Решение № 2115 от 17.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2115 гр. Бургас, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20242120104108 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба на Д. Ю. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Я., чрез адвокат А. А. С., кантора с адрес: гр. В., ***, срещу „БАН - ТИР ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 204117323, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.

Славейков бл. 85, вх. 2, ет. 1, представлявано от управителя Ж.Д.Ж., с която иска от съда да признае уволнението му, извършено със заповед № 86 от 12.04.2024г. за незаконно и да го отмени, да го възстанови на предишната му работа на длъжност „***“ на *** и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 5 598 лева за периода на оставане без работа поради незаконосъобразното уволнение, ведно със законната лихва от 24.06.2024г.

Претендира разноски.

Ищецът сочи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „***“, което е било прекратено със заповед на работодателя.

Счита, че уволнението извършено със заповед № 86 от 12.04.2024г. е незаконосъобразно, тъй като описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Твърди, че не се е явил на работа поради недопускането му от страна на работодателя, а не поради виновно си поведение.

Ангажира доказателства и моли съда да уважи предявените искове, като му присъди разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество - работодател е депозирало отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Прави се възражение за погасяване по давност на главната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК.

Сочи, че е безспорно, че ищецът Д. Ю. М. е работил при ответното дружество по безсрочен трудов договор от 31.10.2023г. на длъжност „***, ***“. Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 87/12.04.2024г., след като със Заповед № 86/12.04.2024г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедите ищецът получил на 24.04.2024г.

По Заповед № 10/22.01.2024г. ищецът бил командирован за осъществяване на вътрешнообщностен транспорт за периода от 22.01.24г. до 27.03.2024г. с посочено заплащане на дневни пари от 50 евро на ден. Ищецът управлявал тежкотоварен автомобил с брезент с рег. № *** на автомобила.

1

На ***г. в 12.38 часа дружеството получило заявка за превоз на стока от Г. до Б., гр.

Р., която да се товари на ***г. в Г.. Веднага след това диспечерът на дружеството се обадил на М. да приеме стоката по заявката и с натоварен автомобил се върне в България, като му изпратил заявката, съобщил му и съответните детайли за стоката, мястото на товарене и пр., както и му посочил, че товарът не е опасен. Ищецът отказал да изпълни това разпореждане на работодателя. Започнала размяна на искания, доводи и дори заплахи по вайбър между диспечера и управителя на дружеството от една страна и ищеца - от друга. Ищецът поставил условие да му се увеличи размера на дневните командировъчни. Във вайбър написал „за 50 няма да карам“. Управителят на дружеството отказал да промени плащането, след което ищецът го заплашил, че като се прибере в България, ще го съди за „тормоз на работника от работодателя“. Въпреки усилията на диспечера ищецът отказал да изпълни заявката за транспорт на стока от Германия за България. Това се случило на ***г. и на ***г. Ищецът преустановил телефонните връзки и връзките чрез другите технологични начини с диспечера и с управителя. В ранния следобед на 27.03.24г. работодателят се уверил, че ищеца няма да изпълни разпореждането за товарене и на 27.03.24г. в 15.59 часа дружеството с електронно писмо уведомили заявителя на транспорта, че са в невъзможност да го извършат, тъй като водачът на автомобила отказал извършването на този транспорт, а дружеството не е в състояние да осигури друг автомобил за превоза по тази заявката.

Ситуацията налагала управителят веднага да замине за Германия и на 28.03.24г. около обяд се срещнал с ищеца. Автомобилът бил на крайпътна отбивка, неохраняема, ищецът си бил събрал багажа в куфар и в сак. Управителят му поискал документите за извършените от него до момента превози, напр. международни товарителници (ЧМР). Той се поколебал какво да направи, но отворил сака със събрания багаж и извадил тези документи и ги предал.

Ищецът отказал да попълни приемо-предавателен протокол за предаването на автомобила, но все пак предал ключовете и документите на автомобила на управителя. Ищецът заявил, че има друг ангажимент и ще пътува с други хора. Управителят оставил автомобила на паркинг и на 30.03.24г. по обяд се върнал в България. С командировъчна заповед 33/08.04.24г. изпратили друг *** - П.С.С. да се качи на автомобила, с който до 27.03.24г. работил ищеца, за да натовари стоката и върне автомобила в България.

В следващите датата 28.03.24г. няколко дни ищецът не се свързал с никого от дружеството, но не се и явил на работа. След пристигане в България той следвало да се яви в офиса на дружеството в Бургас, да внесе отчет на авансово получените суми, да представи документи за разходи и се извърши финансов отчет на командировката. На 02.04.24г. по куриер Спиди изпратили до ищеца покана за обяснения по реда на чл. 193, ал.1 КТ, като в товарителницата изрично било записано, че писмото съдържа „искане за писмени обяснения“. Поканата съдържала и такава да се яви лично за обяснения при работодателя, а ако е възпрепятстван да стори това - да изпрати писмени обяснения. Проследяването на пратката показало, че на 03.04.24г. доставката е била неуспешно връчена - отказана от получателя, като писмото се върнало. Изпратили отново с писмо с обратна разписка тази покана и тя била получена от ищеца на 08.04.24г. Ищецът не депозирал обяснения. Моли за отхвърляне на иска за отмяната на уволнението и съответно на обусловените от него претенции за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени при условията на първоначално обективно съединяване са искове с правно основание чл.357 и сл., вр. чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

По делото не се спори, а и от представения трудов договор № 56/31.10.2023г. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***”, *** в предприятието на ответника, при първоначално уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, размерът на което е променен с допълнително споразумение № 30/29.12.2023г. на 933 лева.

Съгласно трудовия договор работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността ***, ***, съгласно изискванията, установени в длъжностна характеристика, с която служителят е запознат и съобразно определените от работодателя правила и стандарт на работа срещу трудово възнаграждение, което работодателят приема да плаща на служителя.

Мястото на работа е уредено в чл. 2 и чл. 3 от трудовия договор. Съгласно чл. 2 2 място на работа: съгласно чл.66, ал.3 от КТ, служителят ще бъде с неточно определено работно място, във връзка с характера на извършваната от него трудова дейност. Съгласно чл. 3 (1) работното място e по чл. 2, както и всички други обекти на работодателя, включени в търговското му дружество или такива, за които работодателят има сключен договор с трети лица за предоставяне на услуги. Според чл.3 (2) непосредственото изпълнение на трудовите задължения се осъществява в отделен обект по смисъла на предходната алинея, според утвърден график и съгласно конкретна необходимост.

В чл. 10 са уредени правата на работодателя, сред които: т.2. Да изисква спазване на всички негови законосъобразни разпореждания, както на установените с други актове вътрешни правила; 3. Да определя непосредствения обект - работно място на всеки от служителите си, съобразно естеството на работа и конкретната необходимост; 6.

Да командирова служителя за повече от 30 (тридесет) дни.

Служителят е длъжен, съгласно чл. 11 от трудовия договор: 1. Да спазва установените от работодателя правила на работа, както и всички негови законосъобразни актове; 2. Да спазва и използва ефективно и съвестно работното време; 3. Да поддържа коректни колегиални отношения; 4. Да полага грижи за съхраняване, правилно използване и материалната база на работодателя; 5. Да изпълнява старателно всички свои задължения, установени в длъжностната му характеристика. Служителят има право да получава достъп до информация, касаеща непосредственото изпълнение на трудовите му задължения, собствения му трудово правен статус (удостоверения, служебни бележки, справки, достъп до личното му досие) и други.

Представена е длъжностната характеристика на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност, която съдържа основните трудови задължения. В т.2.14. служителят е задължен да спазва разписанието за движение на МПС-то съставено от работодателя тръгване на време, както и отпътуване отново веднага след приключване на дневната или съответна седмична почивка. Според т. 2.11 след завръщане в гаража зарежда МПС-то с гориво, почиства и измива МПС-то и го предоставя на механика. Съгласно т.2.26, след завършване на курса служителят отчита до 10 (десет) дни остатъка от получените авансово суми за командировъчни пари и предоставя документи за извършените от него разходи за гориво, пътни такси и/или ремонти. За тези разходи служителят предоставя издадените му фактури, като в тях задължително трябва да фигурират данните на дружеството, в противен случай същите не се признават за разход. Задължително след приключване на курса или най - късно на следващия ден служителят предоставя в офиса на дружеството всички ЧМРтоварителници надлежно заверени и подпечатани с дата, подпис и свеж/мокър печат. В случай на отразена забележка от страна на товарополучателя в ЧМР-документите *** е длъжен да даде устни или писмени обяснения за настъпилото обстоятелство.

В ежедневната работа длъжността е подчинена на управителя на дружеството и на диспечера. Задачите се получават и отчитат писмено или устно пред управителят на дружеството или диспечера.

Служителят носи отговорност за опазване на повереното му имущество – стока, материали, инструменти, стопански инвентар, повереното му МПС; отговорност за качеството на извършената работа и правилната експлоатация на превозното средство; отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални ценности; отговорност за техническото състояние на поверената му техника (автомобил и съответното оборудване към него, включително ADR-оборудване); отговорност за спазване правилата за движение по пътищата.

По резултатите от трудовата дейност служителят носи отговорност: качество на извършваната работа; спазване на трудовата дисциплина; точното съставяне на отчетните документи и точното и в постановените срокове изпълнение на поставените задачи.

Видно от трудовото досие на ищеца, същият е представил пред работодателя всички необходими документи, вкл. и тези за неговата квалификация като *** **** и такава за превоз на опасни товари (ADR-товари) с валидност до 12.10.2027г.

Обжалваната заповед № 86/12.04.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” е издадена от лице, разполагащо с представителна власт по отношение на ответника – работодател. Заповедта е редовно връчена на ищеца на 24.04.2024г.

В процеса по обжалване на незаконното уволнение работодателят, като субект на дисциплинарна власт и титуляр на правото да уволни работника, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това право. Уволнението е законосъобразно тогава, когато при 3 неговото извършване са осъществени всички от елементите на фактическия състав на залегнало в закона материално - правно основание за уволнение и е спазена законно регламентираната процедура.