Решение № 106 от 01.04.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Плевен, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500078 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №1518/22.12.2021г. на РС-Плевен, постановено по гр.д.

№5032/2021г. по описа на същия съд, е осъден на основание чл.8, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ, ЕТ „***“, ЕИК ***, представлявано от ***,гр. К.,Плевенска обл, ул. „***“, №11, да заплати на Д. ИЛ. В., ЕГН **********, от гр. Плевен,ул.

„***“, №***, ап.9, сумата от 67,74лв.–общо, съставляващa дължимо арендно плащане, за притежаваната от него 1/24 ид.част от имот с идентификатор ***, в м.***, с площ от 21676кв.м., дължимо по силата на Договор за аренда от 17.03.2017г., с нотариална заверка на подписите, рег.№***/17.03.2017г. на Нотариус С.Л., вписан в Служба по вписванията вх.рег№ 2737/17.03.2017г., акт №***, том 3, за стоп. 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 30.07.2021г., до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от общо 4098,57лв., съставляващо претендирано арендно плащане, за имот с идентификатор ***, в м.***, с площ от 8981кв.м. и за имот, с идентификатор ***, в м.***, с площ от 10514кв.м., както и за 23/24 ид.ч. от имот с идентификатор 0*** за стоп. 2017/2018г., 2018/2019 и 2019/2020г., е 1 отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД , ЕТ „***“, ЕИК ***, гр. К., обл. Плевен, да заплати на Д. ИЛ. В., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“, №***, ап.9, сумата от общо 10,88лв. – лихва за забава, върху главницата от 67,74лв., за периода 31.12.201830.07.2021г., като за разликата до пълния предявен размер от общо 660,90лв., е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Осъдил е на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Д. ИЛ. В., ЕГН **********, от гр. Плевен да заплати на ЕТ „***“, ЕИК ***, представлявано от ***, гр. К., направените деловодни разноски в размер на 671,97лв.

Постъпила е въззивна жалба от Д. ИЛ. В., ЕГН **********, от гр.

Плевен, чрез пълномощника му адв.В.К. от Пл.АК против горепосоченото решение на РС-Плевен, в отхвърлителната му част, като се излагат доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването му.

Моли въззивната инстанция да уважи подадената жалба. Твърди се, че съгласно чл.18, ал.1 от ЗАЗ няма изискване продължаването на арендния договор да става задължително с анекс. Излагат се доводи, че договорът е мълчаливо продължен за допълнителен срок от 5 години, доколкото не е постъпило искане за прекратяването му най-късно 3 месеца преди изтичането на уговорения срок. Продължаването на срока е изрично предвидено в съдържанието на договора, който съгласно чл.20 от ЗЗД има силата на закон за страните, които са го сключили, а изменение, разваляне и прекратяване, е допустимо по взаимно съгласие или на основание, предвидено в закона, което от своя страна не попада под забраната на чл.16, ал.1, изр.3 от ЗАЗ. Цитира се съдебна практика. Неправилни са изводите на РС, че арендният договор между ищеца и ответника не е валидно сключен до 01.10.2021г. и, че сключените следващи арендни договори с трети лица за същите земеделски имоти имат правно действие спрямо ищеца, тъй като са вписани с по-късна датата. Моли да бъде отменено решението на Пл.РС в обжалваната му част, като бъде уважен изцяло предявеният по чл.8, ал.1 от ЗАЗ иск относно отхвърления размер на главницата в частта му за 4030,83лв., както и да бъде уважен искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД, относно дължимата върху главницата мораторна лихва в частта й за 649,96лв. Претендират се разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна ЕТ „***“ ЕИК ***, 2 представлявано от С.Б.И., чрез адв.АНЖ. Г. от Пл.АК. В писмения отговор се излагат доводи за неоснователност на постъпилата жалба и липса на пороци в обжалваното решение, постановен от Пл.РС. Твърди се, че изискването на чл.18, ал.1 от ЗАЗ, относно продължаването срока на арендния договор, е приложимо, когато някоя от страните изрично го поиска и това бъде извършено в писмена форма с нотариално заверен анекс с такова съдържание.

В случая липсва нотариално заверен писмен анекс за продължаване на договора с нов петгодишен срок и такъв не е представен за вписване в имотния регистър. Вписването включва срока на арендния договор, респ. анекса за продължаването му. Цитираната от ищеца съдебна практика е ирелевантна към продължаването на срока. С нея се анализира възможността да се променя цената на договора. Претендират се разноски.

Във възивното производство не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е неоснователна.

Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

Безспорно е установено пред РС, че между страните е сключен Договор за аренда от 10.08.2011г., с нотариална заверка на подписите, рег.

№4481/10.08.2011г. и рег.№4491/11.08.2011г. на Нотариус С.Л., вписан в Служба по вписванията с предмет процесните имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор ***, в м.***, с площ от 21676кв.м.; 2. Поземлен имот с идентификатор *** в м.***, с площ от 8981кв.м. и 3. Поземлен имот, с идентификатор ***, в м.***, с площ от 10514кв.м., за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2011г. С чл.3, ал.2 от Договора, страните са уговорили, че срокът на същия се счита за автоматично продължен, за същия период, в случай, че нито една от страните не направи писмено предложение за неговото прекратяване, най-късно 3 месеца преди изтичане на уговорения срок. Страните са уговорили арендно плащане в размер на 30лв/дка за първата стопанска година и за всяка следваща стопанска година – като сума 3 от националната и европейска субсидия за декар обработваема земя.

Видно от предоставените пред РС писмени доказателства е,че процесните имоти са съсобствени между ищеца и други наследници,както и че ищецът притежава 1/24 ид.ч. от процесния имот с идентификатор *** /съответстващо на 0,903дка/.

В хода на съдебното дирене пред Пл.РС е установено също така, че за имот с идентификатор ***, в м.“***“, с площ от 21676 кв.м., е сключен Договор за аренда от 17.03.2017г., с нотариална заверка на подписите, рег.

№***/17.03.2017г. на Нотариус С.Л., между съсобственици -наследници на общите наследодатели, фигуриращи в удостоверението за наследници, като арендодатели и ***, в качеството му на собственик и представляващ ЕТ „***“. Ищецът не е страна по този договор. Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от 01.10.2017г., при арендно плащане от 25лв. /обработваем декар.Посочено е, че арендаторът не дължи плащане за необработваемата площ от имота, без да е посочена колко е тази площ.

За процесните имоти с идентификатор ***, в м.“***“,с площ от 8981кв.м. и идентификатор ***, в м.“***“,с площ от 10514кв.м., е сключен аренден договор от 22.02.2013г., с нотариална заверка на подписите, рег.№ 8333/22.02.2013г. на Нотариус С.Л., между съсобственик и наследник като арендодател и „***“ ЕООД, ЕИК ***, като арендатор, за срок от 10 години,считано от 01.10.2016г., при арендно плащане от 20лв./дка. Видно от представената справка от ОСЗ – гр.Долна Митрополия, посочените имоти за стоп. 2017/2018, стоп. 2018/2019 и стоп. 2019/2020г., са заявени за ползване от арендатора „***“ ЕООД, ЕИК ***, въз основа на цитираният договор за аренда.

РС е изслушал и приел ССЕ, от заключението по която ВЛ е установило, че за стоп. 2017/2018г., общо за трите имота, размерът на арендното плащане е 1441,13лв., за стоп. 2018/2019г. размерът е 1482,30лв. и за стоп. 2019/2020г.

– 1523,48лв.

С отговора на ИМ ответникът направил признание за дължимост на съответната част, съответваща на ид.ч. от правото на собственост на ищеца от имот с идентификатор ***-0,623дка х 25лв./дка.

Въззивната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд изводи, досежно фактическите обстоятелства по делото, въз основа на 4 събраните доказателства и заключение по назначената ССЕ, както и направените въз основа на тях правни изводи.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че продължаването на арендния договор с допълнителен срок, не изисква сключване на анекс, в писмена форма с нотариална заверка на подписите и не изисква вписване в Служба вписвания, щом като тази уговорка е инкорпорирана в договора за аренда.

Съобразно събраните писмени доказателства, правилно първоинстанционният съд е изложил доводи, че между страните по делото, спрямо процесните имоти, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 8981кв.м. и с идентификатор ***, в м.***, с площ от 10514кв.м., за процесния период – стоп.2017/2018г., стоп. 2018/2019г. и стоп. 2019/2020г., не е налице валидно съществуващо арендно правоотношение, по силата на което, за ответника по делото ЕТ „***“, ЕИК ***, да е налице задължение за заплащане на аренда.

Сключеният между страните договор за аренда от 18.087.2011г. е прекратен с изтичането на уговорения срок – 5 години, считано от 01.10.2011г. или до стоп. 2016/2017г., а договорната клауза за автоматично продължаване на срока на договора, не е произвела действие. Чл.18, ал.1 от ЗАЗ, изрично регламентира начина и реда за продължаване срока на арендния договор – писмена форма с нотариална заверка на подписите, което подлежи на вписване в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. В настоящия случай арендният договор не е продължен по законоустановения ред.

На следващо място правилно РС е установил , че посочените по-горе процесни имоти са предмет на друг договор за аренда, сключен между съсобственици на имотите като арендатори и „***“ ЕООД, ЕИК ***, като арендатор.

Въззивната инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд с оглед на сключения Договор за аренда от 17.03.2017г., с нотариална заверка на подписите, рег.№***/17.03.2017г. на Нотариус С.Л., между съсобственици и наследници на общите наследодатели – арендодатели и ответника, за срок от 30 години, считано от стоп.

01.10.2017г.,че е налице валидно арендно правоотношение, по което се дължи арендно плащане. Тези факти са признати от ответника в отговора на ИМ.

Правилно РС е приложил нормата на чл.3, ал.4, изр. Последно от ЗАЗ, 5 съобразно която отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Касае се за случаи, при които договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване, може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50% идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50% идеални части от съсобствения имот. В тези случаи, при изплащане на дължимата аренда, в полза на арендодателя, като страна по договора, отношенията му с останалите съсобственици се уреждат по правилата на чл.30, ал.3 от ЗС. С оглед изложеното, следва в полза на ищеца да бъде присъдена сума, съответна на притежаваната от него 1/24 ид.ч. от имота, и съобразно уговорената в договора цена–25лв./дка.Съобразно заключението на ВЛ, размерът на арендното плащане, за целия имот, е в размер на 542лв., за всяка от трите стопански години – общо 1626лв. В заключение на гореизложеното, Пл.РС правилно е присъдил в полза на ищеца сумата в размер на 67,74лв. общо /или в размер на 22,58лв. за всяка стоп. година/, като за разликата до пълния предявен размер от общо 4098,57лв /общо за трите имота/, искът е отхвърлен като неоснователен.

Въззивната инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд с оглед уговореното между страните по Договор за аренда от 17.03.2017г., арендно плащане, което се дължи в срок до 30-то число на м.декември за съответната стопанска година. Доколкото не са представени доказателства за плащане, то ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава, за посочените в ИМ периоди. Правилно РС е приел, че лихва за забава не се дължи за процесните имоти с идентификатор *** и с идентификатор ***, поради недължимост на арендната вноска. Лихва за забава се дължи само върху дължимото арендно плащане за имот с идентификатор *** и действащия Договор за аренда от 17.03.2017г.

Разпечатката съдържа 40 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dc17394-111f-49cf-bf21-8733fb60bac9