Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 26.02.2025, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 2705/2024
Вид
Решение № 123
Подписан
26.02.2025
Състав
Емил Кръстев Ангелов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 и 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Враца, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20241420102705 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба вх. №11396/ 22.08.2024 г. от Т. Е.

М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ж.к.”Д.” бл.,чрез адв.Б. Г. Й. от АК София гр.София бул.”Св.Наум”№,против ”Фератум България”ЕООД, ЕИК 200599406,със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.”Младост” бул.”Александър Малинов”№51 вх.А ет.9 офис 20,представлявано от Ивет Веселинова Венева и Десислава Веселинова Николова.

Ищецът твърди,че на 01.05.2023 г. бил сключил договор №1257915 с ответника за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР за сумата в размер на 2 500 лв., със срок от 18 м.,с първи падеж на месечната вноска на 31.05.2023 г. и последен падеж 22.10.2024 г..

Съгласно т.3 от договора,общата сума,която следвало да бъде върната,била в размер на 3 375 лв. – 2 500 лв. кредит и 875 лв. лихва/лихвен процент 23.33 съгласно договора и 41 съгласно СЕО;годишен процент на разходите 49.66/.

В т.5 от договора било посочено,че кредитът се обезпечавал с поръчителство,предоставено от Фератумбанк в полза на ответника.В т.4.3 от СЕО било посочено,че очакваните разходи за ищеца били в размер на 2 525 1 лв.. Разходите не влизали в общия разход по кредита,доколкото касаели допълнителна услуга,която не била задължително условие за предоставяне на кредита.

Релевира пороци на договора за потребителски кредит:

-не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР;

-към ГПР не била включена сумата по допълнителната услуга в размер на 2 525 лв./договорът за гаранция нямал самостоятелен характер,следвало да се разглежда като част от кредитното правоотношение,защото потребителят фактически бил принуден да го сключи с конкретно определено от кредитора свързано дружество/.

По договора били извършени плащания от 27.06.2023 г. до 02.11.2023 г. общо 2 153.42 лв..

Ищецът предявява следните искове:

1. за прогласяване нищожността на целия договор,на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК във връзка с чл.чл.19 ал.4 и 22 от ЗПК - главен иск;

2. прогласяване нищожността на т.5 от договора на основание чл.26 ал.1 предл.предл.1 и 3 от ЗЗД – евентуален иск.

Претендират се и сторените разноски.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез юк.Гардения Г.а.Излага доводи за неоснователност на предявените искове.Поръчителството не било задължително условие за сключване на договора за кредит.Освен това, кредитополучателят можел да избере свой поръчител.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение,по което ответникът не бил страна.Разходът по него не се включвал в ГПР.

Предявява и насрещен иск – за заплащане на сумата от 346.58 лв. – разликата между отпуснатата сума и погасената сума.

Ищецът оспорва предявения насрещен иск.Изявлението за предсрочна изискуемост било неоснователно,насрещният иск бил депозиран в съда след 2 настъпването на последния падеж на 22.10.2024 г..

При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът приема от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит №1257915/01.05.2023 г.,ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 2 500 лв.,който е следвало да бъде върнат на 18 вноски,съгласно погасителен план към договора.

В договора е посочен лихвен процент в размер на 23.33% и ГПР в размер на 49.66%.Съгласно чл.5 от договора,кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank,в полза на ответното дружество,като с одобряване на обезпечението от кредитора предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя,нито от лицето,предоставило обезпечението.

Видно от представения договор за гаранция,Multitude Bank се е задължил да обезпечи задълженията на ищеца по договора за потребителски кредит като солидарен длъжник. Договорено е възнаграждение в размер на 2 525 лв.,платимо на 18 вноски,съгласно погасителен план към договора,от 02.06.2023 г. до 24.10.2024 г..

Представени са още преддоговорна информация /стандартен европейски формат/ за потребителски кредит с главница 2 500 лв.,за срок от 18 м.,фиксиран годишен лихвен процент от 41%/ГПР от 49.66%/,както и Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество.

По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза.От заключението на вещото лице се установява,че в счетоводната система на ответното дружество няма данни с постъпилите погасителни суми какви задължения по договора са погасявани.Съдейки по номерацията на постъпилите вноски в счетоводното извлечение,вещото лице приема,че с направените вноски са погасени задълженията по погасителен план до падежна дата 28.10.2023 г..

Към деня на сключване на договора за потребителски кредит ,годишният размер на законната лихва е 10%+ основния лихвен процент на БНБ.Основният лихвен процент на БНБ от 01.02.2016 г. до 01.10.2022 г . е 0%.Основният лихвен процент на БНБ преди 01.02.2016 г. и след 01.10.2022 г. е различен за всеки месец.

Основният лихвен процент на БНБ към 01.05.2023 г. е 2.77 %.Към деня на сключване на договора за потребителски кредит годишният размер на 3 законната лихва е 12.77%.

При параметри на кредита: размер на кредита - сума в размер на 2 500 лв.,срок на кредита 18 м. и лихвен процент 23.33%,изчисленият ГПР е в размер на 25.9926%, договорираният ГПР е в размер на 49.66 %.При изчисляването му са включени главницата,срока на договора и договорирания лихвен процент – 23.33%.

В деня на сключване на договора - 01.05.2023 г., максималният праг на годишния процент на разходите е 5 пъти размера на законната лихва по просрочения задължения,или 50.00%.

При изчисляването на действителния ГПР не е включен размера на погасителната вноска.Във формулата тя е фиксирана величина,а в договора размерът на погасителната вноска,посочен в Погасителния план,е без размера на вноската за гаранция и е непостоянна растяща величина.

При параметри на кредита – главница-сума в размер на 2 500 лв.,срок на кредита 18 м. и дължима сума за погасяване в размер на 5 900 лв.,в която са включени - главница-сума в размер на 2 500 лв.,договорна лихва-сума в размер на 875 лв. и такса за гаранция-сума в размер на 2 525 лв.,действителният ГПР е в размер на 90.67%.

В деня на сключването на договора - 01.05.2023 г, договорираният ГПР е в размер на 49.66%.

Действителният ГПР,изчислен при параметри на кредита – главница-сума в размер на 2 500 лв.,срок на кредита 18 м . и дължима сума за погасяване в размер на 5 900 лв.,в която са включени - главница-сума в размер на 2 500 лв., договорна лихва-сума в размер на 875,00 лв. и такса за гаранциясума в размер на 2 525 лв. е с 41.01% по-голям от договорирания ГПР.

На основание на договорираните параметри на договора за потребителски кредит,задължението на ищеца,без таксата за гаранция в размер на 2 525 лв.,е,както следва: главница - сума в размер на 2 500 лв . и договорна лихва в размер на 875 лв..

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предвид момента на договаряне и факта,че кредита е предоставен на физическо лице,като не са налице данни то да е действало като професионалист,респективно кредитополучателят се явява потребител по 4 смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК,процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила.Наред с това, договорът е сключен от търговско дружество,което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност,като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора формално отговаря на изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.т.1-9,11 и 1 2 о т ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма,съдържа дата и място на сключването,вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,срок на договора,общия размер на кредита и начина на усвояването му,размер на лихвен процент,информация относно размера,броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр. .

Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същият не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя.Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК,годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи/лихви,други преки или косвени разходи,комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч. тези,дължими на посредниците за сключване на договора/,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,които трябва да заплати длъжникът,а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено,че ГПР е 49.66%,но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.Нещо повече,възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит,доколкото чрез сключване на процесния договор последното постъпва в неговия патримониум,като се заплаща ведно с месечните погасителни вноски по договора за кредит.Съгласно чл.5 от договора,кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ищеца,като с одобряване на обезпечението от кредитора предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от 5 кредитополучателя,нито от лицето,предоставило обезпечението.Дължими вноски по договора за поръчителство не са посочени в преддоговорната информация,изпратена на клиента,нито пък е посочено в ОУ,че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит.В чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит,а не като задължително условие за кандидатстването,каквото се явява всъщност.Следва да се отбележи,че възнаграждението по договора за гаранция,макар и сключен с лице,различно от кредитора,е пряко свързан с договора за потребителски кредит разход и следва да бъде включено в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.В този смисъл сключването на договор за поръчителство е допълнителна услуга за потребителя,която е пряко свързана с договора за кредит и разхода за него следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.Независимо от горното,доколкото самият договор за кредит,сключен между страните,не предвижда дължимост на сума в размер на 2 525 лв. за банкова гаранция,то превеждането на такава по сметка на ответника се явява недължимо при липса на установено основание.Без значение се явява обстоятелството,че сумата се зачислява за друго лице.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В конкретния случай,това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.3 от договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена сумата от 3 375 лв..В тази величина обаче не е включена дължимото по договора за предоставяне на гаранция възнаграждение в размер на 2 525 лв..Чрез прибавянето на последната,общата сума,която следва да заплати потребителят,възлиза на 5 900 лв.,което е над два пъти размера на получения в заем финансов ресурс.Тоест,налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР,дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.