Решение № 365 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

А. Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора К. Евг. А. като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600671 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 111 от 14.03.2023 г. по НОХД № 10731/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 100 състав е признал подсъдимия Н. Е. П. за ВИНОВЕН в това, че на 24.08.2020 г. за времето от 09.30 ч. до 10.00 часа в с. Бистрица, общ. Столична, ул. ****, при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство на А. С. А. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

1. На 24.08.2020 г., около 09.30 ч. в жилище, находящо се на адрес с. Бистрица, общ.

Столична, ул. ****, се заканил с убийство на А. С. А., като й казал „Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

2. На 24.08.2020 г., около 10.00 часа в жилище, находящо се на адрес с. Бистрица, общ. Столична, ул. ****, се заканил с убийство на А. С. А., като й казал „Ще те убия!“ и замахнал с нож към нея, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА и му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от

ЕДНА

ГОДИНА

И

ШЕСТ

МЕСЕЦА.

1

Първоинстанционният съд е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия П. на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да ЗАПЛАТИ на А.

С. А. /със снета по делото самоличност/ сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения граждански иск за разликата до пълния предявен размер от 10,000 лева.

Предходната инстанция е ОСЪДИЛА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Н. П. да заплати направените по делото разноски от досъдебното производство по сметка на СДВР в размер на 312,00 лева, както и разноски в съдебното производство в размер на 100.00 лева, представляващи възнаграждения за вещи лица, както и сумата от 200.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск по сметка на СРС.

Със същата присъда съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия П. да ЗАПЛАТИ на А. С. А. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК сумата от 1200,00 лева, представляваща направените от същата в качеството й на частен обвинител и граждански ищец разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от упълномощения защитник на Н. П. с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост, наличие на съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят оспорва присъдата относно гражданския иск, като намира същия за недоказан по размер и основание, както и в частта на присъдените разноски. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че съдът се е позовал неправилно преимуществено на показанията на пострадалата А.. В тази връзка посочва, че изложените от нея твърдения за закана не намират опора в свидетелските показания на нейните близки, които не излагат данни за конкретен акт, с който пострадалата е била заплашена. Посочва се, че липсват свидетели очевидци, които да възприемат обективно словесните закани и физическото нападение спрямо пострадалата. Счита, че следва да бъде отделено внимание на показанията на свидетелката Д., която е възприела подсъдимия и пострадалата да спорят, както и че същата не е споменала да има нужда от помощ. Поведението на свидетелката А. се коментира в посока, че не е изпитвала основателен страх. Анализира се изваждането на нож от страна на подсъдимия, като се посочва, че е налице противоречие в показанията на пострадалата. Изтъква се, че свидетелката Д. не е чула внукът й да заплашва свидетелката А., като се посочва, че показанията на бабата на подсъдимия кореспондират с твърденията на свидетелката Ф.. Защитата отправя възражение и относно определеното от районния съд наказание на подсъдимия П., като иска от въззивната инстанция да определи наказанието по правилата на чл. 55 от НК. Намира, че гражданския иск следва да бъде отхвърлен или определеното по размер обезщетение да бъде редуцирано. В заключение иска от съда да отмени оспорвания съдебен акт и да постанови оправдателна присъда, алтернативно да намали наложеното на подсъдимия П. наказание. Отправя се искане и за редуциране на гражданския иск и за присъждане на разноските по делото.

В проведеното закрито заседание на 02.02.2024 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на привлечения под наказателна отговорност лице, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В откритото съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Излага сходни аргументи, като отново посочва, че инкриминираната заплашителна фраза се съдържа единствено в показанията на пострадалата, като свидетелката не успява да преповтори инкриминираните фрази в обвинителния акт. Отново се обръща внимание на показанията на свидетелката Д. и обстоятелството, че твърденията 2 на свидетелката опровергават свидетелските показания на пострадалата. Отправя искане за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане или редуциране на размера на наказанието и обезщетението.

Представителят на СГП намира, че депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, а възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни. Намира, че проверяваната инстанция е осъществила прецизен и законосъобразен доказателствен анализ. Присъединява се към преценката на районния съд относно размера на наказанието. Иска от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Повереникът на частния обвинител се присъединява към становището на прокуратурата. Счита, че оспорваният съдебен акт е правилен и иска от проверяващата съдебна инстанция да потвърди първоинстанционната присъда.

Частният обвинител поддържа становището на своя процесуален представител.

Подсъдимият П. подкрепя становището на защитника си.

В правото на последната си дума моли съда да постанови оправдателна присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена, подробно описана фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на решението. С оглед на което въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват обобщено в следното:

Н. Е. П. /ЕГН **********/ е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, трудово неангажиран, с чисто съдебно минало, с настоящ адрес – с . Бистрица, ул. ****.

Н. П. бил обвързан с А. С. А. от началото на месец май 2020 г. А. А. често пренощувала в дома на подсъдимия П., който се намирал в село Бистрица на ул. ****. По време на взаимоотношенията им се случвало, макар и по-рядко, Н. П. да остава при А. А., която живеела с родителите си. В къщата на Н. П. живеели неговата майка Д., неговата сестра – С.. От лятото на 2020 година със семейството на подсъдимия П. живеела и неговата баба – Н. Д., която обитавала стая на първия етаж, предназначена за хол, която била преходна към стаята на Н. П.. В началото отношенията между подсъдимия и пострадалата А. били добри, но впоследствие Н. П. започна да се държи грубо с приятелката си, често спорели, като същият крещял, блъскал и удрял разни вещи.

На 24.08.2020 г. Н. П. бил заедно с приятелката си А. А. в неговата стая, когато видял снимка на пострадалата А. с неин приятел мъж. Това силно го афектирало и го накарало да започне да крещи и да я обижда, като използвал доста арогантни думи – „****“, „боклук“.

Впоследствие А. А. му казала, че иска да се разделят, което ядосало още повече подсъдимия П.. Същият започнал да се държи агресивно, притиснал пострадалата към леглото и започнал да и нанася удари в областта на лицето и ребрата, както и да плюе към нея. Н. П. взел телефона на пострадалата и се опитал да го отключи безуспешно. Това обстоятелство разгневило още повече подсъдимия и той отново се нахвърлил върху приятелката си, като й казал - „Ще ти убия !“. Н. П. продължил да нанася удари с ръце и крака по тялото по тялото на А. А., като я притискал към леглото. Междувременно пострадалата се опитвала да се 3 измъкне и молела приятеля си да я остави на мира. Същата успяла да се изплъзне и отишла в хола на жилището. При нея дошла свидетелката Н. Д., баба на подсъдимия, която се опитала да успокои А. А., докато й разказва какво се е случило. Междувременно подсъдимият дошъл с нож в ръка и замахнал към приятелката си и отново се заканил, че „ще те убия“ . Н. Д. и подсъдимия излезли от стаята. Малко по-късно бабата на подсъдимия се върнала при А.

Ангелов и й казала, че майката на Н. П. ще я закара в гр. София след като се прибере.

Пострадалата изчакала пристигането на Д. Ф., която впоследствие я закарала до „МОЛ Парадайз“ София, където А. А. била посрещната от неин приятели и от брат й. Близките на пострадалата я оставили при родителите й. На следващия ден А. А. посетила съдебен лекар, където след извършен преглед и било издадено медицинско удостоверение за получените травматични увреждания.

На 05.10.2020 г. пострадалата А. А. подала сигнал до Софийска районна прокуратура за случилото се.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства – свидетелски показания на А. С. А. /л. 43 – 44 от СП пред СРС/, Е.С.А. /л. 44 от СП пред СРС/, С.Г.А. /л. 45 от СП пред СРС/, Ц.Й. А. /л. 45 – 46 от СП пред СРС/, Д. К. Ф. /л. 51 от СП пред СРС, показанията на свидетелката от ДП, л. 29 са прочетени на осн. чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК/, Н.И. Д. /л.

51 – 53 от СП пред СРС, показанията на свидетелката от ДП л. 30, са прочетени частично на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т.1 от НПК/, В.В.С. /л. 53 – 54 от СП пред СРС/, М.Т.Д. /л. 54 от СП пред СРС/, М.Б.М. /л. 62 от СП пред СРС/, А.Т.Т. /л. 75 – 76 от СП пред СРС/, писмени доказателства и доказателствени средства – копие на лист за преглед на пациент /л. 13 от ДП/, справка за съдимост /л.14 от СП пред СРС/, снимков материал, обективиран на хартия /л. 71 – 73 от СП пред СРС/, медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, ведно със Съдебномедицинска удостоверени № 278.08/2020 г. /л. 91 – 118 от СП пред СРС/, способи за доказване – комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 56 – 63 от ДП/.