Решение № 117 от 15.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. С.З., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20255500500238 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.2 и т.7 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Д. В. К. чрез пълномощника му адв.Р. С., с която заявява, че на 20.02.2025 г. е получил покана за доброволно изпълнение, както и уведомления за наложени запори и възбрана и в срок изразява становището на длъжника по повод на претендираните суми и разноски, както и наложени обезпечения. Заявява, че предвид липсата на отговор, съобразен със закона, обжалва пред съда в срок действията на ДСИ, като моли съда да постанови определение, с което намали определените по делото разноски на основание изложеното в жалбата от една страна и от друга съда да отмени наложения запор върху банковата сметка на длъжника, по която получава единствено трудовото си възнаграждение в минимален размер от 930 лева месечно. Излага съображения за това.

Взискателят М. Д. К., чрез адвокат М. Г. М. заявява, че счита подадената жалба за неоснователна и като такава моли да бъде оставена без уважение изцяло. Излага подробни съображения. Моли на доверителя й да се присъдят сторените разноски в производството пред настоящата инстанция, а именно заплатен адвокатски хонорар в размер на 100лв.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от Държавен съдебен изпълнител - Р.Р., съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по жалбата.

1

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.

435, ал.2, т.2 и т.7 от ГПК- обжалват се насочване на изпълнението към несеквестируем доход и размера на присъдени разноски по делото. Подадената частна жалба е допустима, а по съществото си – неоснователна.

Изпълнително дело № 30/2025 г. е образувано на 29.01.2025 г. по молба на адв. М. М.- АК Ст. Загора, като пълномощник на взискателя М. Д. К. с приложен изпълнителен лист в негова полза за присъдена издръжка в размер на 350 лв., считано от 28.12.2023 г. Към задължението е начислена и дължимата държавна такса за образуване на изпълнителното дело и за извършените изпълнителни действия в размер на 88 лв., както и присъден адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 1000 лв. съгласно приложено пълномощно и договор за правна помощ от 27.01.2025 г.

На 30.01.2025 г. е постъпила молба с Вх. № 959/30.01.2025 г. от адв.

В.М.- АК Ст. Загора, като пълномощник на М. М. за образуване на изпълнително дело, ведно с приложен изпълнителен лист в полза на адв. М.

М. и длъжник Д. В. К. за дължими суми: 350 лв. адвокатско възнаграждение аз адвокат за оказана безплатна помощ и 250 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивна инстанция. Дължимите държавни такси за тези вземания са в размер на 84 лв. и присъден адвокатски хонорар в полза на взискателя- 400 лв. По молба на взискателя вземането по това изпълнително дело с № 31/2025 г. е присъединено към изпълнително дело №30/2025 г.

По двете изпълнителни дела са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжника на посочения от взискателя адрес в гр.Б.. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника по изп.дело №30/2025 г. е връчена на адв. Р. С., след представено адвокатско пълномощно за представителство само по изпълнително дело № 30/2025 г. Видно от приложената по делото кореспонденция по електронната поща, адв. С. е уведомен, че към изпълнително дело №30/2025 г. е присъединено и изп.дело № 31/2025 г. В поканата за доброволно изпълнение са включени и дължимите от длъжника присъединени задължения, както и към поканата са приложени двата изпълнителни листа. По искане на адв. С. е изпратена подробна сметка на дълга, копие от която е приложена по делото /стр.61/. Видно от справката дължимата за издръжка сума в размер на 350 лв. месечно, считано от 28.12.2023г. е неолихвяема сума, падежа на която се дължи е 28-мо число и няма как да се начисли от дата, по-късна от посочената в изпълнителния лист, т.е считано от 28.12.2023 г. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че 2 към дълга е начислена законова лихва и това ясно се вижда в подробната сметка на дълга.

Възражението за платена държавна такса по гр.дело № 28/2024 г. по описа на PC Ст. Загора е несъотносимо към изпълнителното дело, тъй като не се претендира такава държавна такса и жалбоподателят не е представил вносна бележка за платена такава сума.

По отношение на посочената сума в размер на 1400 лв., същата видно от поканата за доброволно изпълнение представлява разноски за адвокат по изпълнително дело № 30/25 г.- 1000 лв. и по присъединеното изпълнително дело № 31/25 г. - 400 лв. Сумата от 600 лв., която жалбоподателя твърди, че са дължими разноски пред двете инстанции и която представлява вземането по изпълнителен лист по присъединеното дело е включена към общата неолихвяема сума /представляваща дължима издръжка и неолихвяема сума по втория изпълнителен лист/.

Относно възражението за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, съдът намира следното: В конкретния случай, се касае за адвокатско възнаграждение по две изпълнителни дела, които са били обединени впоследствие в едно, така че неоснователно е възражението, което прави длъжника, че не било ясно от къде идва сумата от 400 лв. Видно от приложеното изпълнително дело срещу длъжника има образувано дело под №31/2225г. и настоящото №30/2025г. по описа на ДСИ при РС-С.З..

Адвокатския хонорар в размер на 400лв. е по приложеното изп.д. №31/25г., а по изпълнително дело №30/25г. адвокатското възнаграждение е в размер на 1000лв.

Окръжният съд намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото – изп.д.№30/25г., което е образувано по издаден изпълнителен лист за заплащане на ежемесечна издръжка на дете, множеството процесуални действия които са извършени до момента по него и които предстоят с оглед обстоятелството, че длъжника по това дело не изплаща доброволно и ежемесечно дължимата издръжка, определения размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен, поради което съдът намира, че в тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По повод на искането за вдигане на наложения запор върху банковата сметка на длъжника, тъй като това било несеквестируем доход, съдът намира същото за неоснователно.

В запорното съобщение до банка ОББ изрично е отбелязано, че задължението е за издръжка на дете и за текущата издръжка не важат правилата на чл.446, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.446, ал.З от ГПКограниченията по ал.1 не се отнасят за задължения за издръжка. В тези случай присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал.1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време 3 се правят върху остатъка от всичките му доходи. В този смисъл закона е категоричен, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, ОСВЕН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИЗДРЪЖКА /чл.446а, ал.3 от ГПК/. Запорът се налага по искане на взискателя и се вдига също с негово съгласие в случаите, когато изпълнителното дело е за дължими периодични платежи, какъвто е този.

Взискателят категорично е изразил писменото си становище, че не желае да се вдигне запора върху банковата сметка. От образуване на изпълнителното дело до момента 28.03.2025 г. е постъпила само една сума в размер на 350 лв. от наложения запор от Банка ОББ. Част от сумата е погасила дължимите държавни такси, които се погасяват привилегировано. Сумата от 73 лв. е изплатена на взискателя за издръжка. Въпреки становището на длъжника, изразено в молбите по делото и в самата жалба, че ще заплаща дължимата издръжка доброволно - до момента не е внесъл сума по изпълнителното дело.

Предвид гореизложеното, окръжният съд намира, че извършените изпълнителни действия по делото са законосъобразни и правилни.

Постановеното съдебно решение следва да се изпълнява и когато не се изпълнява доброволно, се изпълнява принудително. Длъжникът по делото не само, че не е започнал да заплаща дължимата от него издръжка, но прави искания за освобождаване от отговорност и вдигане на наложените запори.

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски по делото за настоящата инстанция, които са в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата, подадена от Д.

В. К., чрез пълномощника му адв.Р. С. против действията на ДСИ, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и определяне на разноски за изпълнителното производство в размер на 1400 лв.

ОСЪЖДА Д.

В. К., ЕГН **********, гр.Б., ул. ******, чрез пълномощника му адвокат Р. С. от Адвокатска колегия - гр. Б., адрес за 4 призоваване: гр.Б., ул. *********, да заплати на М. Д. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С.З. ул.“********* Съдебен адрес: гр.С.З..

Бул.“********** адв.М. сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направените разноски за настоящото производство- адвокатски хонорар.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5