Определение № 352 от 08.08.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. С., 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500382 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба, вх. № 1918/16.06.2025г., подадена от ЕТ „А. Х.а“, чрез пълномощник - адв. Ж.Ч. срещу Определение № 164/22.05.2025 г. по гр. д. № 412/2024г. на РС –Девин, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е изменено Решение № 38/25.03.2025г. по ГД № 412/2024г. в частта за разноските, като съдът е намалил присъдения размер за адвокатско възнаграждение в полза на Държавен фонд „Земеделие“, което ЕТ „А. Х.а“ и К.

Х. са осъдени да заплатят на фонда, от 7200.00 лв. с ДДС, до размера на 4500.00 лв. с ДДС, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, поради възражение за прекомерност.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от ЕТ "А. Х.а", в която се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде намален размера на присъдените разноски от 4500 лв. на 1800 лв., съобразно посочената в ИМ, цена на иска от 16 233.50 лв.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх. № 2315/15.07.2025г., от К. Х. чрез пълномощника му – адв. Ч., в който се взема становище за основателност на подадената частна жалба и се моли съда, да уважи същата, с идентични на горепосочените доводи.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 2458/23.07.2025г. и от Държавен фонд „Земеделие“ чрез пълномощника му адв. М.А., с който моли да бъде потвърдено обжалваното определение, като допустимо и правилно. Излага доводи, че с обжалваното определение вече е намален размерът на разноските, като при определянето им районният съд се е съобразил със задължителния характер на тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съответно приетите с § 1а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) критерии относно определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа, както и с конкретната "фактическа и правна сложност", според 1 коефициента за вида дело в ПОНС (§ 1а, т.2), видът и обема на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента.

Предвид приетите критерии с Наредба №1/09.07.2004г., за възнаграждения за адвокатска работа, за осъщественото процесуално представителство, според конкретната фактическа и правна сложност на делото, искането за адвокатско възнаграждение в размер 3750 лв. без ДДС/ 4500 лв. с ДДС, се определя като съответстващо на критериите по посочения нормативен акт. Цитира се практика на ВКС в този смисъл.

При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл.

261 ГПК, както и допустима - подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Частната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл. 261, т.4 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК се е възползвала от възможността да депозира отговор на частната жалба.

На основание чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното определение е постановено от компетентен съд, в изискуемата форма и е подписано, поради което е валидно, а като подсъдно и постановено по повдигнат пред него спор, същото е и допустимо.

Разгледана по същество, частната жалба съображения: е частично основателна, по следните

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение първоинстанционният съд е съобразил задължителния характер на тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съответно приетите с § 1а. (Нов – ДВ, бр.

14 от 2025 г.) критерии за определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа, а именно, че материалният интерес по иска, съгласно чл.7, ал.6 Наредба № 1/09.07.2004 г., е пазарната цена на имотите, /определена в случая в нотариалния акт/, тъй като възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена – на база данъчната оценка.

Видно от приетия като доказателство в исковото производство - Нотариален акт №*, том*, рег.№ 1637, дело №147/2022г. за покупко - продажба на недвижим имот, пазарната цена на имота е посочена в размер на 87 000 лева.

Като е спазил разпоредбата на чл. 7, ал. 6, изр. 2 от Наредба №1/09.07.2004г., първоинстанционният съд е достигнал до заключението, че база за определяне на възнаграждението е защитаваният материален интерес или пазарната цена на имота.

С обжалваното определение на основание

2 на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по възражение за прекомерност на настоящият частен жалбоподател ЕТ „А. Х.а“ гр.Д. е изменил решението си, в частта му за разноските, като е намалил присъденото в полза на ищеца Държавен фонд „Земеделие“ адвокатско възнаграждение от 7200 лева на 4500 лева с ДДС на база извършена преценка, съгласно т.3 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на съотношението между на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, доказателствените факти и доказателствата, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.

Районният съд е съобразил и задължителните на основание чл.633 от ГПК решения на СЕС по дело № С-438/22 и дело С-57/15, както и критериите по §1а, ал.2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатско работа, като е отчел защитавания материален интерес, вида на претенцията, фактическата и правна сложност на делото, извършените от страните процесуални действия, обема на събраните доказателства, подлежащата на проучване нормативна уредба и съдебна практика, както и коефициента на сложност на делото по Правилата за оценка натовареността на съдиите. Приел е за неоснователно искането на молителя адвокатското възнаграждение да бъде определено според данъчната оценка, като несъответно на изискването за гарантиране правото на справедливо адвокатско възнаграждение за положения труд.

При така установеното въззивният съд не споделя изцяло изводите на районния съд, че намаленото в размер на 4500 лева адвокатско възнаграждение е справедливо и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, залегнали в решението по дело С-57/15 на СЕС, поради което счита подадената частна жалба за частично основателна за разликата над 3000 до 4500 лева. Като се има предвид, че е предявен един облигационен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, че относно посочената разпоредба е налице константна съдебна практика, че цената на иска е данъчната оценка или в случая - 16 233,50 лева, съгласно чл.69,ал.1,т.4 във вр. с т.2 от ГПК, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като вземането на кредитора е установено с влязло в сила решение на ВАС, а относно третото лице купувач е налице презумция за знание за увреждащата кредитора сделка, тъй като има качеството „съпруг“ и това обстоятелство не следва да се доказва от кредитора, че по делото е проведено само едно съдебно заседание, по което се е явил преупълномощен адвокат, че извършената от адвоката работа се свежда до подготовка на делото и изготвяне на искова молба, в която е поискано допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху процесния имот, явяване в едно съдебно заседание и изготвяне на писмена защита, въззивният съд счита, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение според защитавания интерес и според конкретната фактическа и правна сложност на делото е адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева с ДДС. Според Определение № 2995/13.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3309/2022г. по описа на ВКС, IVг.о., преценката дали е налице прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК, се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е "прекомерно", законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. Освен това в случая кредиторовият интерес е съизмерим не със стойността на вещта, т.е. с пазарната стойност 3 на оспорената сделка, а с размера на собственото му вземане, което според представената справка от НАП към приключване на съдебното дирене е 27 723,60 лева. Основният въпрос при своевременно възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК е дали насрещната страна е надценила труда на адвоката си, като прекомерно уговореното и заплатено от нея възнаграждение няма връзка с конкретното дело и остава в нейна тежест. Зачитайки решението на СЕС по дело С- 438/22г. и формираната въз основа на него практика на ВКС, съгласно която НВАР няма обвързваща съда сила, въззивният съд счита, че частната жалба е частично основателна и следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение, което ЕТ „А. Х.а“, гр. Д. и К. Л. Х. са осъдени да заплатят на Държавен фонд „Земеделие“ от 4500 лева с ДДС на 3000 лева с ДДС.

Водим от гореизложеното, С.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 164/22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 412/2024г. на Районен съд-Девин, в частта му, с която ЕТ „А. Х.а“, с ЕИК *,представляван от А. Д. Х.а, с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. С. № ЗБ и К. Л. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. С. № ЗА са осъдени да заплатят на Държавен фонд „Земеделие“ с Булстат 121100421, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цар Борис III № 136, разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 3000 лева с ДДС до 4 500 лева с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 164/22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 412/2024г. на Районен съд-Девин в останалата му обжалвана част за сумата над 1800 лева до 3000 лева с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. С., 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500382 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба, вх. № 1918/16.06.2025г., подадена от ЕТ „А. Х.а“, чрез пълномощник - адв. Ж.Ч. срещу Определение № 164/22.05.2025 г. по гр. д. № 412/2024г. на РС –Девин, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е изменено Решение № 38/25.03.2025г. по ГД № 412/2024г. в частта за разноските, като съдът е намалил присъдения размер за адвокатско възнаграждение в полза на Държавен фонд „Земеделие“, което ЕТ „А. Х.а“ и К.

Х. са осъдени да заплатят на фонда, от 7200.00 лв. с ДДС, до размера на 4500.00 лв. с ДДС, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, поради възражение за прекомерност.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от ЕТ "А. Х.а", в която се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде намален размера на присъдените разноски от 4500 лв. на 1800 лв., съобразно посочената в ИМ, цена на иска от 16 233.50 лв.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх. № 2315/15.07.2025г., от К. Х. чрез пълномощника му – адв. Ч., в който се взема становище за основателност на подадената частна жалба и се моли съда, да уважи същата, с идентични на горепосочените доводи.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 2458/23.07.2025г. и от Държавен фонд „Земеделие“ чрез пълномощника му адв. М.А., с който моли да бъде потвърдено обжалваното определение, като допустимо и правилно. Излага доводи, че с обжалваното определение вече е намален размерът на разноските, като при определянето им районният съд се е съобразил със задължителния характер на тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съответно приетите с § 1а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) критерии относно определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа, както и с конкретната "фактическа и правна сложност", според 1 коефициента за вида дело в ПОНС (§ 1а, т.2), видът и обема на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента.