Решение № 61 от 28.03.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Враца, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 07757/13.02.2023 г. на М. Х. Л. от с.***, обл.Враца, ***, в качеството й на длъжник по изп.д.№ 2023***0400133 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Ц., рег.№ *** с район на действие Окръжен съд-Враца, против наложен запор върху трудовото й и всяко друго приравнено възнаграждение, получавано при работодателя Община Бяла Слатина, както и против определените като дължими разноски в изпълнителното производство.

Навеждат се доводи, че изпълнението е насочено против несеквестируемо имущество, тъй като с паричните средства от трудовото си възнаграждение жалбоподателката живее и издържа семейството си, вкл. двете си деца, които са ученици в средни училища. Според изложеното в жалбата, запорът е наложен за събиране на задължения, които са погасени с изтичане на предвидената в чл.110 ЗЗД погасителна давност, с което е нарушено правото на длъжника на справедлив и законосъобразен изпълнителен процес.

Прави се искане за отмяна на обжалваните изпълнителни действия.

Постъпила е и жалба вх.№ 08616/17.02.2023 г. от адв.З. И., като пълномощник на М. Х. Л., против определените такси и разноски, обективирани в съобщение за образувано изпълнително дело с изх.№ 4252/02.02.2023 г. и постановление от 24.01.2023 г. за приети разноски по изп.дело № 2023***0400133 по описа на ЧСИ И. Ц..

Най-напред в жалбата се изразява несъгласие с изчислената такса по чл.26 ТТРЗЧСИ. Навеждат се доводи, че материалният интерес, върху който 1 се формира тази такса е сбор от посочения в изпълнителния титул суми и сумите от изпълнителните титули на присъединените взискатели. Посочват се по пера и размер дължимите суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 174/2015 г. на РС-Бяла Слатина, заедно със законната лихва за периода 25.03.2015 г.-02.02.2023 г., дължимите суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 173/2015 г. на РС-Бяла Слатина, заедно със законната лихва за периода 25.03.2015 г.-02.02.2023 г., както и дължимите суми на НАП, в качеството му на присъединен взискател. Обобщава се, че общата сума за определяне таксата на частен съдебен изпълнител по чл.2б, б.""в" ТТРЗЧСИ е 3 802,90 лв., при което дължимата такса е 389,08 лв. с ДДС.

Навеждат се и доводи, че таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ е дължима върху събраната сума, което означава, че ЧСИ е начислил такса, която би била дължима в бъдеще време, ако е събрана сумата по изпълнителното дело.

Посочва се и това, че липсват доказателства ЧСИ Ц. да е регистрирана по ДДС.

Прави се искане за отмяна на начислената такса по чл.26в ТТРЗЧСИ в размер на 624,46 лв.

На следващо място в жалбата се оспорва приетото от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,00 лв., обективирано в постановление от 24.01.2023 г. Посочва се, че взискателят "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД е образувал изп.д.№ 133/2023 г. с молба от 20.01.2023 г. и е поискал на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лв. по чл.27 от Наредбата за заплащане на правна помощ НЗПП/, както и 80,00 лв. по чл.13, т.2 от същата наредба.

Според изложеното в жалбата, разпоредбата на чл.13, ал.2 от НЗПП предвижда заплащане на възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на дело в размер от 15,00 лв. до 80,00 лв. Жалбоподателката счита, че всички колекторски фирми ползват една и съща програма, в която са въведени молби за всяко действие, поради което работата й е била сведена до изтегляне на готовата молба и прилагане на 2 бр. изпълнителни листа и пълномощно. С оглед на така извършваните действия не би следвало да се дължи възнаграждение в максималния размер от 80,00 лв.

Прави се искане да бъде отменено приетото от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. и да се постанови решение, с което да се приеме, че дължимото възнаграждение по чл.13, ал.2 НЗПП е в размер на 15,00 лв., тъй като не са извършвани затрудняващи действия за снабдяване с документи за завеждане на делото.

Правят се оплаквания и относно определеното юрисконсултско възнаграждение по чл.27, ал.2 НЗПП в размер на 150,00 лв. Според изложеното в жалбата, посочената разпоредба предвижда, че за представителство в изпълнително производство се дължи възнаграждение от 50,00 лв. до 150,00 лв. Навеждат се доводи, че юрисконсулт М. е депозирала молба за образуване на изпълнително дело, в която е поискано извършване на справки и налагане на запори и към която е приложила пълномощно.

Жалбоподателката счита, че тези действия не се характеризират със сложност, поради което не е дължимо възнаграждение в максималния размер.

Прави се искане да бъде отменено приетото от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. и да се постанови решение, с което да 2 се приеме, че не се дължи възнаграждение в този размер, т.к. оказаната правна помощ не се характеризира със сложност на извършената работа и липсва обем на предприетите действия за събиране на вземането.

Жалбоподателката моли да й бъдат присъдени направените разноски за изготвяне на жалба против действията на ЧСИ Ц. в размер на 400,00 лв. на основание чл.10, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение вх.№ 09807/27.02.2023 г. от взискателя "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, чрез юрисконсулт М. М., против двете жалби.

Прави се възражение относно допустимостта на жалбите, което се мотивира с това, че наложеният запор на трудово възнаграждение обхваща само секвестируемите суми, а процесуалният ред за защита срещу размера на разноските е чл.248 ГПК.

Излага се и становище за неоснователност на жалбите. Изразява се несъгласие с твърденията на жалбоподателката, че вземанията на взискателя са погасени по давност. Посочва се, че след издаването на изпълнителните листове, по молба на цедента "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е образувано изп.д.№ 578/2016 г. по описа на ЧСИ Ц.Д., което е прекратено на 27.10.2022 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че в рамките на това производство са предприети редица изпълнителни действия, прекъсващи погасителния давностен срок. "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД не се е дезинтересирал, поради което след изтегляне на изпълнителния лист по прекратеното дело е образувал изп.д.№ п133/2023 г. по описа на ЧСИ Ц. за събиране на вземането си. Навеждат се и правни доводи, че погасителната давност не е процедура за погасяване на дълг, а материалноправен институт, който прегражда възможността на кредитора да изисква изпълнение на свое вземане срещу длъжника по съдебен ред, както и че възражението за погасителна давност не се прилага служебно от органа по изпълнението, а може да бъде релевирано единствено пред съдебен орган.

Поддържа се, че наложеният запор върху трудово възнаграждение е законосъобразен. Взискателят счита, че в случая не е налице опасност от насочване на изпълнението върху несеквестируем доход, тъй като ЧСИ е дал надлежни указания към работодателя на длъжника. Освен това в чл.446, ал.2 ГПК е предвидено изключение за случаите, в които запорното съобщение не поражда действие по отношение на възнаграждението до размера на минималната работна заплата изцяло и това изключение касае именно задълженията за издръжка, за каквито се твърди, че е образувано настоящето изпълнително производство. Акцентира се, че в жалбата не са изложени доводи относно несеквестируемост на запорираното МПС, нито обосновани доводи относно несеквестируемостта на трудовото възнаграждение и банковите сметки.

На следващо място взискателят намира за неоснователни и оплакванията, касаещи размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Счита, че разноските по изпълнителното дело са правилно изчислени съгласно ГПК и ТТРЗЧС, както и че същите се дължат, тъй както длъжникът не е платил дължимите суми преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за завеждане на изпълнителното дело.

3

Най-сетне се сочи, че твърдението на длъжника относно липсата на обем на предприетите изпълнителни действия за събиране на вземанията, респ. за недължимост на приетото юрисконсултско възнаграждение от 230,00 лв., не отговарят на обективната истина. Излагат се съображения, че всяка молба за образуване на изпълнително дело се изготвя индивидуално спрямо особеностите на конкретния случай, както и че към конкретната молба за образуване на изпълнително дело са приложени множество документи относно извършената цесия и придобитите от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД вземания, направени са множество искания и са посочени конкретни изпълнителни способи.

Взискателят счита, че претендираното юрисконсултско възнаграждение е в предела на законоустановената рамка от чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП и чл.13, т.2 и чл.27 от НЗПП и напълно съответства на активното му поведение в хода на изпълнителното производство

Прави се искане за оставяне на жалбите без разглеждане като процесуално недопустими, а в условията на евентуалност – за отхвърлянето им като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 НЗПП и възнаграждение в размер на 80,00 лв. на основание чл.13, т.2 от НЗПП. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК са изготвени мотиви по обжалваното действие от ЧСИ И. Ц., в които изразява становище за неоснователност на жалбите, като в подкрепа на това становище се излагат подробни фактически и правни съображения.

Като взе предвид данните по приложеното копие от изп.д.№ 2023***0400133 по описа на ЧСИ Ц. и като обсъди наведените от страните доводи, както и изложените от съдебния изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема следното:

Производството по изп.д.№ 2023***0400133 по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано на 20.01.2023 г. по молба на взискателя "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" и приложени към нея:

- изпълнителен лист от 23.04.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 76/27.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 173/2015 г. по описа на РС-Бяла Слатина, с която М. Х. Л. е осъдена да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД сумата 503,90 лв. – главница, дължима на основание сключен договор за потребителски заем от 17.12.2013 г.; 72,56 лв. – такса обработка, 51,71 лв. – мораторна лихва за периода 20.02.2014 г.-11.03.2015 г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 325,00 лв. – съдебни разноски;

- изпълнителен лист от 24.04.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 93/27.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 174/2015 г. по описа на РС-Бяла Слатина, с която М. Х. Л. е осъдена да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД сумата 1034,62 лв. – главница, дължима на основание сключен договор за потребителски заем от 17.12.2013 г.; 124,15 лв. – такса обработка, 105,24 лв. – мораторна лихва за периода 20.02.2014 г.-11.03.2015 г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 325,28 лв. – съдебни разноски.

4

Към молбата са приложени Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 14.09.2018 г. между "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България и извлечение от Приложение № 1 към същия, от който е видно, че са цедирани вземанията към М. Х. Л.; потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършена цесия; пълномощни; уведомления за цесията.

С молбата е възложено на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство; да бъде извършена справка в електронния регистър на БНБ и да бъдат наложени запори върху откритите банкови сметки и вземания от финансови и платежни институции; да се извърши справка в ТД на НАП за наличие на трудови договори, декларирано движимо/недвижимо имущество и да бъдат наложени запори и възбрани.

Разпечатката съдържа 42 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dc375c8-8edc-4619-8acf-f25bcb2bdf5a