Решение № 2142 от 31.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2142 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ДЕСИСЛАВА П. ГЕНОВА при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100513730 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника З. П. З., чрез пълномощника адв.

С. К. Ч. от САК, срещу решение № 13077/03.07.2025г. по гр. дело № 7469/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 181 състав. Съдебното решение се обжалва в частта, с която са уважени исковете за разликата над 270 до 300 лв. – месечна издръжка за детето К. З. З., родено на 02.11.2012г. и в частта за разликата над 270 до 300 лв. – месечна издръжка за детето Б. З. З., роден на 19.09.2015г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Заявени са доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба. Пледира за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззИ.емата страна - К. З. З. и Б. З. З., действащи чрез майка си и законен представител И. Й. А., чрез упълномощената адв.

Ц. Г. И. от САК, са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна. Не са заявили нови доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззИ.емите, редовно призовани, чрез 1 упълномощения представител, не се явяват и не изпращат представител. С молба от 11.03.2026г., чрез упълномощения представител, въззИ.емите поддържат отговора на въззивната жалба и излагат доводи за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор, обстоятелства, които са от значение за делото. Новите доказателства са за доходите на родителите на децата К. З. З. и Б. З. З.. От ТД на Националната агенция по приходите, офис Сердика, са представени и приети от съда неоспорени доказателства за доходите на З. П. З. и И. Й. А..

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 7469/2025г. на СРС, 181 състав, съдът, на основание чл. 150 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, е изменил размера на дължимата месечна издръжка от З. П. З., ЕГН **********, в полза на децата К. З. З. и Б. З. З., действащи чрез своята майка и законен представител И. Й. А., като е осъдил З. П. З. да заплаща на К. З. З. и Б. З. З., действащи чрез своята майка и законен представител И.

Й. А. месечна издръжка в размер на по 300.00 лв. за всяко едно от децата, считано от 07.02.2025 г. - датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване. Отхвърлил е исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от по 350.00 лева за всяко едно от децата. В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение решението в частта за присъдената издръжка.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваните части е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред въззивната инстанция е прието неоспорено доказателство от които се установи, че З. П. З. от заплата е получавал месечен брутен доход с размер от по 1700 лева, за периода от м. 11. 2025г. до м. 02.2026г., съгласно удостоверение с изх. № 11 от 09.03.2026г., издадено от „АВИОНИКС“ ЕООД.

2

С декларация за материалното си състояние, която не е датирана, З. П. З. е декларирал собственост на вилен имот с площ от 90 кв. м. в с. Доброславци, ул.

„Здравец“ № 7, както и пет леки моторни превозни средства, с години на производство в периода от 1978г. до 1989г.

От удостоверение с вх. № СОА26-ГР94-1672 от 05.03.2026г., издадено от Столична община, се установява, че И. Й. А. работи по безсрочен трудов договор и за м.01.2026г. до м.02.2026г. е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер от 3079.20 евро, както и още 10 690.52 лева за периода от м. 09.2025г. до м. 12.2025г.

От справката за периода от 01.05.2025г. до 31.10.2025г. от Национална агенция по приходите, ТД, офис Сердика, се установява, че З. П. З. има месечен осигурителен доход от осигурител „АВИОНИКС“ ЕООД, които са от трудово правоотношение и са в общ размер от 9 573.68 лева.

От справката на Национална агенция по приходите, ТД, офис Сердика, се установява, че И. Й. А. е осигурявана на месечен осигурителен доход от Столична община на основание трудово правоотношение.

Други относими към спора доказателства не са сочени във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е неоснователна.

Доводите за неправилност на решението, в обжалваните части, са неоснователни.

Твърденията на въззивника са за необоснованост на решението и допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените (евентуално увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката му.

Към момента на определяне на месечната издръжка за децата К. З. З. и Б. З. З., в размери от по 250.00 лева месечно, считано от 02.12.2022г. – датата на влизане в сила решението по гр. д. № 9309/2021 г. по описа на СРС, 84-ти състав, децата са били съответно на 9 години и 11 месеца, както и на 6 год. и 2 месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция са навършили съответно 13 години и 4 месеца, и 10 години и 5 месеца. От определянето на месечните им издръжки е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от повече от три години въззИ.емите са пораснали, посещават училище, вкл. и извънкласни занимания за усвояване и разширяване на знанията им по приоритетните за тях учебни дисциплини, спортни и културни занимания (футбол, екскурзии и др.), с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с определените издръжки в размер от по 250 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (т.е. децата да се нуждаят от по-малко средства за месечната си издръжка).

3

Съдът съобрази, че въззивникът – дължащ месечната издръжка за децата, е здрав човек в работоспособна възраст (51-годишен), който няма алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Съдът приема, че въззивникът З. П. З. получава ежемесечно доходи от трудово правоотношение с които може да изпълнява задължението към малолетните си деца К. З. З. и Б. З. З.. Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа ненавършилите пълнолетие деца, без значение дали непосредствено упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните материални затруднения на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на двете деца.

Съдът съобрази, че майката е обременена с непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата К. З. З. и Б. З. З., поради което издръжката, която този родител дава е ежедневна и не е само в пари, но и в натура, т.е. реалните разходи на майката за издръжката на децата са по-големи от тези на въззивника. Съдът отчита и бързо настъпилите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г.

(издръжката, чието увеличение се иска е определена, считано от 02.12.2022г.) и продължили през 2023г., 2024г. и 2025г., които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за децата К. З. З. и Б. З. З..

Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на детето К. З. З. са необходими общо от двамата родители не помалко от около 700 лв., а за детето Б. З. З. не по-малко от около 600 лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такИ. (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.

От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззИ.емата К. З. З., бащата-въззивник следва да поеме сума в размер не по-малко от 350 лв. месечно, а за въззИ.емия Б. З. З. не по-малко от 300 лв. месечно. Съдът приема, че въззивникът има материални възможности да заплаща присъдената от районния съд с обжалваното решение месечни издръжки от по 300 лв. за всяко от двете деца, доколкото не се твърди и няма събрани доказателства за наличие на субективни пречки за реализиране от З. П. З. на доходи в по-висок размер от установените по делото. Въззивният съд не постановява месечна издръжка за детето К. З. З. в по-висок размер от 300 лв., тъй като в отхвърлителната част решението на първата инстанция е влязло в сила, като необжалвано.

Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички допустими и относими към спора доказателства. Събраните от въззивната инстанция доказателства не променят фактите относно възможностите на дължащия издръжка родител да заплаща месечни издръжки от по 300 лв. за децата К. З. З. и Б. З. З., считано от датата на завеждане на исковата 4 молба в съда - 07.02.2025г.