Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 563 от 30.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 126/2025
Вид
Определение № 563
Подписан
30.01.2025
В сила
30.01.2025
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563

*****, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500126 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е въз основа на определение № 694 от 17.01.2023г., постановено по гр.д. № 460/2025г. по описа на РС-Варна, с което е повдигната препирня за подсъдност за определяне на местно компетентен съд измежду Районен съд - Варна и Районен съд – София за разглеждане на искова молба с вх. № 395756/05.12.2024г. / номерът е на СРС/, по която е образувано гр. д. № 72388 по описа за 2024 г. на РС – гр. София, подадена от М. П. М., с постоянен и настоящ адрес в ***** срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.

София.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Пред Районен съд - София е подадена искова молба от М. П. М., с постоянен и настоящ адрес в ***** срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, по която е образувано и гр.д. 72 388 / 2024г. на РС - София, 173 състав. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника парични вземания поради погасяването им по давност след датата на приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в което са материализирани оспорените граждански притезания. След като съдът служебно е изготвил справка за адресната регистрация на ищеца е постановил определение No 49865 / 1

06.12.2024г., с което прекратено производството пред СРС и изпратено по подсъдност на РС – Варна, като мотив е приел, че ищецът се явява потребител и съответно приложение следва да намери разпоредбата на чл. 113 от ГПК.

Районен съд – Варна, от своя страна, е приел, че също не е местно компетентен да се произнесе по исковата молба, доколкото разпоредбата на чл.113 ГПК била неприложима в конкрeтния случай.

Въз основа на изложеното и след като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:

Процесуалният закон установява императивно местно компетентните съдилища по исковете на и срещу потребители. Установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен характер – по настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния /в този смисъл и определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г., І т. о./.

Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК е ясна и недвусмислено сочи, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да бъде повдигнато и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит, настоящият въззивен състав споделя практиката на ВКС, обективирана например в определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС, в което се приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, то безспорно се касае за потребителски спор. Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета също и в определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.

Доколкото и видно от извършената служебна справка и настоящият, и постоянният адрес на ищеца са в *****, то съдът намира, че местно 2 компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд – Варна.

Воден от горното и на основание чл.122 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Варна за местно компетентен съд да разгледа искова молба с вх. № 395756/05.12.2024г. / номер на СРС/, подадена от М. П. М., с постоянен и настоящ адрес в ***** срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за разглеждане на предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати по гр. д. № 72388 по описа за 2024г. на РС – гр. София, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3