Решение № 197 от 17.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000746 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №50102/21.ХІІ.2023год. по т.д.№1361/2022год. на ІІ ТО на ВКС е отменено решение №89/23.ІІ.2022год. по В.т.д.

№836/2021год. на ПАС и делото е върнато на ПАС за повторно разглеждане от друг състав на същия съд, с указания "да се изпълнят указанията, дадени от ВКС с решение №60123/19.Х.2021год. по т.д. №1372/2020год. на ІІ ТО на ВКС, с което е обезсилено решение №69/20.ІІ.2020год. по В.т.д.

№754/2019год. на ПАС и делото е върнато на Апелативен съд Пловдив за ново разглеждане, който да се произнесе с решение по същество, спазвайки диспозитивното начало в чл.6ал.2 ГПК за обвързаност на съда от спора, такъв, какъвто ищецът го е определил чрез твърденията в исковата молба и при съответната правна квалификация, според изложените в същата правопораждащи факти". ВКС изрично е приел, че исковата претенция се основава на твърдения на ищцата, че с нейни средства е изградена нова сграда в недвижим имот, собственост на ответника, по който начин последния се е 1 обогатил за нейна сметка.

С решение №332/1.VІІІ.2019год. постановено по т.д.

№49/2018год. Смолянският окръжен съд е отхвърлил иска на ЕТ „Т.-М.Б.“ гр.Ч., ЕИК **********, представляван от М.Н.Б. срещу ВПК „Н.“ гр.Ч., ЕИК **********, представлявана от председателя Д.К., да и се заплати на основание чл.55ал.1прд. второ ЗЗД сумата от 142 823.80лв., представляваща стойността на изграждането на търговски обект- бистро, представляващ имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ч., със застроена площ 105.84кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор ************ по същите карти и регистър на гр.Ч., като е осъдил ЕТ „Т.-М.Б.“ гр.Ч., ЕИК ********** да заплати на ВПК „Н.“ гр.Ч., ЕИК ********** разноски по делото в размер на 4 370лв.

Подадена е въззивна жалба вх.№4010/26.ІХ.2019год. от ЕТ "Т.- М.Б." гр.Ч., ЕИК ********* срещу решение №332/1.VІІІ.2019год. по т.д.

№49/2018год. на Смолянски окръжен съд, с оплаквания за неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят необоснованост на изводите на съда за неоснователност на предявения от ищцата иск. Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят с очи, че правното основание на предявения иск е чл.74ал.2 ЗС във връзка с чл.72ал.1 ЗС за сумата 142 823.80лв., съставляващи извършени от ЕТ "Т.-М.Б." гр.Ч. разходи за изграждане на самостоятелен обект- бистро със застроена площ 102кв.м. в имот, собственост на ответника ВПК "Н." гр.Ч., ЕИК **********, който е придобит от последния на основание чл.92 ЗС. Счита, че по делото са събрани категорични доказателства, че ищецът упражнява фактическа власт върху бистрото от построяването му и до настоящия момент и тази фактическа власт не и е отнета. За намерението да държи процесното бистро като свое говори и фактът, че ищецът е изградил същото изцяло със собствени средства, изграждането е извън предмета на договора за наем и бистрото е построено с разбирането, че то ще и бъде формално прехвърлено от ответната кооперация в един по-късен момент. По делото не са събрани доказателства, които да оборват презумпцията по чл.69 ЗС, поради което следва да се приеме, че подобренията в имота на ответника са извършени от ищеца в качеството му на недобросъвестен владелец, но със знанието и без противопоставянето на собственика на недвижимия имот- ответната 2 кооперация. Ето защо и претендираната сума е за извършени подобрения от недобросъвестен владелец в чужд имот с правно основание чл.74ал.2 ЗС във връзка с чл.72ал.1 ЗС. Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението на ОС- С. и постанови ново решение, с което осъди ответника ВПК „Н.“ гр.Ч. да му заплати направените разходи по изграждане на бистрото в размер на 142 823.80лв., като му присъди и направените разноски пред всички съдебни инстанции.

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.

№4930/22.ХІ.2019год. от ВПК "Н." гр.Ч., ЕИК **********, представлявана от председателя Д.Ж.К., чрез пълномощниците му адв. М. Г. и адв. И.П., с възражение за неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски по делото пред всички съдебни инстанции досега.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца ЕТ „Т.-М.Б.“ гр.Ч., 3

ЕИК **********, представляван от М.Н.Б. срещу ответника ВПК „Н.“ гр.Ч., ЕИК **********, представлявано от председателя Д.Ж.К., иск да се осъди ВПК „Н.“ гр.Ч. да заплати на ЕТ „Т.-М.Б.“ гр.Ч. сумата 142 823.60лв., представляваща стойността на извършените от ЕТ „Т.-М.Б.“ гр.Ч. в имот, собственост на ответната кооперация, СМР по изграждане на обект- бистро със застроена площ от 105.84кв.м., с която стойност ответната кооперация се е обогатила неоснователно.

Първият спорен по делото е въпрос е за правното основание на което ищецът е предявил иска, тъй като първоначално с решение №60123/19.Х.2021год. по т.д.№1372/2020год. на ІІ ТО на ВКС е обезсилено решение №69/20.ІІ.2020год. по в.т.д.№754/2019год. на ПАС и делото е върнато на друг състав на въззивния съд за произнасяне с решение по същество, спазвайки диспозитивното начало в чл.6ал.2 ГПК за обвързаност на съда от спора, такъв, какъвто ищецът го е определил чрез твърденията в исковата молба и при съответната правна квалификация, според изложените в същата правопораждащи факти. Първият състав на ВКС изрично е приел, че исковата претенция не се основава на неосъществено основание, а на твърдения за изградена от ищцата с нейни средства нова сграда в недвижим имот, собственост на ответника, по който начин последният се е обогатил за нейна сметка, като не са давани указания за нередовност на исковата молба. С решение №50102/21.ХІІ.2022год. по т.д.№1361/2022год. на ІІ ТО на ВКС е отменено решение№89/23.ІІ.2022год. по В.т.д.№836/2021год. на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС, който да се произнесе с решение по същество, като изпълни указанията дадени в първоначалното решение на ВКС.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 8.ХІ.2010год. е сключен договор за наем между ВПК „Н.“ гр.Ч., ЕИК **********, като наемодател и ЕТ „Т.-М.Б.“ гр.Ч., ЕИК **********, с предмет /чл.1/- собствен на кооперацията обект „Механа с бистро“, находящ се в гр.Ч., ул.“С.“ №**, при наемна цена /чл.3/- 260лв. месечно без ДДС и срок на договора /чл.10ал.1/- от 8.ХІ.2010год. до 8.ХІ.2017год. Срокът на договора се счита продължен до 8.І.2018год., като два месеца се предоставят за ремонт на наетия обект, през което време наемателят не заплаща наем.

В чл.6.6 от договора страните изрично са се договорили, че 4

„подобренията в наетия обект са за сметка на наемателя и не се възстановяват от наемодателя. Подобренията не се разрушават и остават да се ползват от кооперацията“.

Към договора за наем са сключени: анекс№1 от

15.ХІ.2010год., с който наемодателят ВПК „Н.“ гр.Ч. дава съгласие наемателят да извърши реконструкция на обект „Механа“ в обект „Дискотека“, като всички разходи за преустройството на същия са за сметка на наемателя и не се възстановяват от наемодателя, разрешава на наемателя да смени предназначението на обекта, както и да движи от негово име преписката по реконструкцията, преустройството и смяната на предназначението на обекта пред съответните инстанции, анекс №2/15.Х.2012год., с който се сменя електрозахранването на обект „Механа“ след преустройството в дискотека и анекс №3/12.ХІ.2013год., с който наемодателят дава съгласие да се удължи срока на договора за наем с три години- до 8.І.2021год., като се задължава наемателя да плати задълженията си в размер на 7 488лв. по основния договор и заплаща дължимия наем в началото на всяка следваща година. Страните са договорили, че наемодателят плаща подобренията в случай, че прекрати едностранно договора преди изтичане на продължения срок-8.І.2021год.

Пред настоящата съдебна инстанция се представя анекс от 2.І.2024год., с който срока на договора за наем от 8.ХІ.2010год. е удължен до 8.І.2025год.

Ищцата твърди, че в качеството и на ЕТ е изградила в имота на ответника изцяло нов търговски обект- „Бистро“, който е със застроена площ от 105.84кв.м., като СМР са извършени в периода 2012-2013год. За въвеждането на обекта в експлоатация е издадено удостоверение от 13.VІ.2013год. Твърди, че бистрото е изцяло нов обект в собствения на кооперацията недвижим имот, нанесен на кадастралната карта на гр.Ч. през 2013год., а разходите за построяването му са изцяло заплатени от ЕТ „Т.М.Б.“ гр.Ч..

След въвеждане на обекта в експлоатация, площта около имота, която била в изключително лошо съС.ие /с изпочупени мраморни плочки/, била преустроена в алея с павета, с вградено осветление, сочеща към бистрото. Преддверието към входа било преустроено в главна входна 5 врата със специална усилена конструкция. Изграден бил подиум от дървен естествен сайлинг, лакиран със специален лак, вградени били пейки и маси от естествено обработено дърво. Поставено било градинско осветление и изцяло било извършено озеленяване на терена.

Ищцата сочи, че извършеното строителство на новия обект и преустройството в имота на ответната кооперация, извън преустройството на механата по договора за наем, възлиза на 142 823.80лв., с която стойност се е увеличила стойността на притежавания от ответната кооперация недвижим имот.

Строителството на бистрото и облагородяването на прилежащия му терен било извършено от ищцата с намерение да закупи имота, каквото намерение тя манифестирала още от 2013год., с извършването на процесните подобрения, които не били в обхвата на процесния договор за наем. За това намерение на ищцата свидетелства и взетото от кооперацията решение от 13.VІІІ.2016год. за продажба на недвижимия имот, което не е изпълнено и до настоящия момент. Ето защо ищцата отправила до ответната кооперация покана да и бъде изплатена стойността на извършените подобрения в имота на кооперацията, тъй като последната не изпълнявала взетото още през 2016год. решение за продажбата на имота, но и до настоящия момент подобренията в размер на 142 823.80лв. не са заплатени от страна на ВПК „Н.“ гр.Ч..

Ищцата твърди, че ответната кооперация знаела за извършваните от нея СМР и не се противопоставяла на това. Предвид факта, че собственикът на земята е и собственик на изграденото върху нея, ищцата счита, че с изграждането на изцяло нов обект в имота на ВПК „Н.“ гр.Ч., последната се е обогатила неоснователно за сметка на ЕТ „Т.-М.Б.“, поради което тя е предявила настоящия иск. Счита, че правното основание на иска е по чл.74ал.2 ЗС във връзка с чл.72ал.1 ЗС, тъй като ищцата претендира заплащане стойността на извършените от нея подобрения в чужд имот, в качеството и на недобросъвестен владелец и със знанието и без противопоставянето на собственика на имота.