Решение № 2911 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2911 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100502804 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „А.“ АД срещу решение № 1086/19.01.2024 г. по гр.д. № 5078/2022 г. по описа на СРС, 64 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Т.-М“ ЕООД на основание чл. 405 КЗ сумата в размер на 1250 лв. - частичен иск при пълен размер на вземането от 2000 лв. – застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Мазда“, модел „СХ5“ с рег. № СВ **** КК, обект на сключен при ответника договор по застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0307Х0013630, настъпили при ПТП на 29.10.2021 г. с водач на л. а. „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № СА **** ВТ, ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

Жалбоподателят - ЗАД „А.“ АД, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че реализираното застрахователно събитие представлява изключен риск, поради което е налице основание за отказ да бъде изплатено такова. Освен това, неправилно е определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение. Ето защо, моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по 1 производството.

Ответникът по жалбата – „Т.-М“ ЕООД, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач – ЗК „Л.И.“ АД, намира, че въззивната жалба е основателна, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.-М“ ЕООД с осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1250 лв. – частичен иск от сумата в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2022 г., до погасяването, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.10.2021 г., представляващо покрит риск по силата на договор за застраховка „Каско“, сключен между страните.

Ищецът – „Т.-М“ ЕООД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховате, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 29.10.2021 г., вследствие на което са причинени щети по отношение на застрахованото МПС – лек автомобил „Мазда“ с рег.

№ СВ****КК, за което е образувана щета при ответника № 10021030123885/04.11.2021 г. Сочи, че за причинените щети по отношение на застрахованото МПС ответникът дължи застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв., като ответникът е отказал заплащането на същото, въпреки сключения между страните договор. Ето защо, предявява посочения по-горе частичен осъдителен иск. Претендира разноските по производството.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

Безспорно между страните е обстоятелството, че между тях към датата на твърдяното събитието е съществувал договор за имуществено застраховане „Каско” с предмет – процесното МПС. Посоченото се установява и от представената по делото 2 застрахователна полица № 0307Х0013630, видно от която застрахователният договор по застраховка „Каско“ е сключен при условията на „Пълно Каско“. Съгласно представените по делото общи условия към договора за застраховка, посочената клауза на застрахователния договор включва риска ПТП.

На следващо място, трябва да се установи, че в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск по застрахователния договор, което обстоятелство изрично се оспорва от ответното дружество.

По делото са разпитани водачите на двете МПС, участвали в ПТП.

Съгласно показанията на свидетеля И.Х.И. – водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № СА****ВТ, ПТП е възникнало при размиване с паркиран лек автомобил, като водачът на паркирания автомобил е отворил предна лява врата непосредствено преди управлявания от свидетеля И. автомобил да се размина с него, вследствие на което е реализиран ударът.

Съгласно показанията на свидетеля П.М.А.-М. – водач на лек автомобил „Мазда“ с рег. № СВ****КК, същата е паркирала управлявания от нея автомобил на разрешено за паркиране място в на ул. **** в гр. София, след което е слязла от автомобила, като е чула шум от идващ автомобил с висока скорост. За да не бъде ударена от идващата кола, се е предпазила с вратата на нейния автомобил, в резултат на което е реализирано ПТП.

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП и съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, ПТП е възникнало при следните обстоятелства – на 29.10.2021 г. в гр. София, ул. **** водачът на МПС марка „Мазда“ с рег. № СВ****КК е паркирал автомобила си в дясната част на улицата, предназначена за еднопосочно движение на ППС, като след спиране на автомобила водачът е отворил предна лява врата. По същото време по ул. „Будапеща“ се е движил лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № СА****ВТ и преминавайки покрай лек автомобил „Мазда“ с предната броня на автомобила е реализирал удар в предната лява врата на лек автомобил „Мазда“. В протокола за ПТП изрично е отбелязано, че вината за ПТП е на водача на лек автомобил „Мазда“ с рег. № СВ****КК.

Ето защо и на базата на приетите по делото доказателства съдът приема, че виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил „Мазда“, тъй като същият е нарушил правилото, предвидено в чл. 95, ал. 1 ЗДвП, съгласно което водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Водачът на лек автомобил „Мазда“ е отворил предна лява врата на паркираното МПС, без да се увери, че няма да създаде опасност за движението, в резултат на което е реализирано ПТП с преминаващия лек 3 автомобил покрай паркираното МПС. Действително, показанията на двамата свидетели са противоречиви относно точния механизъм на ПТП, като съдът кредитира показанията на свидетеля И., доколкото същите се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, в частност – от съставения протокол за ПТП, в който водачът на лек автомобил „Мазда“ е признал вината си.

Следва да се установи, дали е налице основание за отпадане на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка, предвид факта, че вината за ПТП е на водача на застрахования по застраховка „Каско“ автомобил. Въззивникът се позовава на т. 14.5 от общите условия към процесния застрахователен договор, предвиждаща, че не се покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чийто действия са предизвикали застрахователното събитие. Както беше посочено, установява се по делото, че виновен за застрахователното събитие е бил водачът на застрахованото по застраховка „Каско“ МПС, който е нарушил чл. 95, ал. 1 ЗДвП, като е отворил предна лява врата на паркираното МПС, без да се увери, че няма да създаде опасност за движението, в резултат на което е реализирано ПТП с преминаващия лек автомобил покрай паркираното МПС.

Съгласно трайната практика на ВКС груба небрежност е налице тогава, когато не е положена дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка, като е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, съзнавал е възможността да настъпи, но е мислил, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Правилно първостепенният съд е стигнал до фактически и правни изводи, че поведението на водача на лек автомобил „Мазда“ не може да бъде квалифицирано като груба небрежност. Действително, установява се, че същото не е било съобразено с правилата, предвидени в ЗДвП, но на базата на събрания доказателствен материал не може да се направи извод, че водачът на застрахованото МПС е предвиждал неблагоприятния резултат, съзнавал е възможността за настъпване на ПТП, но е мислил, че няма да настъпи или ще бъде предотвратено. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че при отваряне на предната лява врата на автомобила водачът на лек автомобил „Мазда“ не е забелязал преминаващия покрай него друг автомобил, от което следва, че поведението му е виновно, но не може да бъде квалифицирано като такова при проява на груба небрежност, предвид посочените погоре критерии.

Ето защо, съдът приема, че не се установява твърдяното основание за отпадане на застрахователната отговорност.

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното 4 обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ), стойността на разходите, необходими за възстановяването на процесното МПС – лек автомобил „Мазда“, възлизат на сумата в размер на 1818,01 лв., която сума е релевантна за ремонт на МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП.

Неправилно районният съд е определил дължимото застрахователно обезщетение по цени на официалния сервиз на марката, доколкото конкретното МПС към датата на ПТП е било над 4 години, в която хипотеза на основание т. 71 от общите условия обезщетението не се изплаща по цени на оторизиран сервиз.

Съгласно чл. 395, ал. 4 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по чл. 395, ал. 1 КЗ и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по чл. 395, ал. 1 КЗ, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Доколкото в общите условия на застрахователя е предвидено, че основание за отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение е поведение, което може да се квалифицира като груба небрежност, а в конкретния случай не е налице проявена груба небрежност от страна на водача на МПС, то в случая не следва да се намалява изобщо и дължимото застрахователно обезщетение. Дори да се приеме, че е налице основание за намаляване на застрахователното обезщетение, съгласно т. 50, т. 9 от общите условия, въззивният съд споделя извода, формиран в обжалваното решение, че приносът на застрахования следва да бъде определен на не повече от 30 %, предвид конкретния вид нарушение на ЗДвП и факта, че същото е извършено при обикновена небрежност. Ето защо, при всички случаи застрахователят дължи застрахователно обезщетение в претендирания размер от 1250 лв.

Следователно, частичният иск по чл. 405 КЗ е основателен за пълния предявен размер.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.