Решение № 490 от 17.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Пловдив, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20225001000593 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от З. „О.“ АД чрез процесуалния му представител адвокат Т. Т. против решение № 260019/14.04.2022 г., постановено по т.д. № 44/2021 г. по описа на Окръжен съд - П., в частта, в която е осъдено да заплати на В. С. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата и разноски. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел наличие на определени увреждания в причинна връзка с ПТП-то, а присъденият размер на обезщетението е неоснователно завишен при приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което моли съда да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да отхвърли иска, евентуално да намали размера на обезщетението. Оспорва насрещната въззивна жалба на В.

С.. Претендира разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от В. Т. С. чрез процесуалния й представител адвокат Д. Т. против същото решение в частта, в която е 1 отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно в тази част по изложените в жалбата съображения и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения от нея иск в пълния претендиран размер, ведно с лихвата за забава върху присъденото обезщетение, считано от 18.12.2020 г. до окончателното му изплащане.

Оспорва жалбата на З. „О.“ АД. Претендира разноски за двете инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от В. Т. С. против З. „О.“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищцата твърди, че на 28.08.2020 г., около 10,30 ч. в гр. П., на кръстовището на бул. „Б.“ и ул.

„Ц.Ш.“ лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № ***, управляван от Г.А.К., я блъснал при пресичане на пътното платно на пешеходна пътека и при зелен сигнал на светофара. Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, според който виновен за настъпването на произшествието бил водачът на лекия автомобил поради несъобразяване на скоростта на движение с пътните условия и релефа на местността, като по случая било образувано ДП № 739/2020 г. по описа на РУП - П. и пр.пр. № 2860/2020 г. по описа на РП - П., което било прекратено. След инцидента ищцата паднала на земята и изпаднала в безсъзнание, била транспортирана от Спешна помощ в тежко общо състояние до „М. – П.“ АД, където постъпила с комоцио, втвърдена уста, изключително високо кръвно налягане и неможеща да говори и опише какво се е случило, била хоспитализирана за периода 29.08.2020 г. 02.09.2020 г. и подложена на редица изследвания, при които се установило, че е получила травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, клиновидно снишено тяло на Тх6, контузио канитис 2

(контузия на главата), комоцио церебри (сътресение на мозъка), контузии в областта на кръста, сакрума и гръбначния стълб, изпитвала силни болки в областта на главата, лявата ръка, лявото бедро, седалището, десния лакът, гръдния кош, оплаквала се от дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене, била подложена на редица интервенции и й била поставена гипсова имобилизация и обездвижваща шина. След изписването й продължила лечението си в домашни условия, усещала болки в областта на корема, гръдния кош, главата, торса, тазобедрената става и крайниците и провеждала продължително медикаментозно лечение, което все още продължава, а три седмици след инцидента поради болки в областта на дясната лопатка и кръста й била поставена диагноза „Адхезивен капсулит на рамото“ с предписано медикаментозно лечение и контролни прегледи. В исковата молба се твърди също, че получените травми се отразили изключително зле на психическото здраве на ищцата, тя била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна, оплаквала се от постоянни болки, породени от травмите в областта на горните и долните крайници, торса и главата, не можела да спи, изпитвала страх, че случилото се може да се повтори, преживявала събитието отново наум, не можела да се движи без придружител, изпитвала пристъпно главоболие, неувереност, умора при минимални усилия, чувство на З.ушаване, трудно се справяла с дейности от бита, което налагало до нея постоянно да има някой, който да се грижи за нея, а след преглед при психиатър й била поставена диагноза: „Посттравматично стресово разстройство“ и изписано медикаментозно лечение. Доколкото лечебният и възстановителен период на ищцата продължава и към момента на предявяване на иска, получените от нея телесни увреждания са пряка и непосредствена последица от ПТП-то на 29.08.2020 г., а виновният за това водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ответното дружество, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди З. „О.” АД да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортното произшествие, представляващи физически болки и страдания, болезнено и незавършило възстановяване и претърпян психически и емоционален стрес, в размер на 25 100 лв., впоследствие изменен на 30 000 лв., като частичен иск от 40 000 лв., ведно с дължимата лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на произшествието /29.08.2020 г./ до 3 окончателно изплащане на сумата. Претендира разноските, както и заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител адвокат Д. Т. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът З. „О.“ АД оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Оспорва механизма на настъпване на ПТП-то, вината на водача на застрахования автомобил за причиняване на вредоносния резултат, размера на иска като неоснователно завишен и несъответстващ на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, получените от ищцата травми, както и основателността и размера на акцесорната претенция за лихви, в т.ч. началния й момент. Прави възражение за съпричиняване във висока степен от страна на пострадалата поради пресичане на пътното платно в противоречие на правилата на ЗДвП, на червен светлинен сигнал и твърде бавно поради напредналата й възраст. Претендира разноски.

С обжалваното решение е осъдено З. „О.“ АД – С. да заплати на В. Т.

С. сумата 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 29.08.2020 г., около 10,30 ч. в гр. П., на кръстовището на бул. „Б.“ и ул.

„Ц.Ш.“ с участието на МПС марка „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № ***, собственост на „Г.“ ЕООД, управлявано от Г.А.К., който не съобразил скоростта си на движение по бул. „Б.“, на зелен сигнал на светофара извършил маневра „завой на ляво“ и не пропуснал пресичащата на пешеходната пътека на зелен сигнал пешеходка В. Т. С., при което последната пострадала, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до пълното й изплащане, за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. искът е отхвърлен, З.

„О.“ АД е осъдено да заплати на адвокат Д. Т. адвокатско възнаграждение от 1 130 лв. за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, З. „О.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – П. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 800 лв. и 487,67 лв. възнаграждение за вещи лица, платени от бюджета на съда, а В. Т. С. е осъдена да заплати на З. „О.“ АД разноски в размер на 140 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от страните изцяло, като то е предмет на въззивното производство в пълен обем.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не 4 се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва няколко кумулативното съчетани предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.

За да бъде предявен този иск обаче е необходимо лицето, което претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се произнесе по тази претенция по З.ължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.

Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.

Не се спори между страните, че с молба от 18.09.2020 г. В. С. чрез адвокат Д. Т. е отправила застрахователна претенция до ответника за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП на 29.08.2020 г. в размер на 55 000 лв., като с писма изх. № ЦУ 99-6743/21.09.2020 г. и изх. № ЦУ 99-8726/10.12.2020 г.

5 дружеството е поискало представяне на допълнителни доказателства, а с писмо изх. № ЦУ 99-8938/18.12.2020 г. е отговорило, че не дължи изплащане на исканото застрахователно обезщетение по щетата, поради което съдът приема, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По делото не е спорен и фактът за наличие на валидно застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил по договор за З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по застрахователната полица BG/23/1200002095531 за периода 31.07.2020 г. - 30.07.2021 г.

По отношение на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и виновното противоправно поведение на водача на МПС-то, причинило катастрофата:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.08.2020 г. се установява, че на същата дата около 10,30 ч. в П., на кръстовището на бул.

„Б.“ и ул. „Ц.Ш.“ водачът на лек автомобил „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № *** Г.А.К. при движение по бул. „Б.“ на зелен сигнал на светофара извършил маневра „завой на ляво“, не пропуснал пресичащата на пешеходната пътека на зелен сигнал пешеходка В. Т. С. и я блъснал, при което тя пострадала.