Решение № 67 от 15.05.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Ямбол, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20242300500161 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Депозирана е жалба от Д. Г. Т., Г. Д. Т., Ц. Д. Т. и В. И. В., длъжници по и.д.№ 271/2015 г. по описа на ЧСИ рег.№ 878 И.Х. против отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като повече от две години в периода от образуване на изпълнителното дело през 2015 г. до м.март 2019 г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо тях. Обжалвания отказ се счита за незаконосъобразен, тъй като ЧСИ не се е съобразил с разясненията, дадени от ВКС в т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК. В посочения в жалбата период от образуване на изпълнителното дело до март 2019 г. взискателят не е поискал и не са били извършвани каквито и да било изпълнителни действия по отношение на длъжницитежалбоподатели, годни да прекъснат давността и перемирането на изпълнителното дело.

Прекратяването на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е настъпило по силата на закона, каквато е и актуалната практика на ЯОС – постановени решения по в.гр.д. № 558/2022 г. и по в.гр.д.№ 301/2023 г.

В законоустановения срок взискателят „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД гр.София е депозирал становище по жалбата за това, че същата е неоснователна и се желае да бъде оставена без уважение. Взискателят е заявил, че редовно е искал от ЧСИ извършването на изпълнителни действия за събиране на дълга, което се потвърждава от приложеното копие на изпълнително дело. Дори да се приеме, че перемпция е настъпила, то единствената правна последица е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново дело, ако старото е прекратено по право.

1

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ЧСИ И.Х. е изложила своите съображения за постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Според ЧСИ в срока на тази разпоредба са насрочвани публични продани на ипотекирани в полза на взискателя недвижими имоти по и.д.№ 272/2015 г., към което и.д.№ 271/2015 г. е присъединено на основание чл.456 от ГПК, налагани са запори и възбрани и от взискателя са подавани молби, с които е прекъсвана перемпцията.

Съдът след като се запозна с жалбата, становището на взискателя и на ЧСИ.Х., както и със самото и.д. № 271/2015 г., приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирани лица съобразно чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Процесното и.д. № 271/2015 г. е образувано през м.юни 2015 г. по молба на „Уникредит Булбанк“ АД, като вземането е прехвърлено на настоящия взискател „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД гр.София, който е конституиран на мястото на първоначалния с разпореждане от 6.03.2024 г. Изпълнението е насочено срещу няколко длъжника жалбоподателите Д. Г. Т., Г. Д. Т., Ц. Д. Т. и В. И. В., починалия в хода на изпълнението А.П.К. и заличен като страна поради липса на наследници и „Пътна компания“ АД.

Длъжниците са осъдени солидарно да заплатят на банка "УниКредит Булбанк"АД сумата 43 750 евро - дължима главница по сключен договор за банков кредит от 08.05.2008 г., сумата 7 467.98 евро - дължими договорни лихви за периода 08.11.2012 г.-15.01.2015 г. по договора за кредит, законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2015 г., както и сумата 2 003.47 лв. - разноски за заплатена държавна такса.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил способ за изпълнение - изпълнение върху три ипотекирани в полза на банката недвижими имоти на длъжниците в гр.Ямбол чрез налагане на възбрана и опис на имотите, които са подробно индивидуализирани, като на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да извърши и цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, включително банковите сметки и банковите касети. ЧСИ е изпратил на длъжниците покани за доброволно изпълнение и след изтичане на срока за доброволно изпълнение е насрочил опис на единия от посочените в молбата недвижими имоти за 19.06.2015 г. в 16:00 часа.

След постъпила на 27.02.2017 г. молба от "Банка Пиреос България"АД за присъединяване по делото като взискател, представяйки удостоверение от ЧСИ Г.Т. с рег.

№882 в КЧСИ за висящо и неприключило по описа му изпълнително дело срещу длъжниците Г. Д. Т. и Ц. Д. Т., ЧСИ е конституирал присъединения взискател, за което е уведомил длъжниците.

На 29.03.2017г., във връзка с предоставените му права по чл.18 от ЗЧСИ, ЧСИ Ир.Христова се е разпоредил да се изискат справки за трудовите възнаграждения и банковите сметки, като бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжниците. По изпълнителното дело липсват данни за изискани от ЧСИ справки и наложени запори, като 2 на 29.03.2019 г. от взискателя "УниКредит Булбанк"АД са постъпили пет молби по изпълнителното дело, с които този взискател е поискал от ЧСИ да наложи запори на трудовите възнаграждение на длъжниците, запори на банковите сметки на длъжниците, запори на притежавани от тях дружествени дялови, на вземанията им по договори за наем, на банкови касети, да наложи възбрани върху притежавани от тях недвижими имоти, като отново на ЧСИ е възложено пълно имуществено проучване на длъжниците по изпълнителното дело.

На 14.04.2020 г. ЧСИ е изискал справки от Агенцията по вписванията - Служба по вписванията за притежавани от длъжниците недвижими имоти; направил е справки в Търговския регистър за притежавани от длъжниците дружествени дялове в търговски дружества; направил е искания за електронни справки за трудовите договори на длъжниците в НАП. На 29.04.2020 г. ЧСИ е получил отговор от БНБ по изискани справки за банкови сметки и сейфове на длъжниците. На 29.04.2020 г. е изискал от ОД МВР - сектор "Пътна полиция" справки за притежавани от длъжниците МПС-та и е изискал от Агенция по вписванията гр. София нотариални актове за притежавани от жалбоподателя Г.Т. недвижими имоти.

На 22.02.2021 г. взискателят "УниКредит Булбанк"АД е поискал с молба до ЧСИ да бъде наложена възбрана върху притежавани от един от солидарните длъжници имоти в гр.Поморие, гр.Карнобат и гр. Камено; да бъдат наложени запори на банковите сметки на петима от солидарните длъжници.

На 01.03.2021г. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижимите имоти на солидарния длъжник Д. Г. Т. и е изпратил писма до компетентните служби по вписвания за вписване на възбраната.

На 01.03.2021 г. ЧСИ е наложил запори върху банкови сметки на солидарните длъжници: по отношение на Г. Д. Т. е наложен запор на банковата му сметка в "Търговска банка Д" АД, по отношение на Д. Г. Т. е наложен запор върху банковите му сметки в "Търговска банка Д" АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Алианц Банк България“ АД, по отношение на Ц. Д. Т. е наложен запор върху банковите й сметки в "Търговска банка Д" АД и „ОББ“ АД.

По отношение на длъжника В. И. Великова е наложен запор върху собственото й МПС. За наложените запори ЧСИ е уведомил жалбоподателите с нарочни съобщения.

На 30.11.2021г. взискателят "УниКредит Булбанк" АД е поискал настоящото изпълнително дело да бъде присъединено към изп.дело № 20168780400464/2016г. по описа на същия ЧСИ - И.Х..

На 22.02.2022г. длъжникът Г. Д. Т. е подал молба до ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. С Писмо изх.

№13003/21.03.2022г., получено от жалбоподателя лично на 24.03.2022г., ЧСИ е уведомил същия, че отказва да прекрати изпълнителното производство, тъй като не са налице условията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Този отказ е бил предмет на обжалване, за което е образувано възз.гр.д. № 314/2022 г. по описа на ЯОС, а съдът е постановил решение, с което 3 е оставил без уважение жалбата, тъй като действително не са били налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – взискателят е сочил способи на изпълнение и не е налице двугодишен срок на негово бездействие.

След разглеждане на жалбата на длъжника Г. Д. Т., на 30.01.2023 г. взискателят е поискал налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците-физически лица в „Ти Би Ай Банк“ и в „Търговска банка Д“ АД, а на 17.03.2023 г. ЧСИ е наложил същите.

На 12.01.2024 г. взискателят е поискал нови справки за притежавани банкови сметки на длъжниците, справка за месторабота и пенсия и е поискан запор на банковите им сметки в Пощенска банка. На 7.03.2024 г. са наложени запори в Изипей върху сметките на длъжниците Ц. Д. Т. и Г. Д. Т., както и върху пенсията, получавана от Д. Г. Т..

След конституирането на 6.03.2024 г. на новия взискател „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД на мястото на първоначалния „Уникредит Булбанк“ АД, на 11.03.2024 г., взискателят е поискал извършване на справки за притежавани от длъжниците сметки и МПС, за месторабота и пенсия, да бъде извършен запор на движими вещи в домовете им.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (с изключение на делата за издръжка), изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №2/2013 г., давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането - чл.116, б."в" ЗЗД. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Основанието по чл.433, ал.1,т.8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника имущество. Т. е., необходимо е бездействие на взискателя в продължение на две години (който срок е преклузивен), каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен. Очевидно перемпция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поискания предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност, има ли 4 нужда от друг способ. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение - включително доброволно, например по постигнато споразумение между страните, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане - в този смисъл виж Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.

В настоящия случай, както и ЯОС е установил по възз.гр.д. № 314/2022 г., единствено в периода от 27.02.2017 г. - след конституирането на присъединения кредитор "Банка Пиреос България"АД до 29.03.2019 г., е изтекъл двугодишен срок, в който изпълнителни действия не са поискани по делото и не са извършвани, което е основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Перемпцията обаче не лишава взискателя от възможност да се позове на същия изпълнителен лист и да поиска предприемане на нови изпълнителни действия, което в случая е и сторено. Както е прието и посочено в Решение №127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.