Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 270 от 16.05.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 174/2025
Вид
Определение № 270
Подписан
16.05.2025
Състав
Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за държавния служител
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 189 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 189, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 357 · Кодекс на труда
  • чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Враца, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20251400100174 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано, въз основа на предявена искова молба от Т. Х.

С. - *** при ОДМВР - Враца ЕГН ********** от *** против ОД на МВР- ВРАЦА, с адрес:

***, представлявано от Директора К. Н. Й., с която ищеца е поискал ответника да му заплати сумата от 53000,00 лв. допълнително възнаграждение на правно основание чл. 178, ал.1, т.1 вр. чл.176 от ЗМВР и с правно основание чл. 189, чл.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, включваща и 90 дни платен годишен отпуск, сумата от 5000 лв. представляваща лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД, както и за признаване за установено по отношение на ответника съществуване правото на платен годишен отпуск, произтичащи от правоотношението, въз основа на което ищеца заема при ответника длъжност ***.

С разпореждане Рег.№ 167/30.04.2025г. постановено по гр.д.№ 174/2025г. по описа на ОС-Враца, съдът оставил без движение исковата молба на ищеца, като му дал подробни указания във връзка с нередовността на исковата молба.

С молба вх.№ 3717/15.05.2025г. в изпълнение указанията на съда ищеца посочил, че претендира допълнително възнаграждение за периода от 01.04.2022г. до 01.04.2025г. по реда на чл. 178, ал.1, т.1 от ЗМВР в общ размер на 47054,80 лв. и мораторна лихва в общ размер на 8085,64 лв. за периода от 01.04.2022г. до 01.04.2025г., както и да се признае за установено, че за периода от 03.02.2017г. до 01.04.2025г. му се дължи основание платен годишен отпуск в размер на 80 дни по реда на чл. 189, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Посочил е, че не претендира платен допълнителен отпуск по реда на чл. 189, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Съдът след, като обсъди доводите на страните прие за установено следното:

Правният статут на служителите на Министерството на вътрешните работи е уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване и прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР, където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков ред, а именно по реда на ГПК.

Съдът намира, че не е родово компетентен да разгледа предявените искове, предвид обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, са изключени от обхвата 1 на исковете, които са подсъдни на окръжен съд, като първа инстанция исковете за издръжка, трудовите спорове и вземанията по актовете за начет, независимо от това, че цената на иска е над 25 000 лв. Претендираното вземане на ищеца по първия иск е в размер над 25 000 лв., но същото, както другите претенции на ищеца, касаят трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ, който с оглед правилата за родовата подсъдност подлежи на разглеждане от районен съд.

Въпреки, че правният статут на държавните служители в МВР и работниците и служителите се урежда от различни закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите права на държавните служители в МВР, ЗМВР препраща към КТ.

Приравняването на споровете по ЗМВР с трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно положение -т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

В случая се касае за трудов спор, който попада в обхвата на чл. 357, ал. 1 КТ, макар и правоотношението да е възникнало като служебно. Конкретното вземане, предмет на иска, произтича от полагане на труд, поради което и се урежда по реда на трудовото законодателство. Трудовите спорове са подсъдни на РС, по аргумент от чл. 104, т.4 ГПК.

Това е родовата подсъдност на спора.

При тези данни предявените искове са подсъдни на районен съд, като първа инстанция, макар цената на главния иск да е над 25 000 лв.

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК, възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

Предвид гореизложеното, след като констатира, че предявените искове не са му родово подсъдни, съдът намери, че следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на РС - Враца, който е компетентен да се произнесе по предявените искове.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 174/2025 г. по описа на ОС - Враца, поради родова неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС - Враца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски Апелативен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

2