Определение № 979 от 28.11.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 979 гр. Враца, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500680 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против определение № 616/09.07.2024 г. по гр. дело № 1465/2022 г. по описа на PC - Козлодуй, с което съдът е оставил без уважение искането на ответника „Файненшъл България” ЕООД, за изменение на постановеното по делото решение № 443/05.10.2024 г., в частта за присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че при заплатено от страната възнаграждение за адвокат, което е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Частния жалбоподател намира, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие за една инстанция, определено по правилата на Наредба № 1/09.07.20004 г. за минималните размери и адвокатските възнаграждения следва да е в размер на 400,00 лева. Твърди, че производството не било с фактическа и правна сложност. Предметът на спора, с който е сезиран съдът не е сложен, релевантните факти не са многобройни, а стандартни, доколкото адвоката бил процесуален представител на множество ищци с еднотипни дела - искове на потребител срещу дружества за бързо 1 кредитиране. В случая била реализирана защита по отношение на една страна, за претенции, чиито фактически състави са свързани, а предметът на доказване не предполагал коренно разнопосочни действия. Исковете били основани на едно и също правоотношение, срещу един и същ ответник, в защита на един и същ интерес. Съгласно практиката на СЕС, съдът следвало да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори можел да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМРАВ. Предвид изложеното, претендира отмяна на определение № 616/09.07.2024 г. по гр. д. № 1465/2022 г. по описа на Районен съд - Враца и намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, поради неговата прекомерност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с БУЛСТАТ ***, представлявано от Д. М. М. – управител. В отговора се претендира оставяне без уважение на депозираната частна жалба като неоснователна. По делото били обективно кумулативно съединени два иска. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът бил задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете, като и за двата иска е определил минималното възнаграждение, като е съобразил, че единия иск е неоценяем.

Съгласно чл. 2 ал. 5 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В този смисъл била и най - новата практика на ВКС. Поради изложеното при предявени два иска съда правилно определил възнаграждението, което било минималното и не подлежало на редукция.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд – Козлодуй е сезиран с молба на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, за изменение на постановеното по делото решение № 443/05.10.2024 г., в частта за разноските, с която ответника е осъден да заплати на И. Н. С., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер 665,00 лева по първия иск и 640,00 лева по втория иск, платено адвокатско възнаграждение. С решението е признато за установено в отношенията между ищцата И. Н. С. и „Файненшъл България” ЕООД, че сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4279840 от 05.10.2021 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Осъдено е на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „Файненшъл България” ЕООД, да заплати на И. Н. С., сумата в размер на 2329,58 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4279840 от 05.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда на 14.11.2022 г. до окончателното изплащане.

2

С исковата молба е представено пълномощно от И. Н. С. за Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", за представляване на същата във връзка със сключени договори за кредит пред всички съдилища в Република България. Не е представен по делото договор за правна защита и съдействие между И. Н. С. и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", нито друго доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение от С.. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК на ищцата И. Н. С., в който са посочени и сумите 665,00 лв., с ДДС- адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА по първия иск и 640,00 лв., с ДДС адвокатско възнаграждение по втория иск.

С обжалваното определение № 616/09.07.2024 г. по гр. дело № 1465/2022 г. по описа на PC - Козлодуй, съдът е оставил без уважение искането на ответника „Файненшъл България” ЕООД, за изменение на постановеното по делото решение № 443/05.10.2024 г., в частта за присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Изложил е съображения, че с оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска, а съдът е съобразил определеното възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г., по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, т. 1, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В конкретния случай липсва по делото представен договор за правна помощ между И.

Н. С. и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", при наличието, на който същият би имал характера на разписка. Липсва и каквото и да било друго доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение от С.. При тези данни съобразно постановките в ТР 6/06.11.2013 г., по ТД 6/2012 г. на ОСГТК, ищцата И. Н. С. не е доказала да е заплатила адвокатско възнаграждение и разноски за такова не следва изобщо да й се присъждат.

Не са налице по делото предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение и на процесуалния представител на ищцата И. Н. С., на осн. чл. 38 ЗАдв., като такова не й е присъдено и от първата инстанция, а не е и искано изменение на решението в частта на разноските в тази насока в законния за това срок.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗАдв., адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Алинея 2 от чл. 38 ЗАдв., дава възможност в горните случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът да осъди другата страна да заплати на адвокатът на лицето по ал. 1 адвокатско възнаграждение.

3

По делото нито в списъка по чл. 80 ГПК на ищцата, нито в друго изявление на последната или на нейния пълномощник е посочена конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., въз основа на която пълномощника на ищцата би имал право на присъждане на адвокатско възнаграждение въз основа на посочената разпоредба. Изложеното налага извод за недължимост на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата и на основание чл. 38 ЗАдв..

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба се явява основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се измени решението по делото в частта, в която „Файненшъл България“ ЕООД е осъдено да заплати на И. Н. С., адвокатско възнаграждение в размер на общата сума 1 305,00 лева, включваща посочените в решението суми 665,00 лева и 640,00 лева, като се намали същото от 1 305,00 лева на 400,00 лева, каквато сума е посочена в частната жалба, като дължима, при съобразяване на диспозитивното начало в гражданския процес.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 616/09.07.2024 г., постановено по гр. дело № 1465/2022 г. по описа на PC - Враца, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 443/05.10.2024 г., постановено по гр. дело № 1465/2022 г. на PC Козлодуй В ЧАСТТА МУ, с която „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК ***, е осъдено да заплати на И. Н. С., с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на обща сума 1 305,00 лева, включваща посочените в решението суми 665,00 лева и 640,00 лева, като НАМАЛЯВА същото от 1 305,00 лева на 400,00 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4