Решение № 146 от 31.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Румяна Ив. Панайотова-Станчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба на Л. Г. И. против Решение № 593/ 20.05.2025 г. по в. гр. д. № 1153/ 2025 г. на ОС – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение жалбата й против Разпределение от 13.02.2025 г. по изп. д. № 202489100400464 на ЧСИ Росен Раев в частта, в която вземането й е намалено със стойността на дължимия задатък и с която сума е увеличен дела на останалите съделители, както и в частта, в която е оставена без уважение жалбата по отношение на начислените такси.

Жалбоподателката атакува обжалваното решение с доводи, че при продажба на съсобствен имот нормата на чл. 493, т. 1 ГПК, санкционираща невнеслия предложената цена наддавач с внесения задатък, е неприложима. В жалбата се излагат съображения и за недължимост на начислените такси по изпълнението, с оглед на което иска да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпределение и да се реши по същество спора или делото да се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение. .

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба 1 от насрещните страни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл.

463, ал. 2 ГПК от легитимирана страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Изп. д. № 202489100400464 на ЧСИ Росен Раев е образувано по молба на Л. Г. И. въз основа на изпълнителен лист от 08.07.2024г. по гр. д. № 9879/ 2016 г. на РС – Пловдив, с който е изнесен на публична продан недвижим имот в гр. П., предмет на съдебна делба, при следните квоти: 2/ 12 ид. ч. за Н.

Г. Б., 1/ 12 ид. ч. за Л. Г. И., 6/ 12 ид .ч. за Б. Х. К., 1/ 12 ид. ч. в режим на СИО за К. С. Н. и М. Н. Н., 1/ 12 ид. ч. за С. К. Н. и 1/ 12 ид. ч. за Н. К. А..

Публичната продан на процесния имот е била насрочена за периода 30.08.2024 г. – 30.09.2024 г., като с Протокол от 01.10.2024 г. Л. Г. И. е обявена за купувач за предложената от нея цена от 548 352 лв. Изготвено е разпределение, с което Л. Г. И. е била задължена да внесе сумата от 503 888.

84 лв. по сметка на съдебния изпълнител в двуседмичен срок от влизането му в сила. Поради невнасяне на посочената сума в законния двуседмичен срок с Протокол от 11.12.2024 г. съдебният изпълнител е обявил за купувач следващия предложил най – висока цена - Н. К. Н.. Този купувач също не е внесъл дължимата от него сума, поради което с Протокол от 13.02.2025 г. съдебният изпълнител е обявил за купувач на имота Н. Г. Б.. В изготвеното разпределение от 13.02.2025 г., предмет на обжалване, от дължимата на Л. Г.

И. сума в размер на 36 272. 99 лв. от покупната цена съобразно дела й от делбената маса е приспадната стойността на дължимия на нея задатък от 16 128 лв. поради невнасяне на предложената от нея цена.

Същественият въпрос по делото от значение за законосъобразността на атакуваното разпределение е дали при невнасяне на предложена от съделител цена в срока по чл. 495 ГПК е приложима разпоредбата на чл. 493, т. 1 ГПК. В тази насока следва да се съобрази на първо място, че в ГПК не се съдържа специални разпоредби относно публичната продан на съсобствен имот като способ за прекратяване на съсобствеността, поради което спрямо нея е приложима общата уредба на публичната продан за изпълнение на парични вземания. Единственото отклонение от общата уредба на публичната продан е 2 предвидената в чл. 354, ал. 1 ГПК възможност всеки от съделителите в делбата да изкупи имота при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК, ако заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Следва да се има предвид също така, че при публична продан на съсобствен имот всеки от съделителите има качеството на взискател, поради което спрямо тях е приложимо правилото на чл. 489, ал. 1 ГПК относно задължението за внасяне на задатък – за участие в наддаването всеки взискател следва да внесе задатък в размер на 10 % освен ако вземането му надвишава неговия размер. В хипотезата на публична продан на съсобствен имот, когато за купувач е обявен съделител, е приложима разпоредбата на чл. 495 ГПК, изискваща изготвяне на разпределение за определяне на сумата, която следва да внесе за изплащане съразмерните части на вземанията на другите съделители. При невнасяне на сумата в законния двуседмичен срок по чл. 495 ГПК, намира приложение нормата на чл. 493, т. 1 ГПК, която има за цел да санкционира бездействието на наддавача и да ограничи участието на недобросъвстни наддавача в публичната продан, поради което тя е относима спрямо всеки обявен за купувач наддавач независимо от неговото процесуално качество в изпълнителното производство – взискател, взискател - съделител или трето лице. Правните последици на чл. 493, т. 1 ГПК следва да бъдат съобразени при извършване на следващото разпределение – ако задатъкът е внесен, с него се увеличава по съразмерност вземането на останалите съделители, а, ако не е внесен – с неговия размер се намалява вземането на взискателя - съделител.

По тези съображения настоящата инстанция споделя напълно становището на окръжния съд, че нормата на чл. 493, т. 1 ГПК е приложима и по отношение на взискател – съделител, обявен за купувач, но който не е внесъл в срока по чл.

495 ГПК определената от съдебния изпълнител сума, поради което правилно жалбата на съделителката Л. Г. И. е оставена без уважение в тази част.

С обжалваното решение окръжният съд е уважил жалбата по отношение на таксите по т. 2 и т. 3 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ общо в размер на 180 лв., което води до намаляване на дължимите към частния изпълнител такси, а от тук и на припадащите се част за всеки от съделителите според съсобствения му дял, което в крайна сметка се отразява и на следващата му се част от предложената цена на имота. В случая окръжният съд само е констатирал недължимостта на посочените такси, без, обаче, да изчисли паричната равностойност на дела на всеки от съделителите от 3 делбения имот след приспадане на дължимите от тях такси.

По отношение на начислените от съдебния изпълнител такси настоящата инстанция намира жалбата на Л. Г. И. за основателна и по отношение на таксата по т. 11 от тарифата в размер на 60 лв. за присъединяване на взискател, доколкото такова процесуално действие на е извършено в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е присъединил служебно НАП за публичните задължения на един от съделителите – К. Н., но за този вид присъединяване не се дължи такса по т. 11 от тарифата.

Следва да се отбележи, че от разпределението не става ясно по каква методология съдебният изпълнител е изчислил припадащата се част от таксите на всеки от съделителите, която не съответства на дела им съсобствеността. Ако се следва този принцип, както е посочил съдебният изпълнител, припадащата се част на Н. Г. Б. би била 268 лв. (1608/ 12 х 2), а не 225 лв., на Л. Г. И., С. К. Н. и Н. К. Н. – по 134 лв. вместо съответно 255 лв., 126 лв. и 282 лв., а на К. С. Н. и М. Н. Н. – 938 лв. вместо 720 лв. Наред с това неправилно съдебният изпълнител е включил в общия размер на дължимите към него такси и заплатените авансово от Л. Г. И. 108 лв. по т. 13 от тарифата.

Следователно след приспадане на таксите по т. 2 и т. 3 от тарифата общо в размер на 180 лв., за които окръжният съд е приел, че са неоснователно начислени, таксата по т. 11 от 60 лв., както и авансово платената такса от Л. Г.

И. такса от 108 лв., таксата по т. I.1 от разпределението възлиза на 1260 лв.

(1608 – 348), прие което припадащата се част за всеки от съделителите възлиза, както следва: по 105 лв. за Л. Г. И., С. К. Н. и Н. К. Н., 210 лв. за Н. Г.

Б. и 735 лв. за К. С. Н. и М. Н. Н..

По отношение на внесените авансово разноски за вещо лице в размер на 250 лв. на основание чл. 495, изр. 2 ГПК те остават за сметка на жалбоподателката, поради което дължи само част от допълнителните разноски по т. 31 в размер на 87. 70 лв., а именно 7. 31 лв. съобразно дела й от съсобствеността, както е посочено в разпределението. Тук следва да се отбележи, че неправилно съдебният изпълнител в таксата по т. 31 от тарифата в размер на 337. 70 лв. е включил заплатеното от Л. Г. И. възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв., което следва да се изключи от това перо. При това положение припадащите се част от таксите по т. I.4 за всеки от 4 съделителите са следните: по 7. 31 лв. за Л. Г. И., С. К. Н. и Н. К. Н., 14. 62 лв. за Н. Г. Б. и 51. 17 лв. за К. С. Н. и М. Н. Н..

Промяната на припадащата се част от дължимите към съдебния изпълнител такси води до промяна и на паричната равностойност на дела на всеки от съделителите, която следва да получат от продажбата на съсобствения им имот. Паричната равностойност на притежаваните от съделителите квоти от изнесения на публична продан имот съобразно предложената от съделителя Н. Г. Б. цена от 451 584 лв. е следната: 2/ 12 ид. ч. за Н. Г. Б. – 75 264 лв.; 1/ 12 ид. ч. за Л. Г. И., С. К. Н. и Н. К. Н. – по 37 632 лв.; 7/ 12 ид. ч. за К. С. Н. и М. Н. Н. – 263 424 лв., от която следва да се приспаднат дължимите от всеки от тях към съдебния изпълнител такси по изпълнението. По отношение на Л. Г. И. паричната равностойност на съсобствения й дял следва да се изчисли, като от припадащата й се част в размер на 37 632 лв. се извадят дължимите от нея разноски по т. I.1, т. I.2, т. I.3 и т. I.4 общо в размер на 1209. 01 лв., от получената сума се извади санкционираният задатък в размер на 16 128 лв. и се прибавят следващата й се част от задатъка в размер на 1344 лв., с който тя и съделителят Н. К. Н. са санкционирани, при което следва да получи 22 982. 99 лв., което е повече от определения от съдебния изпълнител размер от 22 832. 99 лв. Същата сума следва да получи и съделителят Н. К. Н., който също е санкциониран с един задатък на основание чл. 493, т. 1 ГПК. При съответното прилагане на посочения алгоритъм С. К. Н. следва да получи 39 110. 99 лв. (37 632 – 1209.

01 + 2688).

Н. Г. Б., който притежава 2/ 12 ид. ч. от имота, следва да получи 78 221.

98 лв. (75 264 – 2418. 02 (общия размер на дължимите такси) + 5376), а съпрузите К. С. Н. и М. Н. Н. с 7 / 12 ид. ч. от имота в режим на СИО – 273 776. 93 лв. (263 424 – 8 463. 07 (общия размер на дължимите такси) + 18 816). Тъй като К. С. Н. има публични задължения към НАП в размер на 87 317. 73 лв., посочената сума следва да се удържи от неговата 1/ 2 ид. ч. от от общата сума.

Следователно от предложената покупна цена в размер на 451 584 лв. за погасяване на дължимите към съдебния изпълнител разноски следва да се разпредели сумата от 14 508. 17 лв., а за изплащане дяловете на съделителите остатъка от 437 075. 83 лв. При това положение след приспадане на 5 припадащата му се част от стойността на имота в размер на 78 221. 98 лв. обявеният за купувач Н. Г. Б. следва да внесе по сметка на съдебния изпълнител сумата от 373 362. 02 лв.

По изложените съображения настоящата инстанция намира жалбата на Л. Г. И. за частично основателна, което по необходимост налага промяна на цялото разпределение. Поради това обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като се извърши ново разпределение в изложения по – горе смисъл.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 593/ 20.05.2025 г. по в. гр. д. № 1153/ 2025 г. на ОС – Пловдив, както и Разпределение от 13.02.2025 г. по изп. д. № 202489100400464 на ЧСИ Росен Раев, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в полза на ЧСИ № 891 – Росен Раев такси по изпълнението в размер на 14 508. 17 лв.

РАЗПРЕДЕЛЯ на Л. Г. И. сумата от 22 982. 99 лв. за притежаваната от нея 1/ 12 ид. ч. от изнесения на публична продан съсобствен имот.

РАЗПРЕДЕЛЯ на Н. К. Н. сумата от 22 982. 99 лв. за притежаваната от него 1/ 12 ид. ч. от изнесения на публична продан съсобствен имот.