Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5662 от 24.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 476/2025
Вид
Решение № 5662
Подписан
24.03.2026
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5662 гр. С, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110100476 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, срещу М.

М. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „ЦС“ № 25, ет. 5 (надпартерен), ап. 16, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 232,97 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „ЦС“ № 25, ет. 5 (надпартерен), ап. 16, аб.

№ ****** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 128,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2024 г., сумата 22,68 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 10,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2021 г. до 25.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31872/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на процесния имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, 1 вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Д“ ООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

Третото лице помагач „Д“ ООД с ЕИК */***** не взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на 2 топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Установява се от представения препис от Нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот № 90, том IV, рег. № 8350, дело № 1032/2008г. на нотариус СТ, че ответницата М. М. В. е съсобственик на имот – апартамент № 16, находящ се на адрес: гр. С, ул. „ЦС“ № 25, ет. 5 (надпартерен).

При така установените по делото обстоятелства, които не се оспорват от страните и съгласно указанията дадени с цитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК и на основание чл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди в рамките на процесния период и дължи цената на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „ЦС“ № 25, ет. 5 (надпартерен), ап. 16, аб. № ****** по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

В хода на процеса се установява от изричните признания на ищеца и от представеното платежно нареждане, че на 07.11.2025 г. ответницата е заплатила сумата от 469,30 евро за погасяване на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31872/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.

С посочената сума са погасени вземанията за 232,97 лева, цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до датата на плащане – 07.11.2025 г. в размер на 46,69 лева, сумата 128,60 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2024 г., сумата 22,68 лева – стойност на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до датата на плащане – 07.11.2025 г. в размер на 4,55 лева и 10,05 лева – обезщетение за забава за периода от 16.10.2021 г. до 25.04.2024 г., както и част от държавната такса в размер на 23,76 лева.

Плащането е извършено в хода на висящото производство, поради което на основание чл. 235, ал.3 ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Следователно предявените искове се явяват неоснователни поради настъпило в хода на процеса погасяване чрез плащане на вземанията.

По разноските

Доколкото ответницата е дала повод за завеждане на исковете – задълженията са били изискуеми преди подаване на исковата молба, същата дължи на ищеца сторените разноски.

3

Поради това на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 26,2 евро /51,24 лева, от които 1,24 лева – непогасена част от държавната такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение) и разноски за исковото производство в размер на 115,04 евро /225 лева, от които 50 лв за държавна такса и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т С” ЕАД, ЕИК ****** срещу М. М. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „ЦС“ № 25, ет. 5 (надпартерен), ап. 16, установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 232,97 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „ЦС“ № 25, ет. 5 (надпартерен), ап. 16, аб. № ****** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 128,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2024 г., сумата 22,68 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 10,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2021 г. до 25.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31872/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

ОСЪЖДА М. М. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „ЦС“ № 25, ет. 5 (надпартерен), ап. 1 да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ****** сумата 26,2 евро - разноски по ч.гр.д. № 31872/2024 г. на СРС, 118-ти състав и сумата 115,04 евро – разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Д“ ООД с ЕИК */*****.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4