Решение № 3 от 07.01.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Айтос, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20222110101096 по описа за 2022 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

А. М. М., А. Х. М., Н. И. М., действаща лично и като майка на И. Х. А., четиримата чрез адв. Г. К. М. от ***, са предявили срещу Е. Х. М., Х. К. М. и „МР. ДЖАН“ ООД иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на непарична вноска, извършена на 21.11.2022 г. в капитала на „МР. ДЖАН“ ООД, на дворно място с площ от 378 кв. м., с административен адрес: ***, ул. *** ***, съставляващо част от поземлен имот с пл. № 34 в кв. 123 по плана на ***, с площ на целия поземлен имот от 411 кв. м., за който имот съгласно регулационния план на града, одобрен със Заповед № РД-09-327/14.09.1999 г. е отреден УПИ VI-34 в кв. 123, с площ на УПИ от 411 кв. м., при граници на УПИ: изток – УПИ V-32, запад – УПИ VII-34 и УПИ VIII-212, север – УПИ IX-33, и юг – улица ***, който имот е идентичен с част от бивш парцел VIII-2827, кв. 101 по отменения план на града от 1971 г., идентичен с част от бивш парцел VIII-133, кв. 101 по отменения план на града от 1958 г. и идентичен с част от бивш парцел II-2, кв.

3 по плана на града от преди 1958 г.

Ищците твърдят, че ответникът Е. Х. М. им е причинил неимуществени вреди, защото на 01.09.2021 г. е причинил смъртта на Х. А. М. – съпруг на ищцата Н. И. М., баща на И. Х. А. и син на А. М. М. и А. Х. М.. Ищците се позовават на влязла в сила присъда, с която ответникът Е. Х. М. е бил осъден за това, че е причинил по непредпазливост смъртта на Х. А. М. и е осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди. Ищците сочат, че ответниците Е. Х. М., Х. К. М. са съпрузи и са притежавА. ½ ид. ч. от 1 процесния имот. През юли 2022 г. те започнА. процедура по апортиране на процесния имот в „МР. ДЖАН“ ООД, в което били съдружници, а Е. Х. М. и управител. Апортът бил вписан на 13.12.2022 г. Според ищците, тъй като задължението за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане възникват от момента на увреждането – 01.09.2021 г., апортът е извършен от ответниците с цел да бъдат увредени ищците и да се затрудни удовлетворяването на вземането им.

Исковата молба е редовна, а предявените субективно съединени искове – допустими.

Ответниците Е. Х. М. и Х. К. М. са подА. отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В него сочат, че искът е неоснователен, защото не е нА.це увреждащият ефект по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Излагат се съображения, че апортът е възмездна сделка, защото срещу него се получава дял в дружеството, равен на действителната пазарна стойност на апортирания имот. В случая общата стойност на имота, определена от вещото лице в регистърното производство, възлизала на 35 800 лв., а делът на длъжника в капитала на дружеството бил в размер на 17 950 лв. Ищците можели да удовлетворят вземанията си частично чрез изпълнение върху дела на ответника М. в посоченото дружество. Поради това ищците молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 131 ГПК „МР. ДЖАН“ ООД не е подало отговор на исковата молба.

Като се запозна с представените по делото доказателства и със становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Според чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.

Според чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

С доклада по делото съдът е указал на ищците, че, за да бъде уважен предявените искове, следва да докажат извършване на увреждащите действия от ответниците – апорта на процесния имот в капитала на „МР. ДЖАН“ ООД; качеството си на кредитори по отношение на Е. Х. М. и Х. К. М. към датата на апорта; съзнателното увреждане на кредиторите от страна на Е. Х. М. и Х. К.

М.; знание на управителя на „МР. ДЖАН“ ООД за увреждането към момента на апорта.

С Присъда № 5 от 20.01.2023 г. по н. о. х. д. № 1324/2022 г. на Окръжен съд – Бургас (л. 161-181 от делото) Е. Х. М. е признат за виновен в това, че на 2

01.09.2021 г., около 23:40 ч., в ***, на ул. ***, пред дом ***, по непредпазливост причинил смъртта на Х. А. М., настъпила на място, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, причинена чрез удар с юмрук в лявата част на лицето на пострадА.я и последващо падане на Х. А. М. на земята, като при съприкосновение на главата му с терена пострадА.ят получил тежка черепно-мозъчна травма, която е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, поради което на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 НК, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, вр. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. Частично са уважени и гражданските искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Н. И. М. – съпруга на починА.я, И. Х. А. – син на починА.я, А. М. М. – баща на починА.я, А. Х. М. – майка на починА.я, и х. А. с. – сестра на починА.я, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, като на сина са присъдени 100 000 лв., на съпругата – 60 000 лв., на майката и бащата – по 40 000 лв., на сестрата – 8 000 лв.

С Решение № 93 от 27.11.2023 г. по в. н. о. х. д. № 76/2923 г. на Апелативен съд – Бургас (л. 172-191 от делото) присъдата е изменена, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието, наложено на подсъдимия, е отложено за срок от четири години и четири месеца и на основание чл. 67, ал. 3, вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК на подсъдимия е наложена пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от три години, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично. Увеличен е размерът на част от обезщетенията: на съпругата – още 40 000 лв., т.е. до общо 100 000 лв.; на майката и бащата – с още по 20 000 лв., т.е. до общо 60 000 лв., на сестрата – с 2000 лв., т.е. до общо 10 000 лв. В останалата част присъдата е потвърдена.

С Решение № 389 от 03.07.2024 г. по к. н. д. № 133/2024 г. на ВКС, I н. о.

(л. 192-196 от делото) решението на Апелативен съд – Бургас е потвърдено изцяло.

Въз основа на присъдата и решението са издадени изпълнителни листове (л. 199-202 от делото).

Съдът намира, че от датата на осъществяването на непозволеното увреждане – причиняване на смъртта на Х. А. М. (01.09.2021 г.), за Е. Х. М. е възникнало задължение да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размерите, установени с горепосочените актове на Окръжен съд – Бургас и Апелативен съд – Бургас.

Роднинските връзки между ищците и починА.я са доказани чрез удостоверение за наследници, удостоверение за раждане на починА.я и удостоверение за сключен граждански брак (л. 21-23 от делото).

Видно от приетия по делото нотариален акт (л. 7 от делото), на 20.07.2017 г. Виолета Димитрова Г.ева е прехвърлила на Е. Х. М. процесния 3 имот. В откритото съдебно заседание на 11.12.2024 г. процесуалният представител на ответниците изрично е заявила, че не оспорва обстоятелството, че към този момент ответниците са били съпрузи и са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност.

Не се спори, а и се установява от приложените по делото извлечения от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) (л. 13-19, л. 211), че на 21.11.2022 г. (датата се извежда от номера на вписването, чието начало следва формата: година, месец, ден) ответниците са внесли процесния имот като непарична вноска в капитала на „МР. ДЖАН“ ЕООД. Според оценката на назначените от Агенцията по вписванията вещи лица оценката на процесния имот е 35 700 лв. Преди това Х. К. М. е била приета за съдружник в дружеството, с което то се е преобразувало от еднолично в дружество с ограничена отговорност. Това е видно от приложените по делото документи – протокол от общо събрание на „МР.

ДЖАН“

ЕООД от

18.10.2022 г.

(л.

210 от делото).

Видно от извършените от съда служебни справки в ТРРЮЛНЦ (л. 219222 от делото), Е. Х. М. е управител на „МР. ДЖАН“ ЕООД от 07.09.2018 г. до 23.01.2024 г.

ОстанА.те представени по делото писмени доказателства нямат отношение към фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което е излишно да бъдат коментирани.

От посочените по-горе доказателства става ясно, че апортът е извършен след възникване на задължението на ответника Е. Х. М. към ищците.

Апортът (непаричната вноска) съставлява специфичен вещнопрехвърлителен производен способ, с осъществяването на който се постига определена цел: увеличаване на стойността на притежаваните от титуляря на вещното право дялове или акции в търговско дружество чрез увеличаване на капитала му. Касае за престационна (прехвърлителна) сделка, за възмездния характер на която е ирелевантно дА. насрещните престации са еквивалентни.

Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество за увеличаване на капитала представлява смесен фактически състав, като вещното действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския регистър. Осъществяването на апорт (непарична вноска) в капитала на съществуващо търговско дружество предпоставя постигане на съгласие между притежателя на определено вещно право (съдружник или трето за дружеството лице) и търговското дружество относно поемането на насрещни задължения. Титулярят на вещното право поема задължението да го прехвърли, а дружеството поема задължението да го приеме като съдружник, ако не притежава това качество, и да му предостави дружествен дял/акции от капитала си. Ако лицето е вече съдружник или акционер, срещу осъществената апортна вноска той увеличава своето участие в капитала на 4 дружеството.

В Решение № 147/12.02.2018 г. по т. д. № 2530/2016 г. на ВКС, I т. о., се приема, че при непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество се осъществява договаряне и е нА.це възмездност. Когато се иска обявяване на недействителност по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, изр. 2, на непаричната вноска знанието за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, е предпоставка за основателността на предявения конститутивен иск.

Според Решение ***39/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о. увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е нА.це, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.

В Решение № 45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/2010 г. на ВКС, III г. о. е прието, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.

В случая, след като апортът е прехвърлителна сделка, той е и увреждащ кредитора акт на длъжника.

В Решение № 147/12.02.2018 г. по т. д. № 2530/2016 г. на ВКС, I т. о., се приема, че когато се иска обявяване на недействителност по реда на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД на непаричната вноска знанието за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, е предпоставка за основателността на предявения конститутивен иск.

В Решение № 13/19.02.2015 г., по гр. д. № 4606/2014 г. на ІV г. о., се приема, че юридическото лице, независимо от правно организационната му форма, „знае“ за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.

В случая ответникът Е. Х. М. очевидно е знаел, че с извършването на апорта ще лиши ищците от имущество, от което да удовлетворят вземанията си за обезщетения за неимуществени вреди. Така е, защото на 01.09.2021 г той веднага е разбрал, че е причинил смъртта на Х. А. М.. Към момента на апорта е бил и управител на „МР. ДЖАН“ ЕООД – трето лице по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, следователно то също е „знаело“ за увреждането.

Разпечатката съдържа 44 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dc25bba-ccb0-4b83-a49b-21a0123922d9