Определение № 2968 от 25.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2968 гр. Варна, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501274 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.ч.гр.д. № 1274 по описа на Окръжен съд Варна е образувано по частна жалба на М. И. П. с ЕГН ********** с адрес *********** срещу Определение № 4046 от 26.03.2025г., пост. по ч.гр.д. № 10892/2024г. по описа на Районен съд Варна, В ЧАСТТА, в която не е прието възражението й по чл. 414а от ГПК срещу Заповед № 5361/25.09.2024г. по ч.гр.д. № 10892/2024г. по описа на Районен съд Варна, в частта относно недължимост на сумата от 25 лв. – държавна такса, както и сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, дължима част от задължението по издадена Заповед № 5361/25.09.2024г., като неоснователно.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част, като се сочи, че преди издаването на заповедта за изпълнение заявителят не е предоставил възможност на длъжника да плати доброволно дължимите суми за ползване на ВиК услуги, чийто размер счита, че следва да бъде определен за 5 кубика месечно, съгласно чл. 39, ал.1, т.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и на канализационните системи. Частната жалбоподателка настоява, че средството за търговско измерване, с което се отчита консумираната вода в жилището й, е изправно, като предвид факта, че сама обитава имота, то не следва да заплаща консумация за повече от 5 куб.м. Счита, че е налице надписване на сметките при ежемесечното фактуриране на консумацията, както и че доставчикът й създава пречки за заплащането на сумите, остойностяващи консумацията на 5 куб.м. вода по текуща фактура, без да предоставя възможност за частично плащане по фактурите. Длъжникът не оспорва заплащането на два транша на сумата по издадената заповед за изпълнение, като твърди, че първото плащане представлява левовата равностойност на 5 куб.м консумация за процесния период, а с втората вноска е извършено доплащане до пълния размер, но единствено с оглед да се избегнат последиците от водене на изпълнително производство. На това основание намира, че не е дала повод за завеждане на 1 заповедното производство и не дължи разноските по него. В условие на евентуалност въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като счита, че същото следва да бъде определено на 50 лева, съгласно НЗПП. Настоява се за отмяна на съдебния акт в обжалваната му част.

В предоставения срок заявителят „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД ЕИК 103002253, чрез пълномощник адв. Г. С., е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че доколкото е към минималния размер държавната такса е изцяло дължима. По отношение размера на възнаграждението за правна услуга счита, че същият е дължим по реда на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като дружеството е представлявано от адвокат, като размерът му е съобразен с цената на заявените претенции за парични вземания. Счита мотивите за преустановяване плащането на вик услугите са неотносими към предмета на производството, като сочи, че количеството вода е начислявано по методиката, посочена в чл. 39, ал.5, т. 1 вр. ал.6 от Наредба №4 на МРРБ, тъй като от земата на 2016г. потребителят отказва да извърши подмяна на СТИ, установено от доставчика като използвано при изтекла метрологична годност.

Настоява за потвърждаване на обжалвания акт в съответната част.

СЪДЪТ констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт, който попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД ЕИК 103002253 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. И. П. с ЕГН ********** с адрес *********** за заплащане на сума в размер на 948,63 лв., представляваща незаплатена цена за служебно определено количество ВиК услуги за периода от 08.02.2022 г. до 09.07.2024 г. за обект на потребление с аб. №1309102, находящ се в ***********, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 131,98 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата, изчислено за периода от 09.04.2022 г. до 04.08.2024 г.; сума в размер на 25 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса и сума в размер на 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Издадена е заповед за изпълнение за описаните в заявлението суми в полза на заявителя под № 5361 от 25.09.2024г.

На основание чл.411, ал.3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 09.10.2024г.

На 08.11.2024г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а от ГПК, в което се сочи и се представят доказателства частично плащане по заповедта за изпълнение в размер на 572 лева.

В писмено становище кредиторът признава частично плащане по главница и лихви, като сочи, че не са платени разноските в заповедното производство.

С молба вх. № 19792 от 04.03.2025г. длъжникът представя доказателства за доплащане на задълженията по заповедта за изпълнение, представляващи присъдена главница и лихви.

2

С писмено становище вх. № 24086 от 25.03.2025г. кредиторът „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД ЕИК 103002253, чрез пълномощник, признава, че длъжникът е заплатил всички вземания за ползвани В и К услуги – главница, обезщетение за забава и законна лихва, като дължими остават присъдените разноски, сторени в заповедното производство за държавна такса в размер на 25 лева и за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

По същество : От приложените по заповедното производство документи и тези, представени от страните в хода на размяна на книжата по реда на чл.

414а от ГПК, се налага извода, че длъжникът има просрочени задължения към ВиК дружеството за периода, посочен в заявлението, с което е сезиран заповедния съд.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че дружеството е било длъжно да покани потребителя на ВИК услугите на среща или да осъществи процедура по медиация преди да подаде заявлението по чл.

410 от ГПК. Такова задължение не е предвидено в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД ЕИК 103002253, докато съгласно чл. 5, ал.6 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги.

Както се установи в хода на образуваното заповедно производство, ответникът по заявлението М. И. П. е заплатила претендираната от заявителя сума в законоопределения срок, което обстоятелство е признато от заявителя в становището му. Изпълнението на това условие от страна на длъжника обаче не го освобождава във всички случаи от разноските по делото.

Съгласно чл.414а, ал, 2 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. За да се ползва длъжникът от посочената привилегия на закона, той следва да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е изпълнил задължението си.

В настоящия случай тези две условия не са налице, тъй като се установи, че длъжникът е дал повод за завеждане на производството, защото дължимите за процесния период суми не са били платени в установения с Общите условия У срок. А погасяването на задълженията по заповедта за изпълнение, е направено след депозиране на заявлението в съда.

Следователно дължима е изцяло внесената сума за държавна такса, определена по размер, съгласно чл. 12, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при съобразяване с размер на предявеното вземане.

Основателно се явява възражението за прекомерност на адвокатскато възнаграждение, на не и, че същото следва да бъде договорено в размер, съобразен с Наредбата за правната помощ. Липсва основание за прилагане на сочената наредба, тъй като правоотношенията между заявителя и представляващият го адвокат се основават на договор за правна услуга, съдействие и представителство, като възнаграждението за възложените и извършени действия се заплаща от възложителя, а не от Националното бюро за правна помощ, доколкото държавата не участва в отношенията между посочените страни. Липсва и законово препращане към определяне на възнаграждение при представляване на страната от адвокат, аналогично на 3 разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в хипотезата на процесуално представителство от юрисконсулт. На следващо място, съдът счита, че не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 от 2004г. на ВАдвС в редакцията, действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, но може да ползва като ориентир същите, като счита, че сумата от 200 лева е необходима и достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд в хода на заповедното производство.

ДДС се начислява по силата на §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Изложеното дава основание да се приеме, че първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част относно дължимостта на ДТ и в частта относно адвокатското възнаграждение за сумата от 240 лева е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а в частта относно размера на адвокатското възнаграждение за сумата от 240 лева до целия размер от 480 лева с ДДС – отменен.

Мотивиран от така изложените съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4046 от 26.03.2025г., пост. по ч.гр.д. № 10892/2024г. по описа на Районен съд Варна, В ЧАСТТА, в която не е прието възражението й по чл. 414а от ГПК срещу Заповед № 5361/25.09.2024г. по ч.гр.д. № 10892/2024г. по описа на Районен съд Варна, относно недължимост на сумата от 240 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение, дължима част от задължението в общ размер от 480 лева с ДДС по издадена Заповед № 5361/25.09.2024г. по ч.гр.д. № 10892/2024г. по описа на Районен съд Варна, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. И. П. с ЕГН

********** с адрес *********** срещу Определение № 4046 от 26.03.2025г., пост. по ч.гр.д. № 10892/2024г. по описа на Районен съд Варна, В ЧАСТТА, в която не е прието възражението й по чл. 414а от ГПК срещу Заповед № 5361/25.09.2024г. по ч.гр.д. № 10892/2024г. по описа на Районен съд Варна, относно недължимост на сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 240 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение, дължима част от задължението по издадена Заповед № 5361/25.09.2024г. по ч.гр.д. № 10892/2024г. по описа на Районен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4