Решение № 1374 от 03.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120102428 по описа за 2024 година

Предявени са положителни установителни искове от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк, чрез адв. Г. З., съдебен адрес гр. София, р-н „Оборище“, ул. *** , срещу В.

П. С.-С., БУЛСТАТ 176156782, с постоянен адрес: гр. Б., жк. ***, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 590,50 лева, от които:

1. Сумата от 190,50 лева, представляваща задължения за предходни периоди към 25.01.2022 г., 141.30 лв. дължими за периода от 25.09.2021 г. до 24.10.2021 г. от тях по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.08.2021 г. сумата от 117.30 лв., представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги и сумата от 24.00 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11.08.2021 г., представляваща задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги; 49.20 лева дължими за периода от 25.10.2021 г. до 24.11.2021 г. от тях по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.08.2021 г. сумата от 24.00 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги и сумата от 25.20 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11.08.2021 г., представляваща задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги.

2. Сумата от 200 лева, представляваща договорна неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.08.2021 г.;

3. Сумата от 200 лева, представляваща договорна неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11.08.2021 г.; , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3771 от 12.12.2023г. по ч.гр.д. № 7059/2023г. по описа на БРС.

Ищецът твърди, че на 11.08.2021 г. между „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ и ответникът е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***. В. С.-С. не изпълнява задълженията си по договора и същият е прекратен едностранно от „Йеттел България“ ЕАД .

1

На 19.08.2021 г. между „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ и ответникът е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***. В. С.-С. не изпълнява задълженията си по договора и същият е прекратен едностранно от „Йеттел България“ ЕАД .

Ищецът твърди, че към дата 25.01.2022 г. ответникът е имал задължения към „Йеттел България“ ЕАД за предходени периоди в размер на 190.50 лв.

Като последица от неизпълнението на посочените договори за мобилни услуги на В.

С.-С. са начислени договорни неустойки за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 400 лева, както следва:

1. По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.08.2021 г. – 200 лева 2. и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11.08.2021 г. – 200 лева.

Ищецът твърди, че така начислените неустойки са предвидени в т. 9 от договорите за мобилни услуги и същите не противоречат на закона и добрите нрави.

Задълженията на ответника за предходен период с общ размер от 190.50 лв. са индивидуализирани във фактури с номера: 7326902749/15.11.2021г.; 7328231264/15.11.2021г.

Общо дължимото задължение по цитираните фактури е в размер на 206.51 лв. като от тази сума е приспадната сумата от 16.01 лв., която е предплатена от ответника при подписване на договорите и така общото задължение е в размер на 190.50 лева, от които:

1 . 141.30 лв. дължими за периода от 25.09.2021 г. до 24.10.2021 г. от тях по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.08.2021 г. сумата от 117.30 лв., представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги и сумата от 24.00 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11.08.2021 г., представляваща задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги;

2 . 49.20 лева дължими за периода от 25.10.2021 г. до 24.11.2021 г. от тях по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.08.2021 г. сумата от 24.00 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги и сумата от 25.20 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11.08.2021 г., представляваща задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги.

Всички непогасени и изискуеми задължения на В. П. С.-С. са в размер на 590.50 лева са обединени във Фактура с № 7330854461/ 25.01.2022 г. за клиентски № 006721747, със срок за плащане 15 дни от издаването й. Сумата не е заплатена от ответника. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез неговия особен представител – адв. И. Б., с който искът се оспорва като неоснователен.

Ответникът признава, че има сключени договори за мобилни услуги с ищеца „Йеттел България“ ЕАД, а именно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.08.2021 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11.08.2021 г., но оспорва начислените неустойки по основание и размер. Навежда твърдения, че по делото липсват данни процесните договори да са прекратени надлежно съгл. разпоредбата на чл.87 ЗЗД. Липсва надлежно писмено уведомление до ответника за прекратяване на договорите.

Твърди, че се касае за неравноправни клаузи в договор за потребител, които са нищожни съгл. чл.146, ал. 1 ЗЗП. Навежда твърдения, че в издадените фактури има несъответствия за естеството и размера на задълженията, както и в изложените в исковата молба данни за дължимите суми и сумите описани във фактурите. Възразява срещу присъждането на разноски по ч. гр. д. № 7059/2023 г. по описа на БРС. Твърди, че ответникът не е имал реална възможност да защити правата си по него. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възразява фактурите да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска на „Йеттел България“ ЕАД като неоснователен по отношение на неустойките с общ размер от 400 лева и по отношение на задълженията в размер на 91.09 лева без ДДС по фактура № 7326902749/25.10.2021 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на 2 страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7059/2023г. по описа на БРС, за претендираните с исковата молба сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3771 от 12.12.2023г. по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в законовия едномесечен срок, заявителят е предявил настоящите искове, които се явяват процесуално допустими.

За да бъдат уважени предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД и чл.342 ТЗ, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че 1) сключени между страните действителни договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания; 3) неизпълнение на изискуеми задължения на ответника по сключените договори; 4) действителна неустоечна клауза и наличието на предпоставките за заплащане на уговорените неустойки.

По делото са представени подписани от ответника Договор за мобилни услуги от 19.08.2021г. с предпочетен номер ***, Приложение за абонаментен план Business Total от 19.08.2021г., Договор за мобилни услуги от 11.08.2021г. с предпочетен номер ***, заявление за активиране, деактивиране на услуга “онлайн защита в мобилната мрежа” за предпочетен номер *** от 11.08.2021г. и рамков договор от 11.08.2021г.

Не се установява да са налице основания за недействителност на посочените договори, като липсва оспорване на това, че ответникът е сключил процесните договори, поради което съдът приема, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения. Видно от представените по делото писмени доказателства, както и обстоятелството, че във всеки един от договорите за мобилни услуги се съдържа изявление за предадена сим карта от ищеца на ответника, то съдът приема, че тези обстоятелства са достатъчни, за да установят изпълнение на задълженията на ищеца по процесните договори. Предвид това, съдът намира за доказано наличието на сключени между страните действителни договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че от ищеца са представени справки за детайлно потребление във връзка с всеки един от сключените договори за мобилни услуги, от които се установяват действително потребените услуги, както и се установява коректното изчисление на фактурираните услуги.

По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил задълженията си за заплащане на посочените суми за мобилни услуги, поради което съдът приема, че същите са дължими в претендираните размери.

По исковете за присъждане на неустойки:

За уважаване на исковете по чл.92 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в договорите съществуват валидни уговорки за неустойки при прекратяване на всеки от договорите по вина на потребителят преди изтичане на срока и същият е прекратен по предвидения в него в него и в закона ред.

Съдът намира, че в настоящия случай се касае до хипотеза не за прекратяване на договора, както се твърди в исковата молба, а до разваляне на договора по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД.

Процесните договори са двустранни, като в случай че длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от страна на оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл.87 ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на длъжника /Така Определение № 600 от 6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о./. Ето защо терминът „прекратяване“, употребен в договорите, е неправилен и той е относим единствено към възможността за прекратяване на облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди, нито се доказа да е настъпила. Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката. Предвид изложеното неустойката по двата договора не се дължи за неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло у потребителя. В случая не е извършено едностранно „прекратяване“ на договорите по 3 инициатива на доставчика, тъй като само по себе си уговарянето в негова полза на това потестативно право, не е достатъчно то да се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при които страните са се договорили, че ще се породи, като освен това правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право. В представените индивидуални договори, сключени с ответника, липсват клаузи относно начина за уведомяване на страните при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на договора. Твърди се, че договорът е развален едностранно, поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за развалянето му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1 ЗЗД. В случая, по делото не са ангажирани доказателства в такава насока, липсва писмено изявление от ищцовото дружество, достигнало до ответника, с което той да е уведомен, че ако в определен срок не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален.