Решение № 163 от 14.05.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Смолян, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Гражданско дело № 20255400100188 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искове, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от Й. Л. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.

„П.“ № *, вх. *, ап. *, подадена чрез адв. Е. В. срещу „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М. 4“, ул.

„Б. С.“ № *, бл. *, вх. *, ет. * /първоначално предявен, както следва: гр. С., район В., ж. к. „М.“, Р. П. – К. */, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 30 423.08 лв., придобита от О. Ф.

ЕАД с Договор за цесия от 28.09.2018 г., поради погасяване по давност и сумата от 46 125.82 лв., придобита от *** АД с Договор за цесия от 31.01.2018 г., поради погасяване по давност.

Ищецът твърди, че по повод недобросъвестни действия от страна на ответното дружество писмено го е уведомил на 23.04.2024 г., че няма непогасени задължения, тъй като претендираните суми са погасени по давност. На следващо място сочи, че във връзка с направена справка в Централния кредитен регистър на БНБ, където фигурира с три кредита към „Е.

М.“ ЕООД, с ЕИК *******, е изпратил писмено възражение с вх. № ВЖ00300/10.05.2024 г. и позовавайки се на изтекла погасителна давност /повече 1 от 5 г./, е поискал от ответното дружество да подаде информация в ЦКР за погасените по давност вземания.

Ищецът заявява, че ответникът го е уведомил, че с изтичането на давността самото задължение не се погасява, а единствено възможността на кредитора да го събира по принудителен ред, поради което не е приел възражението за погасяване по давност, а е уточнил задълженията, както следва:

1/ 30 423.08 лв. с основание Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 24.10.2008 г., сключен с Банка *** ЕАД и цедиран на 28.09.2018 г. от „О. Ф.“ ЕАД на „Е. М.“ ЕООД и

2/ 46 125.82 лв. с основание Договор за издаване на кредитна карта Visa Gold от 14.08.2007 г., сключен с *** АД и цедиран на 31.01.2018 г. от *** АД на „Е. М.“ ЕООД.

Ищецът сочи, че и за двете вземания липсва конкретизация досежно начина на формирането им - главница, лихви и др. Излага аргументи, че първото вземане е възникнало от договор от 24.10.2008 г., който е със срок от 2 г., като необслужваното задължение по него е станало ликвидно и изискуемо на 24.10.2010 г., съответно 5-годишният давностен срок е изтекъл на 24.10.2015 г., без предприемане на действия, водещи до прекъсване или спиране на давността. Ищецът прави сравнение и с изтеклата погасителна давност на същото задължение, предмет на договора за цесия от 28.09.2018 г., от когато ответникът го е придобил и от която дата до предявяване на иска е изтекъл 5-годишният погасителен давностен срок /на 28.09.2023 г./.

Навежда същите доводи и по отношение на второто вземане, което е възникнало и е станало ликвидно и изискуемо на 14.08.2007 г., като 5годишният давностен срок спрямо него е изтекъл на 14.08.2012 г., респективно на 31.01.2023 г., която дата е преди предявяването на иска, ако срокът е започнал да тече от придобиването чрез цесия – от 31.01.2018 г., без прекъсване и спиране на давността.

Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на настоящите искови претенции със засягане на правната му сфера - вписване в ЦКР на активни задължения на негово име, което отразява неговата кредитна задлъжнялост и накърнява кредитния му авторитет. Релевира искане да бъде признато за установено, че не дължи на ответното дружество процесните 2 суми, поради погасяването им по давност, както и за присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на ответника, депозиран чрез гл. юрисконсулт М. М., в който са изложени доводи, че ответното дружество - цесионер е придобило на 28.09.2018 г. от „О. Ф.“ ЕАД – цедент вземанията към ищеца в настоящото производство по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1298/2012 г. по описа на РС – Смолян, респективно е придобило на 31.01.2018 г. от *** АД – цесионер вземанията към ищеца, обективирани в изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1179/2011 г. по описа на РС – Смолян, като е приложено и уведомление за извършената цесия.

Исковете са оспорени като недопустими, поради липса на правен интерес, предвид липсата на всякакви действия на процесуална принуда и други действия, накърняващи правната сфера на ищеца след постановеното прекратяване на производството по принудително изпълнение по изп. д. № 86/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Смолян /във връзка с изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1298/2012 г. по описа на РС – Смолян/ - на 04.01.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и по изп. д. № 1820/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** - П. И. /във връзка с изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д.

№ 1179/2011 г. по описа на РС – Смолян/ - на 25.08.2022 г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Направен е извод, че между страните липсва спорно право, като ответникът – кредитор може да търси доброволно изпълнение на погасените по давност задължения, доколкото зависи от волята на ищеца – длъжник дали да ги изпълни. При условията на евентуалност е заявена допустимост на исковете единствено досежно остатъка на непогасените главници в размер на 15 000 лв., респективно 20 113.58 лв.

На следващо място ответникът сочи, че нормативно е задължен да предостави информация за кредитната задлъжнялост на своите клиенти, което задължение не отпада дори и при липсата на притезателно право на принудително изпълнение, тъй като самото задължение не е погасено и длъжникът продължава да го дължи. Излага доводи, че предявените искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, т. е. че не съществува вземане за тези суми, са неоснователни, тъй като вземанията продължават да съществуват и могат да бъдат изпълнени доброволно, а противното разбиране противоречи на нормативната уредба на 3 института на погасителната давност. Релевирано е искане за прекратяване на производството по делото, съответно за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, както и становището на страните по делото и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищецът в настоящото производство и *** АД е сключен Договор за издаване на кредитна карта Master Card Gold/Visa Gold от 14.08.2007 г. с кредитен лимит от 20 000 лв. и срок на договора до изтичане на срока на валидност на картата /2 години/ и автоматично подновяване с още 2 години, освен при уведомление н картодържателя, че не желае подновяване на картата.

Въз основа на Изпълнителен лист от 08.09.2011 г. по ч. гр. д. № 1179/2011 г. по описа на РС – Смолян, по което е издадена и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК досежно дължимите по договора суми, е образувано изп. д. № 1820/2011 г. по описа на ЧСИ П. И. с рег. № *** с взискател *** АД и длъжник Й. Л. Н. за сумата от 24 331.63 лв., от които 20 113.58 лв. главница, 3 854.82 лв. договорна лихва за периода 19.07.2010 г. – 01.09.2011 г., 363.23 лв. наказателна лихва за периода 19.07.2010 г. – 01.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 1 318.61 лв. разноски по делото.

Междувременно вземанията на банката по цитирания договор са цедирани на ответника в настоящото производство с Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., вписан в Приложение № 1 под № 20278 в размер на общо 38 980.48 лв. /от които 20 113.58 лв. главница, 17 011.29 лв. лихва и 1 855.61 лв. разноски/ към 26.01.2018 г., изп. д. № 1820/2011 г. Видно от представеното към отговора на исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания, същото не е връчено на длъжника – ищец в настоящото производство. С Постановление за прекратяване от 22.07.2021 г. изпълнителното производство по изп. д. № 1820/2011 г. по описа на ЧСИ П. И. с рег. № *** е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Освен това, между Й. Н. и Банка *** ЕАД е сключен Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 24.10.2008 г. с кредитен лимит 15 000 лв. със срок, съвпадащ със срока на валидност на кредитната 4 карта, вкл. и при преиздаване. Образувано е изп. д. № 86/2013 г. по описа на СИС при РС – Смолян с взискател Банка *** ЕАД и длъжник Й. Л. Н. за сумата от 19 630.76 лв., от които 15 000 лв. главница, 4 555.76 лв. договорна лихва за периода 10.11.2011 г. – 09.10.2012 г., 75 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 1 035.24 лв. разноски по делото, въз основа на Изпълнителен лист от 12.10.2012 г. по ч. гр. д. № 1298/2012 г. по описа на РС – Смолян, по което е издадена и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК досежно дължимите по договора суми.

С Договор за покупко-продажба на вземания от 28.09.2018 г. ответното дружество е придобило от ОТП „Ф. Б.“ ЕАД /което от своя страна е закупило вземания по просрочени кредити на физически лица от първоначалния кредитор Банка *** ЕАД/ вземанията от ищеца в настоящото производство в размер на общо 29 843.91 лв. /от които 15 000 лв. главница, 4 651.36 лв. присъединена лихва, 9 057.31 лв. законова лихва и 1 135.24 лв. такси/ към 28.091.2018 г. Видно от представеното към отговора на исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания, същото не е връчено на длъжника – ищец в настоящото производство. С Постановление за прекратяване от 12.12.2018 г., влязло в сила на 21.02.2019 г., производството по изп. д. № 86/2013 г. по описа на СИС при РС - Смолян е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Със заявление, получено от ответното дружество на 23.04.2024 г. ищецът го е уведомил, че вписаните в Централния кредитен регистър /ЦКР/ на БНБ вземания са погасени по давност и е поискал да бъдат подадени коригиращи данни към информационната система на ЦКР. В изричен отговор ответното дружество е посочило, че релевираното възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно, като е предложило сключване на споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане, вкл. с възможност за разсрочено плащане на задълженията.

Исковете са оспорени от ответната страна като недопустими, поради липса на правен интерес, с оглед неосъществяването на действия на процесуална принуда и други действия, накърняващи правната сфера на ищеца след постановеното прекратяване на производството по принудително изпълнение.

5

Правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща съществуването и надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно. Предявяването на установителен иск за погасено по давност вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. В случая правната сфера на ищеца се явява накърнена с наличието на вписани в ЦКР задължения, за които претендира, че са погасени по давност. Затова възражението за недопустимост на предявените искове се явява неоснователно.

При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна, като възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на предявените искове, а именно:

Ищецът Й. Н., който е и длъжник по изп. д. № 1820/2011 г. по описа на ЧСИ П. И. с рег. № ***, както и по изп. д. № 86/2013 г. по описа на СИС при РС – Смолян, оспорва съществуването на правото на принудително изпълнение досежно процесните вземания в полза на ответника - взискател „Е. М.“ ЕООД, гр. С., поради изтекла погасителна давност.