Разпореждане № 61036 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 61036 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Частно гражданско дело № 20251110112008 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите **, чрез пълномощника им юрисконсулт Е. К..Заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против А. С. С. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. София, ул. ‚**“ 12 - за сумата от 563.97 лева, от която неплатена главница в размер на 200 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 26.03 лева, дължимо за периода от 20.05.2024г. до 20.11.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 90 лева, дължимо до 20.11.24г. ; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 70лева, дължимо до 20.11.24г; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 04.06.2024г., сумата от 33.93 лева лихва за забава от 21.05.2014г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.11.2024г. и сумата от 14.01лева, дължима като законна лихва от 20.11.2024г. - датата на изтичане на погасителен план до 26.02.2025г., неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лева, начислена на 19.08.2024г., както и за сумата от 21.25 лв., представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева/сто и осемдесет лева /.

Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за потребителски кредит № ** от 23.04.2024г., съгласно който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на А. С. С. , парична сума, която заемателят се е задължил да върне в срок от 7 месеца, с месечна вноски по погасителен план от 55.15 лева .

Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр.К., платежен документ за внасянето на държавна такса в размер на 15 % и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, 1 намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и частично основателно, предвид следните съображения:

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на „Профи Кредит България“ ЕООД – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител, според справката от НБД е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е и основателно в частта му, досежно претендираните главница, договорно възнаграждение, мораторна и законна лихви, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юрк.К., от която изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Според изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.

Искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията за главница, договорно възнаграждение, мораторна и законна лихва не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.

Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране.

Видно е от съдържанието на приложените договори, че длъжникът А. С. С., има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът, счита, че уговорките в договора за потребителски кредит за закупуване на допълнителни услуги Фаст и Флекси съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. С посочените допълнителни услуги се предоставя приоритетно разглеждане и гъвкав погасителен план. Възнагражденията за тези допълнителни услуги са съответно - сумата в размер на 90 лева и сумата от 70 лева. Съдът счита, че тези клаузи на договора за потребителски кредит водят до значително неравновесие между правата и задължения на търговеца, от една страна, и потребителя, от друга страна, тъй като цените на допълнителните услуги, за които няма данни да са предоставени, значително надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е налице съществена нееквивалентност на престациите, което води до нарушаване на правилата за добросъвестност и до противоречие на договора с добрите нрави.По тези съображения, съдът счита, че клаузите в договора за кредит, касаещи закупуването на допълнителни услуги, съдържат неравноправни клаузи, поради което заявлението, в частта му за вземането за възнагражденията за услуги Фаст и Флекси, е неоснователно.

По отношение претендираната такса за събиране на вземането от 30 лева и 100лева, съдът намира следното :

Кредиторът по заем, безспорно има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на 2 заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на такси и услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника. Ищецът не е изложил твърдения за извършени действия, за които да се дължат такси, не е ангажирал доказателства, че действително са извършени действия, за който да се дължат такси и разходи. От друга страна, към заявлението не е представена и Тарифа на заявителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на падежа не е заплатил вноската си. Освен това, не е ясно за какво точно се дължи и какви точно са тези действия.

По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая са посочени общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД против А. С. С. , за претендираните главница, договорно възнаграждение, мораторна и законна лихви. Частичната основателност на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението. Според съда, дължимите на заявителя разноски при частичното уважаване на претенцията, са за заплащане на държавна такса в размер на 15.22лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 35.81 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 от 3

Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв.

Предвид размера на материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения от 50 лв.

Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от заявлението.

На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА частично заявлението на от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите **, чрез пълномощника им юрисконсулт Е.К. да бъде издадена заповед за изпълнение против А. С. С. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр.

София, ул. ‚**“ 12, за сумите дължими по договор за потребителски кредит № ** от 23.04.2024г., а именно: - сумата в размер на от която неплатена главница в размер на 200 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 26.03 лева, дължимо за периода от 20.05.2024г. до 20.11.2024г.; сумата от 33.93 лева лихва за забава от 21.05.2014г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.11.2024г. и сумата от 14.01лева, дължима като законна лихва от 20.11.2024г. - датата на изтичане на погасителен план до 26.02.2025г., , както и за сумата от 15.22лв, представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и сумата от 35.81лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите **, чрез пълномощника им юрисконсулт Е.К. да бъде издадена заповед за изпълнение против А. С. С. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр.

София, ул. ‚**“ 12, за сумите дължими по договор за потребителски кредит № ** от 23.04.2024г. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 90 лева, дължимо до 20.11.24г. ; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в 4 размер на 70лева, дължимо до 20.11.24г; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 04.06.2024г. и неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лева, начислена на 19.08.2024г.