Решение № 236 от 06.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1038/2023
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 06.04.2023
- В сила
- 06.04.2023
- Състав
- Андрей Ангелов, Яна Емилова Владимирова, Биляна Марин Вранчева
Цитирани разпоредби
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Андрей Ангелов
Членове:
Биляна М. Вранчева
Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. К. Р. като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно частно наказателно дело № 20231100601038 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 27.01.2023 г., постановено по НЧД № 16241/2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е определено на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал.
1 НК едно общо най-тежко наказание на осъдения измежду наложените по НОХД № 79/2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман и НОХД № 15673/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 11 състав, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от четири години. На основание чл. 24 НК, размерът на така определеното общо наказание е увеличен с период от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато от така определеното общо наказание времето, през което осъденият е изтърпявал наказанията „лишаване от свобода“ по НОХД № 79/2022 г. на РС – Ихтиман. На основание чл. 59, ал.
1 и 2 НК е приспаднато от определеното общо наказание времето, през което осъденото лице е било задържано по двете производства, включително по реда на ЗМВР.
Срещу определението, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от осъденото лице. В жалбата се излагат съображения на несъгласие с приложения от първостепенния съд институт на чл. 24 от НК по отношение на осъдения В. М. Х. в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че общият сбор от двете наказания е в размер на пет години и два месеца, или само два месеца по-малко от така определеното общо наказание, а 1 наказанието по НОХД № 79/2022г. на РС – Ихтиман било почти изтърпяно.
Според осъденото лице в този случай се получавало наказателна присъда.
Прави искане да бъде отменено определението на Софийския районен съд в частта, с която е приложен чл. 24 НК.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивния съд, служебният защитник на осъдения адв. М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като твърди, че определението на СРС в атакуваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че и без увеличение на така определеното общо наказание, целите, визирани в чл. 36 НК за постигане на генерална превенция биха били осъществени, тъй като общото наказание е в достатъчно голям размер от четири години.
Осъденият се присъединява към искането на защитника си и моли да бъде изменено определението в частта, с която наказанието му е увеличено с една година на основание чл. 24 НК.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата, като посочва, че определението на СРС е правилно и законосъобразно, а приложението на чл. 24 НК за основателно, предвид наличието на 23 влезли в сила съдебни акта по отношение на осъдения и въпреки това наложените с тях наказания не са му повлияли в насока неговото превъзпитание. По изложените съображения прави искане първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
В последната си дума осъденото лице моли да бъде изменено наказанието, тъй като е изтърпял присъда от 1 година и 2 месеца, тъй като се падало повторно да търпи една и съща присъда, след като вече я изтърпял.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира, че не са налице основания за неговото изменение или отмяна, поради следните съображения:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, изхожда от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото по предложение, внесено от Софийска районна прокуратура, за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за наличието на основанията за приложение на чл. 25 и чл.
23 от НК измежду осъжданията на В. М. Х. по НОХД № 79/2022 г. по описа на Районен съд - Ихтиман и по НОХД № 15673/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав.
Районният съд е приел, че измежду осъжданията на В. М. Х. са налице основанията за определяне на общо наказание на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК между наказанията, наложени му по НОХД № 79/2022 г. по описа на Районен съд - Ихтиман и по НОХД № 15673/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав.
2
Въззивният съдебен състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е посочил, че измежду посочените осъждания следва да бъде определено общо наказание по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК, доколкото деянията, които са предмет на тези производства, са извършени преди за което и от тях да е бил налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт и в този смисъл същите се намират в условията на реална съвкупност и осъденият следва да търпи потежкото от двете определени наказания.
Правилно първостепенният съд е определил, че по-тежко се явява наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, наложено по НОХД № 15673/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите на осъдения и на неговия защитник срещу приложението на чл. 24 от НК по отношение на определеното общо наказание. Районният съд надлежно е мотивирал решението си да приложи посочената разпоредба. Въззивният съд също счита, че броят на предходните осъждания на Х. – двадесет и три, обстоятелството, че след ефективното изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по тях и в сравнително кратък период от време той е извършил престъпленията, за които са постановени групираните осъждания, обуславят необходимост от увеличаване на определеното общо наказание. В този смисъл и така отчетените обстоятелства, противно на твърдяното от защитата на осъдения, сочат, че за постигането на целите по чл. 36 от НК не е достатъчно за трите осъждания да се определи общо наказание в размер на най-тежкото от тях. Срокът, с който първоинстанционният съд е увеличил общото наказание не се явява прекомерен, както с оглед съотнасянето му към размера на увеличеното наказание, така и с характера на престъпната дейност, за която са постановени групираните осъждания, и с данните за обремененото съдебно минало на осъдения.
Правилно първоинстанционният съд е определил първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното общо увеличено наказание.
Районният съд е приложил правилно и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК. В тази връзка въззивният съд не споделя доводите на осъдения, че щял да търпи два пъти едно и също наказание – след налагане на най-тежкото наказание и увеличаването му по реда на чл. 24 НК, районният съд правилно е приспаднал времето, което осъденият е търпял наказанието по НОХД № 79/2022 г. на РС – Ихтиман, както и времето, през което осъденият е бил задържан по двете производства, включително по реда на ЗМВР, поради което неоснователно се сочи от осъденото лице, че щял да търпи повторно наказанието си по НОХД № 79/2022 г. на РС – Ихтиман.
При цялостната въззивна проверка на обжалваното определение настоящата инстанция не установи при постановяването му да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за неговата отмяна, поради което определението следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, ХIV въззивен състав
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.01.2023 г., постановено по НЧД № 16241/2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4