Определение № 570 от 25.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Благоевград , 20.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20201200501364 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по писмено възражение от Е. „Н. М.- Н.“, ЕИК *, с. К., общ. П., ул. „В. Ле. № *, подадено чрез пълномощник адв. Г.А. К., с искане за възстановяване на срока за подаване на възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 382 от 11.02.2020г., издадена по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, с посоченото правно основание чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК.

С подаденото възражение се навеждат доводи, че едноличният търговец е разбрал за издадената срещу него заповед за изпълнение, след получаването на съобщение от ЧСИ по изпълнително дело № 297/2020г., след изпратена му призовка за доброволно изпълнение.

Възражението е основано на довода, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, не е била връчена надлежно на длъжника- Е. „Н. М.- Н.“, поради което същата е бил лишен от възможността да оспори вземането чрез възражение в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК. С писменото възражение по реда на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК са наведени доводи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 50 от ГПК, тъй като съобщението за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчено на трето лице- М. В., със задължението да бъде предадено на представителят на Е. „Н. М.- Н.“, а това лице нито е служител в предприятието на длъжника, нито живее на адреса на който е регистриран едноличния търговец. Подалият възражението по чл. 423 от ГПК обосновава правния си интерес от искането за възстановяване на срока, за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с твърдението че вземането е за суми дължими за 2016г., въз основа на 1 издадени фактури, като в тази му част вземането за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК е погасено по давност.

Иска се от ОС Благоевград да постанови решение с което да приеме възражението, на основание чл. 423 ал. 3 от ГПК и да постанови спиране на изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК, на осн. чл. 423 ал. 2 от ГПК, като бъде дадена възможност на длъжника да депозира редовно възражение по чл. 414 от ГПК пред съда по заповедното производство.

С писмено становище- отговор по делото от 09.11.2020г., взискателят „С.“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С....“ № *, представлявано от изпълнителният директор С. К., чрез пълномощника адв. М.Д., оспорва направеното възражение по чл. 423 от ГПК, тъй като не са налице предвидените хипотези на закона и моли съда да не го приема.

Оспорва се подаденото възражение по чл. 423 от ГПК, като се твърди че същото е и неоснователно. Възразява се срещу твърдението че длъжника не е бил надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Поддържа се, че съобщението за издадената заповед е връчено по реда на чл. 46 ал.2 от ГПК, на трето лице- М. П. В., което се е съгласило да го предаде.

Навадени са твърдения, че при регистрацията си в ТРРЮЛНЦ, търговецът Е. „Н. М.- Н.“ е посочил като адрес на управление- гр. К., общ. П., без посочване на улица и номер на адреса. В данните на физическото лице Н. А. М. на първа страница от заявлението по чл.

410 от ГПК е посочен адрес: с. К.а, ул. „В. Ле.“ № *.

Сочи се в становището отговор от представителят на взискателя- „С.“ А., че на същия адрес е регистриран и друг търговец- Е. „Д.- М.-Р.-Д“, който е представляван от ФЛ Д. А. М.съпруг на Н. А. М.. Видно от представената с отговора на възражението справка- лицето на което съобщеното е връчено със задължението за предаване- М. П. В., е служителка във фирмата на Е. „Д.- М.-Р.-Д“, поради което следва да се приеме от съда, че задължението за предаване на съобщението е надлежно изпълнено от лицето поело това задължение по реда на чл. 46 ал.2 от ГПК. Поддържа се, че съгласно чл. 46 ал.4 от ГПК- „с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата“, т.е. следва логичния извод че Е. „Н. М.- Н.“ е била надлежно уведомена за издадената срещу нея заповед по чл. 410 от ГПК, като няма данни да са налице хипотезите на чл. 46 а. 4 изр. 2 и 3 от ГПК.

При изложените съображения от кредитора заявител- „С.“ А., чрез пълномощника му по делото адв. М.Д., иска се от съда да остави без уважение подаденото възражение по чл. 423 от ГПК като неоснователно.

С отговора на писменото възражение са представени писмени доказателства- Заявление А 1 2 за вписване на Е. „Н. М.- Н.“; Актуално състояние на Е. „Д.- М.-Р.-Д“ и актуално състояние на „Р.“ О., на което М. П. В. е управител и съдружник.

Съставът на ОС Благоевград, като съобрази направените във възражението и отговора на възражението оплаквания и изложени доводи, обсъди доказателствата, които са приложени към ч.гр.д. № 1364/2020г. по описа на РС Петрич и към възражението и отговора в настоящото производство, приема за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „С.“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С....“ № *, представлявано от изпълнителният директор С. К., чрез пълномощника адв. М.Д., срещу длъжника Е. „Н. М.Н.“, ЕИК *, с. К., общ. П., ул. „В. Ле. № *, представлявано от Н. А. М., за парично вземане в размер на 1 400лева, произтичащо от неизпълнение на задълженията по Договор за наем от 21.09.2000г., между „С.“ А. и Е. „Н. М.- Н.“, за извършване на търговска дейност върху част от недвижим имот, находящ се в землището на с. Г., м.4 З.“, представляващо имот № 32, от масив № 1 по плана на селото. Претендираното вземане е за неизплатени суми по сключения договор за наем за периода от м. 04.2016г. до м. 10.2016г., за което са издадени 7 бр. фактури на обща стойност от 1 400лв.

Към заявлението въз основа на разпореждане на съдията докладчик, е бил представени и Договор за наем от 21.09.2000г., сключен между наемодателя „С.“ А. и наемателя Е. „Н. М.Н.“.

Въз основа на заявлението съдът по заповедното производство- РС Петрич е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 382 от 11.02.2020г., издадена по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, с която разпоредил длъжника Е. „Н. М.- Н.“ да заплати на кредитора- „С.“ А. посочената в заявлението сума- 1400.00лв., съставляваща незаплатени наемни вноски по сключен между страните Договор за наем от 21.09.2000г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление пред съда/09.01.2020г./ до изплащане на вземането, като длъжника е осъден да заплати и сторените в заповедното производство- 28лв. за държавна такса и 200лв. адвокатски хонорар.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е изпратено за връчване на Е. „Н. М.- Н.“ в кметството на с. К.. В отрязъка от съобщението върнато на РС Петрич по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич е отбелязано, че съобщеното за издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 382 от 11.02.2020г. е връчено от служител в Кметството на с. К.- „на М. В.“- служител“. Липсва подпис на лицето получило съобщението- М. В., в графата „получател, със задължение да предам“, нито отбелязване на името на лицето получило съобщението при тези условия предвидени в ГПК.

3

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

Въззивният съд е сезиран с възражение по чл. 423 ГПК. Като средство за защита на длъжника, възражението по цитирания текст предполага оспорване на претендираното от заявителя вземане, поради което съществена предпоставка за реализирането му е узнаването на длъжника за проведеното срещу него заповедно производство и издадената в негов резултат заповед. Ето защо чл. 423 ал. 1 ГПК регламентира като начален момент на валидното сезиране на въззивния съд, пред когото, при влязла в сила заповед, може да бъде подадено възражението от длъжника- момента на узнаването от длъжника за издадената заповед за изпълнение.

В настоящия казус твърди се от длъжника Е. „Н. М.- Н.“, чрез неговия пълномощник в писменото възражение, че същият е научил за издадената срещу него по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение, при получаване на съобщението, изпратено до него от ЧСИ по изпълнително дело № 297/2020г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. С Определение № 3410/08.12.2020г. по настоящото дело, въззивният съд е оставил писменото възражение по чл. 423 от ГПК без движение за преставяне на доказателства кога е извършено това връчване. С молба по делото от 22.12.2020г. от адв. Г.К., пълномощник на Е. „Н. М.- Н.“ по делото, е представено пред съда съобщение за образувано изпълнително дело № 297/2020г. по описа на ЧСИ Ш. Д., ведно с приложена към него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 382 от 11.02.2020г., издадена по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, ведно с разписка към него, от която е видно че същото е връчено на Н.

А. М., като представител на на Е. „Н. М.- Н.“, на 31.08.2020г., а писменото възражение по чл. 423 от ГПК е депозирано пред РС Петрич, на 04.09.2020г., след което е препратено на ОС Благоевград, където на 18.09.2020г. е образувано в.ч.гр.д. № 1112/2020г. по описа на съда.

Възражението по чл. 423 от ГПК настоящият състав на ОС Благоевград намира за процесуално допустимо, като подадено в предвидения по чл. 423 ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от узнаването на заповедта.

В хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК, на която подалият възражението Е. „Н. М.- Н.“, чрез пълномощника си се позовава във възражението си по чл. 423 от ГПК в настоящото производство, предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване, т. е. когато съобщението за връчването е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание или когато връчването е осъществено на нередовен адрес или не по установения в ГПК начин. В този случай по същество се касае до оспорване от длъжника на истинността на удостовереното в официален документ/оформеното от съответното длъжностно лице съобщение за връчването/обстоятелство, че заповедта е връчена на лице, на което същата може да бъде връчена, на съответната дата и на надлежния посочен в известието за доставяне адрес. В конкретния случай от длъжника Е. „Н. М.- Н.“ чрез депозираното 4 писмено възражение се твърди, че не е уведомяван по никакъв начин за издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, до 31.08.2020г. когато е научил за нея при връчване на съобщението от съдебния изпълнител за образуваното срещу него изпълнително дело № 297/2020г. по описа на ЧСИ Ш. Д., като твърди че съобщението за връчване на заповедта е следвало да му се връчи лично, оспорва редовността на връчването по реда на чл. 46 ал. 2 от ГПК и чрез пълномощника си изразява становище, че съобщението е връчено на трето лице, което не е служител във фирмата на едноличния търговец, което не е изпълнило задължението да му го предаде.

Съгласно чл. 423 ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно;

2) заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ; 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките предвидени в закона. По аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3 изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на закона липсват. За наличието и на двете предпоставки(срок и основание по чл. 423 ал. 1 т. 1- 4 ГПК) въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на искането на длъжника. С определението по чл. 423 ал. 3 изр.