Решение № 126 от 04.08.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. и, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – и, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело № 20211840100978 по описа за 2021 година

Предявени са от Д. ИВ. Б. срещу ПГ „вл“, гр. и, кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. и Заповед №РД08-564/07.09.2021 г., с които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение общо в размер на сумата от 10998,60лв. (поради оттегляне на иска с протоколно определение от 21.07.2022г. производството е прекратено на основание чл. 232 от ГПК в частта за разликата до първоначално предявения размер от 21879,60 лв.), ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба07.10.2021г., до окончателното изплащане - правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ; 4) за заплащане на сумата от 1348,23лв.

(след направено увеличение на размера на иска, допуснато на основание чл.214 от ГПК с протоколно определение от 21.07.2022г.), представляваща незаплатено парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 13 дни- правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Ищецът твърди, че е полагал труд при ответника на длъжността „директор“, като ТПО било прекратено на 07.09.2021г.. Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя пред трети лица, тъй като изнесената в медиите информация касае деяние, за което няма окончателен 1 съдебен акт и не е възникнало отрицателно мнение в обществото по отношение на работодателя. Твърди, че по този начин се нарушава презумпцията за невиновност.

В открито съдебно заседание на 08.03.2022г. ищецът във връзка с указания на съда прави уточнение по отношение на иска с правно основание е чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и иска с правно основание чл.

224, ал. 1 от КТ, които са съобразени в приетия за окончателен доклад по делото.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като поддържа, че е упражнил законосъобразно потестативното право да прекрати процесното трудово правоотношение. Твърди, че на 29.12.2019г. в средствата за масова информация е разпространено, че ищецът е арестуван заради престъпление подкуп от ГДБОП, след което излязъл в отпуск от 03.01.2020г. до 31.08.2021г.. Поддържа, че отзвукът от ареста в обществото бил сериозен и с поведението си ищецът накърнил доброто име на ПГ вл.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, както и че ищецът реално е полагал труд при ответника на длъжност „директор“. Това се установява и от представените по делото споразумение от 06.07.2018г. и допълнително споразумение от 01.09.2021г.

От длъжностна характеристика за длъжността „директор на общинско и държавно неспециализирано училище“ се установяват описанието на длъжността, правата и отговорностите на работника/служителя, условията на труд, трудовите стандарти и изискванията за длъжността.

От Искане за предоставяне на информация по чл. 333 от КТ от 01.09.2021г. се установява, че същото е адресирано до ищеца, като е получено на 01.09.2021г. (л. 77 от делото).

От декларация на ищеца от 03.09.2021г. се установява, че същият не се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ (л. 78 от делото).

От Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. на РУО София област се установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите на заповедта е посочено, че на 29.12.2019г. в средствата за масова информация е изнесена информация, че ищецът в качеството си на директор на ПГ вл е задържан на 27.12.2019г. от ГДБОП за престъпление по чл. 301, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Посочва се, че с факта на задържането на ищеца са накърнени доброто име на институцията, разколебано е обществено доверие, моралът и професионализмът на педагогическата професия, като се е формирала представа за корупционно поведение и накърняване на имиджа на учебното заведение. В мотивите на заповедта е отразено също така, че задържането на ищеца от ГДБОП и шумното медийно отразяване са довели довели до съмнения за корупционни практики и вземане на подкуп от 2 директор на образователна институция, което представлява злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятиетообразователна институция пред трети лица. Посочено е, че съмненията за подобни практики, независимо дали са установени с влязла в сила присъда или не, касаят хипотези, в която ищецът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи предприятието пред трети лица, както и че са нарушени чл.

258, ал. 1 от ЗПУО и чл. 19 и чл. 37 от Етичния кодекс на работещите с деца.

На последно място е отразено, че ищецът е създал съмнение за участие в корупционни практики, опасни и вредни за физическото и емоционалното развитие на децата и учениците в учебното заведение, уронил е престижа и авторитета на персонала в учебното заведение, което е тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ.

Видно от отбелязване в самата заповед същата е връчена на работника/служителя на 08.09.2021г. срещу подпис.

От Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №РД-08564/07.09.2021 г. се установява, че поради наложено с предходната Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ се прекратява на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ без предизвестие трудовото правоотношение на работника/служителя. Видно от отбелязване в самата заповед същата е връчена на работника/служителя на 08.09.2021г. срещу подпис.

От писмо на РУО София област до ищеца от 01.09.2021г. (л. 67 от делото) се установява, че е поискано представянето на писмени обяснения по чл. 193 от КТ. Видно от отбелязване върху самото писмо същото е получено от ищеца на 01.09.2021г., като е даден срок до 03.09.2021г. за представяне на обясненията.

От обяснение от ищеца от 07.09.2021г., адресирано до РУО София област, във връзка с направено искане по чл. 193 от КТ се установява, че ищецът е посочил, че според него изнесената в медиите информация не отговаря на истината, както и че срещу него няма внесен обвинителен акт или влязла в сила присъда.

От писмо от 26.02.2021г. на Окръжна прокуратура София до РУО София област се установява, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

От заповеди за отпуск на РУО София област се установява, че на ищеца е разрешено ползването на неплатен годишен отпуск за посочените в заповедите периоди.

От служебна бележка от Агенция по заетостта се установява, че към 07.03.2022г. ищецът е бил регистриран като търсещо работа лице, като след процесното му уволнение не е бил регистриран единствено в период от 19.10.2021г. до 08.11.2021г..

От удостоверение от л ЕООД се установява, че за периода от 20.10.2021г. до 02.11.2021г. ищецът е получил брутен доход от 413,85лв., като е работил на длъжността „крупие“ (л. 95 от делото).

От показанията на свидетеля гм, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същият работи като полицейски инспектор и свидетелят не 3 е възприел да е била разпространена негативна информация за ищеца във връзка с негово задържане (включително и в местния вестник). Свидетелят уточнява, че в личен разговор с ищеца последният му е споделил, че трето лице му дължало пари, които били белязани.

От показанията на свидетеля вг, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че познава ищецът от повече от 50 годни, както и че същият й е споделил за инсценировка срещу себе си във връзка с белязани банкноти.

Свидетелят посочва, че в града не се е говорило негативно за този случай, но същият е бил отразен по телевизията, като отразяването е било насочено повече към трето лице, а не към ищеца.

От показанията на свидетеля сб изпълняваща длъжността директор на ПГ вл след уволнението на ищеца, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че в медии, сред които и БТВ и Нова Телевизия, е било отразено, че ищецът е хванат със сума пари (около 5000лв.), които били белязани и бил арестуван. Според свидетеля всичко това не се е отразило добре на училищната общност, както и че неговото лично мнение за ищеца се е променило след ареста. Установява се също така, че случаят не е довел до промяна в броя на записалите се ученици в ПГ вл.

От заключението на приетата по делото ССЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява, че за период от шест месеца (от 08.09.2021г. до 08.03.2022г.) евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 10998,60лв., както и че размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е общо 1348,23лв., от които 1133,04лв. се дължат за 12 дни неизползвания платен годишен отпуск и 215,19лв. се дължат от работодателя за доплащане по вече изплатено обезщетение в размер на 2334,15лв. за 27 дни.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал.

1 от КТ.

Същите са процесуално допустими, като подадени от надлежна и активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл.358 от КТ.

За длъжности определени в закон или акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, но трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. В случая ищецът е била в трудово правоотношение с ПГ вл, поради което МОН се явява пасивно материалноправно неотговорно по предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, а надлежен ответник е работодателят- ПГ вл (в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС). Поради това с разпореждане от 24.11.2021г. съдът е дал указания на ищеца да насочи предявените искове срещу надлежен ответник, което е сторено.

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ:

4

В тежест на ответника по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ е да докаже при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението, като установи осъществяване на уволнителното основание.

В случая се касае за две отделни заповеди на работодателя. На ищеца със Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. на РУО София е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №РД-08-564/07.09.2021 г. поради наложено с предходната Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ се прекратява на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ без предизвестие трудовото правоотношение на работника/служителя. Липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди - една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора - за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание "уволнение" е напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред.