Определение № 819 от 12.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Враца, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.ова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500608 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от З. С. Б., чрез пълномощника юрисконсулт С. Д., срещу Определение № 1739/07.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 4673/2026 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение за подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

В частната жалба се поддържа, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 04.06.2026 г., а заповедта за изпълнение е издадена на 12.06.2026 г. След издаването й длъжникът е погасил претендираното вземане, като на 16.07.2026 г. е подал възражение по чл. 414а ГПК, към което е приложил платежен документ от 15.07.2026 г.

Жалбоподателят счита, че при пълно погасяване на вземането не е разполагал с правен интерес от предявяване на установителен иск и поради това не следва да понася разноските на длъжника. Поддържа също, че поведението на длъжника сочи на превратно упражняване на процесуални права с цел присъждане на адвокатско възнаграждение.

При условията на евентуалност се иска присъденото възнаграждение да бъде намалено до 25,56 евро.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от К. К. П., чрез пълномощника му адв. Л. А. от САК, с който частната жалба се оспорва, като неоснователна.

Поддържа се, че присъждането на разноски е законосъобразно, тъй като адвокатската помощ е реално предоставена, изразяваща се в изготвяне и подаване на подробно възражение по чл. 414а ГПК. Позовава се на практиката на СЕС и ВКС относно правото на страната да получи възнаграждение за реално извършена адвокатска работа. Посочва, че е подготвено подробно възражение по чл. 414а ГПК от 17 страници, с което е защитен интересът на длъжника.

Оспорва твърдението, че длъжникът е действал с цел неоснователно получаване на разноски, като сочи, че плащането е извършено единствено по отношение на главницата, 1 докато останалите задължения – за договорна и мораторна лихва и разноски – са останали непогасени. Поради това счита, че заявителят е имал правен интерес от издаване на заповедта за изпълнение.

Посочва още, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е определен съобразно фактическата и правната сложност на делото и извършената адвокатска работа, поради което не следва да бъде намаляван до 25,56 евро.

В заключение моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение в частта за присъдените разноски да бъде потвърдено.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Враца е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К. К. П. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 2744381/20.03.2023 г.

В заявлението се сочи, че на 20.03.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД и К. К. П. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на последния е предоставена сума в размер на 2050 лв., подлежаща на погасяване съобразно уговорения погасителен план. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя сумите по кредита са били изплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като солидарно отговорен поръчител. С договор за цесия от 04.08.2025 г. „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило вземането си срещу длъжника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне.

Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 5895/12.06.2026 г., с която К. К. П. е задължен да заплати на заявителя сумата от 1 014,58 евро – главница, 196,64 евро – договорна лихва, и 372,63 евро – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, както и направените в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414а ГПК, към което е приложил платежен документ за заплащане на сумата от 1 014,58 евро, представляваща главницата. С възражението е направено и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представен договор за правна помощ от 15.07.2026 г., съгласно който е уговорено възнаграждение в размер на 500 евро.

Възражението и приложените към него доказателства са изпратени на заявителя по реда на чл. 414а, ал. 3 ГПК.

В дадения му срок заявителят е признал извършеното плащане и е поискал обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

С обжалваното Определение № 1739/07.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 4673/2026 г. по описа на РС-Враца, първостепенния съд е приел, че са налице предпоставките на чл.

414а, ал. 5 ГПК и е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение.

По отношение на разноските съдът е приел, че на длъжника се дължи адвокатско възнаграждение, но е намалил размера му от договорените 500 евро на 150 евро, като е съобразил приложимата Наредба № 1/2004 г., фактическата и правна сложност на производството и обема на извършената адвокатска работа, изразила се в изготвяне и подаване на писмено възражение по чл. 414а ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване в частта за разноските съдебен акт, поради което е процесуално 2 допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предмет на въззивната проверка е Определение № 1739/07.08.2026 г. по ч.гр.д. № 4673/2026 г. на Районен съд – Враца в частта, с която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на длъжника К. К. П. сумата от 150 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

От данните по делото се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадено на 04.06.2026 г., е издадена Заповед № 5895/12.06.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите от 1 014,58 евро – главница, 196,64 евро – договорна лихва, и 372,63 евро – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата и разноските в заповедното производство. След издаване на заповедта, на 15.07.2026 г., длъжникът е заплатил сумата от 1 014,58 евро, съответстваща на чистата стойност на предоставения кредит, а на 16.07.2026 г. е подал чрез адвокат възражение по чл.

414а ГПК, придружено с доказателства за плащането.

Възражението не се ограничава до твърдение за изпълнение на задължението, а съдържа и доводи за недействителност на договора за потребителски кредит и свързания с него договор за поръчителство, наличие на неравноправни договорни клаузи и недължимост на претендираните лихви и разходи, с позоваване на последиците по чл. 23 ЗПК. След изпращане на възражението на заявителя по реда на чл. 414а, ал. 4 ГПК, последният с писмено становище вх. № 17488/30.07.2026 г. е признал извършените плащания, заявил е, че процесните задължения са погасени изцяло, и е поискал обезсилване на заповедта за изпълнение.

При тези обстоятелства районният съд правилно е разгледал възражението по специалния ред на чл. 414а ГПК. Разпоредбата на чл. 414а, ал. 5 ГПК урежда последиците от подадено възражение за изпълнение на задължението, като при постъпило в срок становище на заявителя съдът се произнася въз основа на възражението и това становище. В случая заявителят изрично е признал пълното погасяване на вземанията и е поискал обезсилване на заповедта в цялост, поради което първоинстанционният съд е разполагал с основание да постанови обезсилването й.

Настоящата хипотеза следва да се разграничи от тази по чл. 415, ал. 5 ГПК, при която обезсилването на заповедта е последица от непредставяне в срок на доказателства за предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, след дадени от съда указания. В разглеждания случай обезсилването не е постановено, поради процесуално бездействие на заявителя, а след разглеждане на възражението по чл. 414а ГПК и изричното му становище за погасяване на вземанията. Поради това чл. 415, ал. 5 ГПК не намира приложение.

Различието между двете производства е съществено и за отговорността за разноските.

При обезсилване по чл. 415, ал. 5 ГПК последицата произтича от непредявяването на установителния иск, като направените от длъжника разноски за защита подлежат на преценка по общите правила на чл. 78 ГПК. При производството по чл. 414а ГПК обаче самото плащане след издаване на заповедта и последвалото й обезсилване не обуславят автоматично отговорност на заявителя за разноските на длъжника. От значение са причината за образуване на заповедното производство, моментът на изпълнението и необходимостта от предприетата защита. В този смисъл следва да се съобрази и принципът, възприет в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно 3 разпределението на разноските в заповедното производство съобразно процесуалния резултат.

В конкретния случай плащането на главницата е извършено след подаване на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение, поради което само по себе си не обосновава извод, че заявителят е дал повод за направените от длъжника разноски.

Същевременно към момента на подаване на възражението заповедта е обхващала и вземания за договорна и мораторна лихва в общ размер на 569,27 евро, чиято дължимост длъжникът е оспорил с конкретни материалноправни доводи. След получаване на възражението заявителят не е поддържал съществуването на тези вземания, а е признал пълното погасяване на процесните задължения и е поискал обезсилване на заповедта в цялост.

При преценката за необходимостта от адвокатска защита следва да се съобрази и установената практика на ВКС относно приложението на чл. 23 ЗПК, съгласно която при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. В този смисъл са Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., IV г.о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г., I т.о., Решение № 50162/10.01.2023 г. по т.д. № 550/2022 г., II т.о., и Решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г., I т.о. на ВКС. Посочената практика е относима към характера на предприетата защита, без в настоящото производство да се разрешава по същество спорът относно действителността на кредитния договор.

Ето защо не може да се приеме, че адвокатската защита на длъжника е била ненужна или предприета единствено с цел присъждане на разноски. Тя е обхващала не само удостоверяване на извършеното плащане, но и оспорване на останалите вземания по заповедта, като е последвана от изрично признание на заявителя за пълното погасяване на задълженията. При тези данни не се установява твърдяното от жалбоподателя превратно упражняване на процесуални права. Обстоятелството, че възражението е изложено на 17 страници и е изготвено чрез адвокат, само по себе си не представлява доказателство за недобросъвестно процесуално поведение.

По отношение на размера на разноските се установява, че с възражението по чл. 414а ГПК длъжникът е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение от 500 евро, като е представил договор за правна помощ от 15.07.2026 г., удостоверяващ уговарянето и заплащането му в брой. Районният съд е приел, че разноски се дължат, но е намалил възнаграждението на 150 евро, като е съобразил фактическата и правна сложност на производството, обема на извършената адвокатска работа и Наредба № 1/2004 г.

В тази част първоинстанционният съд е процедирал неправилно, доколкото е намалил възнаграждението служебно, без да е бил сезиран със своевременно мотивирано възражение за прекомерност от заявителя. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК в редакцията след изменението с ДВ, бр. 17/2026 г. намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност е допустимо само по мотивирано възражение на насрещната страна, при съобразяване на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА.