Решение № 68 от 15.04.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 102/2025
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 15.04.2025
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 202, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 202, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 202, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500102 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от И. Х. Г. чрез процесуалния му представител адвокат Е. Н. против решение № 1509/12.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1031/2024 по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от воденото против него сл.д. № ******* по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив за разликата над присъдените 6 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. и в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение по ДП № ****** по описа на РПУ - Асеновград и съдебното му разглеждане по н.о.х.д. № ****** по описа на Районен съд – Асеновград за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и невземане предвид на всички важни фактори за определяне на размера на обезщетението по изложените във 1 въззивната жалба подробни съображения, поради което моли да бъде отменено обжалваното решение в посочените части и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълните претендирани размери, ведно със законната лихва върху сумите така, както е поискано в исковата молба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият П на ***** счита, че жалбата е неоснователна, а решението на окръжния съд е правилно, обосновано и законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от И. Х. Г. чрез процесуалния му представител адвокат Е. Н. против П на ***** обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че с постановление от 15.04.2014 г. против него било образувано сл.д. № ******* г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Пловдив за това, че в периода 09.07.2010 г.- 17.08.2010 г. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - управител на търговско дружество „Ц ******“ ООД, е присвоил чужди пари - около 2 000 000 лв., собственост на дружеството, като длъжностното присвояване е в големи размери, което е престъпление по чл. 202, ал. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По делото били извършени множество процесуално-следствени действия и с постановление от 17.02.2017 г. то било прекратено поради липса на извършено престъпление, но с определение № ********** г. по ч.н.д. № ********. по описа на Районен съд – Пловдив постановлението било отменено и делото върнато за допълнително разследване, на 25.01.2018 г. на ищеца било повдигнато обвинение, впоследствие прецизирано на 14.02.2018 г., по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 26 от НК във вр. с чл. 220, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 5 000 лв.“. С постановление от 08.05.2019 г. наказателното производство отново било прекратено и с постановление от 07.08.2019 г. мярката му за 2 неотклонение била отменена, след подадена жалба от К К като управител на „Ц ******“ ООД с определение № ******* г. по ч.н.д. № ****** г. по описа на Пловдивския районен съд постановлението за прекратяване било отменено, но с определение № ******** г. в.ч.н.д. № ******** г. по описа на Пловдивския окръжен съд определението на районния съд било отменено, а подадената жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство - оставена без разглеждане. Ищецът твърди също, че на 07.02.2018 г. против него било образувано друго досъдебно производство - ЗМ № ******г. по описа на РУ – Асеновград за престъпление по чл. 347, ал. 1 от НК, той бил задържан първоначално за 24 часа, а впоследствие за 72 часа, били му повдигнати обвинения и за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 323, ал.1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 10 000 лв.“, с постановление от 18.07.2019 г. наказателното производство било частично прекратено по отношение на деянията по чл. 347, ал. 1 от НК и по чл. 323, ал. 1 от НК, но с определение от 09.10.2019 г. по ч.н.д.
№ ******* г. на Районен съд - Асеновград, потвърдено с определение от 13.12.2019 г. по в.ч.н.д. № ******* г. на Окръжен съд - Пловдив, постановлението за прекратяване на наказателното производство било отменено и делото върнато на Районна прокуратура - Асеновград.
Междувременно с влязло в сила решение по гр.д. № ******* г. на Пловдивския окръжен съд задържането на Г. по ДП № ****** г. на РУ Асеновград било обявено за незаконно и на същия било присъдено обезщетение в размер на 2 000 лв. След извършването на редица процесуалноследствени действия по това досъдебно производство бил съставен обвинителен акт и делото било внесено в съда, но с определение от 01.11.2021 г. по н.о.х.д. № ****** г. на Районен съд – Асеновград, потвърдено с определение № ****** г. по в.ч.н.д. № ******** г. на Пловдивския окръжен съд, то било прекратено и делото - върнато на проукратурата за отстраняване на констатираните пороци в обвинителния акт, а с постановление от 03.02.2022 г. на ТО - Асеновград към РП – Пловдив досъдебното производство било прекратено поради липса на престъпление, подадената против него жалба от ощетеното юридическо лице била оставена без разглеждане и постановлението - потвърдено с определение от 01.09.2022 г. по ч.н.д. № ******* г. на Районен съд – Асеновград, потвърдено с определение № ********** г. по в.ч.н.д. № ******** на Пловдивския окръжен съд. В исковата 3 молба се твърди, че от водените против него две наказателни производства ищецът станал жертва на разчистване на сметки от страна на негови конкуренти чрез използването на наказателна репресия, доколкото още при образуването им те били базирани на факти, които не разкриват състав на престъпление, а се отнасят до търговски отношения, това предопредЕ.ло последващото им прекратяване, тези производства се отразили изключително зле върху личния авторитет на Г. като управител на търговски дружества с многобройни клиенти, което наред със широкото медийно отразяване на случая, довело до високи нива на стрес у ищеца, той започнал да страда от безсъние, загубил апетит, изпаднал в апатия от усещането, че е несправедливо обвинен, загубил доверие в правосъдната система, чувствал се безпомощен и обречен, претърпял огромен стрес, тъй като се чувствал жертва на прокурорски произвол. Образуваните досъдебни производства се отразили трайно на психическото му състояние, наложили се консултации с психолог за неутрализиране на негативното влияние върху психиката му, а публичното оповестяване на производствата и задържането му под стража допринесли за неговото отчуждаване, ограничили личните и социалните му контакти и се отразили негативно върху неговия имидж в професионалните среди, като търпените негативи в личен и професионален план продължават и до момента.
Ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 10 800 лв., представляващи направени разходи за заплащане на хонорар за адвокатска защита на адвокат Е. Н. в двете производства, от които 3 600 лв. платени по сл.д. № ******* г. на ОСлО при ОП - Пловдив и 7 200 лв. по ДП ****** на РПУ - Асеновград. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 70 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от воденото против него сл.д. № ******* г. на ОСлО при ОП – Пловдив и 3 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на воденото против него сл.д. № ******* г. на ОСлО при ОП - Пловдив, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на прекратяване на наказателното производство 08.05.2019 г. до окончателното им плащане, 80 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от воденото против него ДП № ****** на РПУ – Асеновград и 7 200 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на воденото ДП № ****** на РПУ - Асеновград, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.02.2022 г. до окончателното им 4 плащане. Претендира разноски.
Ответникът П на ***** оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Не оспорва, че против ищеца са били водени посочените наказателни производства, но счита, че размерът на претендираните обезщетения за неимуществени вреди е прекомерен, тъй като не са доказани описаните негативни последици за Г., в т.ч. наличие на психически и здравословни проблеми, и причинната връзка с водените наказателни производства, а през процесния период ищецът също е сезирал многократно прокуратурата със жалби срещу своя конкурент К К и по този начин сам е пренесъл фирмените си и бизнес отношения в обсега на наказателното преследване. Твърди, че активното поведение на лицето при упражняване на правото му на защита чрез представяне на документи, договори и искане на експертизи противоречи на твърдените чувства за безпомощност, обреченост и липса на доверие в правораздавателните органи, а самата прокуратура не е разгласявала в медийното пространство факти относно водените наказателни производства, поради което ответникът не следва да носи отговорност за негативните преживявания, настъпили вследствие на тях. Счита, че при определяне размера на обезщетенията трябва да се отчете това, че наказателните производства са протекли в разумни срокове с оглед фактическата и правната им сложност, против ищеца не са били извършвани множество процесуално-следствени действия, към 2014 г. вече е имало две влезли в сила присъди против Г. и друго висящо производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за законна лихва върху търсените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по ДП № *******г.
С обжалваното решение е осъдена П на ******* да заплати на И. Х. Г. 6 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство - сл.д. № ******* г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Пловдив за престъпление по чл. 202, ал.
2, т. 1 от НК във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 220, ал. 1 от НК, което производство е прекратено с постановление от 08.05.2019 г., влязло в сила на 19.05.2021 г., 3 600 лв. обезщетение за претърпени от ищеца в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение по същото досъдебно производство имуществени вреди, 5 съставляващи направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.05.2021 г. до окончателното им изплащане, както и 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство - ДП № ****** г. по описа на РПУ Асеновград за престъпления по чл. 347, ал. 1 от НК, чл. 323, ал. 1 от НК и чл.
325, ал. 1 от НК, прекратено с постановление от 03.02.2022 г., влязло в сила на 17.10.2022 г., и 7 200 лв. обезщетение за претърпените в резултат на повдигнатите му незаконни обвинения по същото досъдебно производство имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.10.2022 г. до окончателното им изплащане, както и 353,33 лв. разноски, като са отхвърлени предявените от И. Г. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 6 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв., за присъждане на законна лихва върху главниците по първото досъдебно производство за периода 08.05.2019 г. - 19.05.2021 г., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв. по второто досъдебно производство и за присъждане на законната лихва върху главниците за периода 03.02.2022 г. - 17.10.2022 г., а П на ******* е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив 581,81 лв. изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Разпечатката съдържа 22 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dbf36b4-53d7-4537-8552-7063ff423ba6