Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 61 от 10.09.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Наказателно дело от общ характер 432/2026
Вид
Присъда № 61
Подписан
10.09.2026
Състав
НИКОЛАЙ БОРИСОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 61 от 10.0 9.2026г. по НОХД № 432/2026г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу А. Д. М. ЕГН ********** за това, че на 29.04.2026г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, както следва: тринадесет чифта маратонки марка „Найк“ на стойност 455,00 евро, един чифт маратонки, марка „Бос“ на стойност 39,00 евро, един чифт маратонки марка „Риплеи“ на стойност 35,00 евро, един чифт маратонки марка „Найк“ на стойност 100,00 евро, от владението и собственост на Д.

П. Д., два чифта маратонки марка „Найк“ на стойност 64,00 евро, един чифт маратонки марка „Бианки“ на стойност 32,00 евро, един чифт маратонки марка „ Адидас „ на стойност 39,00 евро, четири чифта маратонки марка „Найк“ на стойност 169,00 евро от владението и собственост на О. Р. П., всичките вещи на обща стойност 933,00 евро, без тяхното съгласие с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал.

1 т 1 във вр. с чл. 194,ал. 1, във вр. с чл.29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на три години, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, изтърпяването, на което следва да е при първоначален строг режим.

Защитата на подсъдимия намира обвинението за доказано от фактическа страна, като моли съда да прецени от правна страна дали не са налице предпоставките на чл. 55 от НК при определяне размера на наказанието. На тази плоскост моли съда да опреде ли наказание „ лишаване от свобода „ в минималния предвиден в Закона размер, което да редуцира по реда на чл. 58, ал.1 от НК.

Подсъдимият А. Д. М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, искрено се разкайва пред съда, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. Д. М. е роден на **.**.****г. в гр. Л., обл. Л., 1 български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, адрес за призоваване в страната: с. Б., обл. Л., ул. „Г.“ № **.

Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият А. Д. М. бил безработен, нямал източник на доход.

Налаганите му наказания по никакъв начин не постигнали поправителен и превъзпитателен ефект спрямо него и същия продължил с престъпния си начин на живот.

Пострадалият Д. П. Д. и пострадалата О. Р. П., живят на семейни начала. Обитават апартамент, намиращ се на третия етаж в кооперация, находяща се в гр. Р., на ул.“Б.“ № **. Пред входната врата на жилището им имало гардероб, в който съхранявали спортните си обувки - маратонки, различни марки - „Найк“, „Бос“, „Риплей“, „Бианки“ „Адидас“ .

На 26.04.2026г. подс. А. М. и съжителката му А. Л. Д. пристигнали в гр.

Р.. С тях били и св. К. Н. С. и св. Р. Н. С., както и приятелката на К. С. - св. С.

М. А.. Причината да пристигнат в гр. Разград била, че щели да участват в сватба. Пристигнали с л.а. „БМВ Х5“ с per. № ОВ ** ** ВХ. Настанили се в апартамент, собственост на св. Т. И. Д.. Апартамента се намирал в кооперация, находяща се на ул.“А. Я.“ № ***. Този апартамент се намирал в съседство с кооперацията, обитавана от постр. Д. П. Д. и постр. О. П.

На 28.04.2026г. , вечерта, св. К. С., св. С. А., подс. А. М. и А. Д. разговаряли до късно вечерта. В един момент подс. А. М. излязъл, без да каже нищо на никого. Часът бил около 00.48 часа на 29.04.2026г. Подс. М. се разходил по улицата и огледал жилищните входове. След това се върнал при св. К. С., св. С. А. и А. Д.. Когато се върнал имал в себе си едно котле бакърено, четири чифта женски обувки. Св. К. С. го попитал откъде ги е взел, а подс. М. му отговорил, че ги намерил до контейнера. След този разговор, се прибрали по стаите си в наетото от тях жилище, като подс. А. М. и А. Д. обитавали едната стая, а св. К. С., св. Р. С. и св. С. А. - другата стая. Часът бил около 02.54 часа на 29.04.2026 г., когато подс. А. М. отново излязъл на улицата и се насочил към входа на кооперацията, обитавана от постр. Д. Д. и постр. О.

П., тъй като при предишната си разходка разбрал, че входната врата на кооперацията им не се заключвала. Решил да влезе, за да установи дали има вещи, които да вземе. В изпълнение на намисленото, влязъл във входа и започнал да се качва по етажите. На третия етаж на кооперацията, на който живеели пострадалите, видял, че има гардероб. Пробвал вратата и разбрал, че не била заключена. Отворил и видял, че вътре имало различни марки спортни обувки/маратонки/, различни размери и решил да ги вземе. Огледал се и видял, че имало найлонови чанти. Взел ги и набързо сложил в тях маратонки различни марки и модели, а именно 13 чифта маратонки марка „Найк“, един чифт маратонки марка „ Бос „,, един чифт маратонки марка „Риплей“ и чифт маратонки марка „Найк“ всички 42 номер, които били собственост на Д. П. Д..

2

Също така сложил и дамски маратонки, а именно два чифта марка „Найк“, един чифт маратонки марка „Бианки“, чифт маратонки марка „Адидас“, 38 номер и четири чифта маратонки марка „Найк“ 39 номер, собственост на О. Р.

П.. Подс. А. М. бързо излязъл от входа - часът бил около 03.13 часа на 29.04.2026г. Върнал се в наетия апартамент. Влязъл в стаята си, след което сложил спортните обувки в едно одеяло. Отишъл и почукал на вратата на стаята на св. К. С.. Св. С. отворил и видял, че подсъдимият стиска едно одеяло.

Погледнал и видял, че в одеялото имало маратонки - най-различни видове.

Успял да разпознае, че някои от тях били марка „Найк“. Маратонките изглеждали като нови. Св. С. попитал какво е това, при което подс. М. му отговорил, че ходил до едно място и ги взел. Часът бил 04.30 часа. Решили да си тръгват. Подс. А. М., А. Д. и свидетелите: К. С., . Р. С. и С. А. се качили в лекия БМВ Х5“ с per. № ОВ ** ** ВХ и тръгнали от гр. Разград. Подсъдимият А. М. натоварил и маратонките в колата. Когато стигнали до с. К., подс. А. М. и А. Д. слезли от колата, взели маратонките и се прибрали в къщата, в която живеели по това време.

На 29.04.2026 г., около 06.30 часа св. О. Р. се събудила. Решила да пусне пералня и да изпере маратонките. Когато излязла в коридора и отворила гардероба установила, че липсвали обувки. Събудила св. Д. Д. и двамата подали сигнал до РУ Разград.

В условията на неотложност, било извършено претърсване в обитаваното от подс. А. М. жилище, находящо се в с. Б., ул.“Г“ № **, като били открити част от липсващите вещи, а именно: три чифта маратонки марка „Найк“ 42 номер, два чифта маратонки „Найк“ 38 номер и един чифт маратонки марка „Адидас“ 38 номер.

По досъдебното производство била назначена съдебно оценъчна експертиза. От заключението на вещото лице, се установява, че стойността на тринадесет чифта маратонки марка „Найк“ възлиза на 455,00 евро, стойността на един чифт маратонки, марка „Бос“ възлиза на 39,00 евро, стойността на чифт маратонки марка „Риплей“ възлиза на 35,00евро, стойността на един чифт маратонки марка „Найк“ възлиза на 100,00 евро, стойността на два чифта маратонки марка „Найк“ възлиза на 64,00 евро, стойността на един чифт маратонки марка „Бианки“ възлиза на 32,00 евро, стойността на един чифт маратонки марка „Адидас“ възлиза на 39,00 евро, стойността на четири чифта

Назначена била и видеотехническа експертиза на приобщения към материалите по досъдебното производство диск със записи. Видно от заключението на същата бил изследван 1 бр. оптичен носител на информация „Verbatim“ CD-R, 7 0 0 M B с надпис „Записи от охранителна камера за видеонаблюдение находяща се в гр. Р., ул.“А. Я.“. Същият съдържал 8 видео файла, имащи отношение към предмета на доказване по делото.

Преди извършване на престъплението, предмет на разследване по настоящото дело, подс. М. е осъждан със Споразумение № 69/ 29.05.2024 по 3

НОХД № 362/ 2024 г. по описа на Районен съд Ботевград, влязло в сила на 29.05.2024 г. на А. Д. М. за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т, 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр чл 29,ал. 1, б.“а“ и б.“б“ НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК му било наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

С Определение по ЧНД № 381/ 2024 г. на Районен съд Ботевград били групирани наложените наказания по отношение на А. Д. М. по НОХД № 2446/ 2023 г. на PC Плевен , по НОХД № 362/ 2024 г. по описа на PC Ботевград и му било определено и наложено едно общо най-тежко наказание от тях, а именно две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанията изтърпял в Затвора гр. Плевен и бил освободен на 25.07.2025 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на признанието на подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство, показанията на - Д. П. Д., О. Р. П., Т. И. Д., К. Н.

С., Р. Н. С., Л. Д. А., С. М. А., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, дактилоскопна експертиза, видеотехническа експертиза, Съдебнооценъчна експертиза, протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Характеристична справка, и Справка за съдимост.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият А. Д. М. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1 т 1 във вр. с чл.

194,ал. 1, във вр. с чл.29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

От обективна страна – на 29.04.2026г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, тринадесет чифта маратонки марка „Найк“ на стойност 455,00 евро, един чифт маратонки, марка „Бос“ на стойност 39,00 евро, един чифт маратонки марка „Риплеи“ на стойност 35,00 евро, един чифт маратонки марка „Найк“ на стойност 100,00 евро, от владението и собственост на Д. П. Д., два чифта маратонки марка „Найк“ на стойност 64,00 евро, един чифт маратонки марка „Бианки“ на стойност 32,00 евро, един чифт маратонки марка „ Адидас „ на стойност 39,00 евро, четири чифта маратонки марка „Найк“ на стойност 169,00 евро от владението и собственост на О. Р. П., всичките вещи на обща стойност 933,00 евро, без тяхното съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

До момента на отнемането им същите са се намирали във властта на собственика си. С вземането им от мястото, където са се намирали, 4 подсъдимият е прекъснал досегашното владение на собственика и е установил своя фактическа власт /владение/ върху същите, с което и изпълнителното деяние на престъплението „кражба" по смисъла на наказателния закон е било довършено. От обективна страна е налице и последният елемент от състава на престъплението, а именно отсъствието на съгласие от страна на собственика за отнемането на инкриминираните вещи. Налице е и обективния квалифициращ признак на деянието, а именно „ опасен рецидив „, предвид предишните осъждания на подсъдимия.

От субективна страна - подсъдимият М. е извършил деянието при пряк умисъл. Същият е съзнавал, че противоправно отнема от владението на другиго чуждите движими вещи и установява върху тях собствена фактическа власт, съзнавал е също така, че действа без съгласието на държателя й, и че откраднатите вещи имат определена стойност. Предприетите от подсъдимия действия по фактическото разпореждане с вещите по несъмнен начин доказват и неговото намерение за своенето им. С оглед изложеното подс. М. е осъзнавал противоправността на деянието, разбирал е, че ще причини съставомерни вреди и е целял тяхното настъпване.