Определение № 161 от 03.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Стара Загора, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500076 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Й.Б.” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,***, представлявано от законните си представители: Д.К.К. – изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи чрез пълномощника си В.А.Т., преупълномощил адв.

В. Г., против разпореждане № 8715/11.12.2024 г. по ч.гр.д. № 5437 /2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата 434,74 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 23.12.2022 г.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. е поставено в противоречие с материалния закон, и е необосновано.

Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна.

След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 5437/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е било образувано по заявление на „Й.Б.” ЕАД - гр.С. срещу Д. С. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 551,28 лв., от които 116,54 лв. – неплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги и 434,74 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

1

Заявителят е посочил, че вземането му касае неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договор за мобилни услуги. За неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които индивидуализират размера и основанието им.

Длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на получените услуги, поради което същият дължал за всяка СИМ карта неустойка, която се формирала от сумата на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси; допълнително дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните/ и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой/.

В конкретният случай поради неизпълнението на задълженията си по договора Д.Т.Т. дължал неустойки в общ размер от 434,74 лв., представляващи сбора от неустойките за 2 СИМ карти, както следва: 309,69 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.12.2022 г. за номер 359895717504, от които 125,05 лв. стойността на три стандартни месечни вноски по договора за мобилни услуги и 184,64 лв. – отстъпка от стандартната цена на устройство и преференциалната цена на устройството при сключване на договор за ползване при сключване на абонаментен план;

125,05 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.12.2022 г. за номер 359895917138, предоставляваща стойността на три стандартни месечни вноски по договора за мобилни услуги.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че по същество е уговорена една неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника, която представлява неустойка за вреди при разваляне на договора от кредитора, и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, т.к. излиза извън присъщите си обезпечителна и обезщетителна функции. С оглед на това е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за това претендирано вземане.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, 2 сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В съдебната практика е възприето разбирането, че неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част.

Законът за защита на потребителите въвежда и допълнителен критерий за действителност на неустойката, уговорена между страните по потребителски договор, а именно чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП приема за неравноправна, а оттам и за нищожна договорна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

В конкретният случай според съда уговорената в полза на мобилния оператор с процесния договор за електронни съобщителни услуги неустойка за вреди от прекратяването му по вина на потребителя има компенсаторен характер и съгласно уреждащите я в договора и общите условия към него клаузи видът на неизпълнението на задължението от страна на потребителя е без значение за възникването на правото на неустойка и за конкретният й размер.

Това е така, т.к. към момента на сключване на договора се предвижда правото на неустойка за мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги поради виновно неизпълнение от страна на потребителя, в т.ч. при нарушение на задълженията си по договора или други документи, свързани с него.

В такъв случай на прекратяване на договора потребителят ще дължи неустойка на оператора в размер на всички най-високи на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора за електронни съобщителни услуги или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на 3 договора, и заплатената при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора, но без да се конкретизира неизпълнение на кое задължение на потребителя, предвидено в договорите или общите условия и даващо право на оператора да прекрати договора предсрочно, и неговият вид, поражда правото на неустойка.

Макар и да е съставена от три различни компонента, неустойката за вредите от неизпълнението на потребителя е една и съставлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, сбор от предоставените на потребителя отстъпки от месечните абонаментни такси за остатъка от срока на договора и предоставените му отстъпки от стойността на предоставеното му при сключването на договора за остатъка от срока на договора.

По начинът на уговарянето й следва, че правото на тази неустойка възниква за мобилния оператор не непременно в случаите на съществено неизпълнение на паричните задължения на потребителя, произтичащи от договора за електронни съобщителни услуги, а и когато неизпълнената част е незначителна или при неизпълнение на някое от другите предвидени в договора и общите условия към него задължения на потребителя, като за всички случаи на неизпълнено свое задължение потребителят би дължал идентична по размер неустойка.

Именно поради начинът, по който е уговорена посочената по-горе неустойка в полза на мобилния оператор, съдът приема, че тази клауза е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Съдът приема, че неустойката не е уговорена индивидуално, т.к. макар и да е предвидена в самия договор за електронни съобщителни услуги, върху нейното съдържание потребителят не е могъл да влияе поради предварителното й изготвяне като част от типовите по своето съдържание договори, които се сключват между операторът на електронни съобщителни услуги и потребителите.

Така уговорената неустойка нарушава също така и по общото законово изискване за действителност, а именно за съответствието й с добрите нрави.

Едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор представлява по своята правна същност разваляне на договора, за което законът изисква неизпълнената част от договора да не е незначителна с оглед интереса на кредитора.

В противен случай съгласно чл.87, ал.4 от ЗЗД разваляне на договора не се допуска.

Законът допуска уговарянето на неустойка за вредите от разваляне на договора, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Ако неустойката излиза извън тези свои функции, то тя е нищожна поради противоречието с добрите нрави.

4

В случая едно и също неизпълнение се явява правопораждащият юридически факт както за възникване на правото за разваляне на договора, така и за възникване на правото на претендираната неустойка, и с оглед изискването на чл.87, ал.4 от ЗЗД това неизпълнение не трябва да е незначително.

Доколкото обаче правото на претендираната от оператора на електронни съобщителни услуги неустойка не зависи от вида на конкретното неизпълнено задължение на потребителя, и неговият размер, ако това неизпълнение касае паричните му задължения, то според съда тази неустойка, включваща трите свои посочени по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт компонента, излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

С оглед на изложените съображения обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1, пр.I-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8715/11.12.2024 г. по ч.гр.д. № 5437/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5