Решение № 40 от 07.03.2016, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40 гр. Русе, 07.03.2016 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА при секретаря Т.Н. като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело № 210 по описа за 2015 год. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК *** представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д.Н.Н., действащи чрез пълномощника си Л.И.И. против Д. Д.Б.И.

И. и В.Е.И.,***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1

ГПК – за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.

Вземането е основано на извлечение от счетоводните книги на банката изх.

№ 05-11-4508/29.09.2011 г. за сметка № 14879991 по отпуснат Договор за ипотечен банков кредит № 6323 от 27.11.2007 г. и анексите към него, кредитополучател по който е първият ответник Д. Д.Б.И. И. и Допълнително споразумение към него от 01.02.2011 г., по силата на което вторият ответник В.Е.И. е поръчител.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането му по отношение на двамата ответници, произтичащо от процесния договор за кредит и анекси и споразумения към него, както следва: - вземане за просрочена главница по кредита в размер на 72 437,30 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.09.2011 г. до изплащане на вземането; вземане за просрочена редовна лихва, начислена за периода от 31.05.2011 г. до 28.09.2011 г. в размер на 13 768,41 лева, както и направените в производството разноски 1 724,11 лв и юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 312,00 лв. Твърди, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т.20.2, раздел VII

„Отговорност и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, кредитът е станал автоматично изискуем, като непогасения остатък се е отнесъл в просрочие и за банката е възникнало правото по чл. 60 от Закона за кредитните институции да поиска издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на заповедното производство, каквото е сторено. Доколкото ответните страни са подали възражение, банката инициира настоящото производство.

Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на двамата ответници, с указание да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК са постъпили такива, в който са развити доводи за неоснователност на ищцовата претенция. Оспорва се размера на претендираната с исковата молба неиздължена сума по кредита. В подкрепа на изложеното представят вносни бележки като доказателства за погасяване на част от кредита в размер на 33 000 лв в периода от месец декември 2011 г. до месец февруари 2014 г., като считат, че с тези суми следва да бъде намалено задължението им. Освен това развиват доводи и в насока за това, че банката не е съобразила и отразила настъпилото през процесния период намаление на лихвите, поради което оспорват и размера на претендираната лихва, както и обстоятелството, че втората ответница В.Е.И. е поръчител единствено само по задължението, уговорени със сключеното на 01.02.2011 г. споразумение, отнасящо се до разсрочване на задължението за лихви за 18 месечен период и не е поръчител по задължението по Договора за кредит № 6323 от 27.11.2007 г. и анексите към него.

Препис отговорите, ведно с доказателствата към тях, е връчен на ищеца с указание, че в двуседмичен срок може да подаде допълнителна искова молба, с която да допълни и поясни първоначалната, както и за останалите възможности по чл.372 ГПК. В предвидения двуседмичен срок не е депозирано допълнителна искова молба.

С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна.

Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.

Вземането е основано на Договор за банков кредит, който е абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над 25 000 лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.

Видно от представения по делото Договор за банков кредит № 6323 от 27.11.2007 г., кредитополучател по който е първата ответница Д. Д.Б.И. И., банката й е предоставила кредит в размер на 75 000 лева за срок от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване при базов лихвен процент 4,19 % и стандартна надбавка в размер на 6,80 пункта, което формира лихвен процент общо по кредита в размер на 10,99 %. Представен е погасителен план за издължаването му до 30.11.2027 г.

Поради настъпило просрочие в обслужването на кредита със съгласието на банката е дадена възможност на кредитополучателя за оздравяване на кредитната експозиция. За остатъка от дълга към 01.02.2011 г., който към този момент е установен в общ размер на 79 024,84 лв, от които

72 783,14 лв главница и 5 589,51 лв дължима редовна лихва и 652,19 лв такси за закъснение е подписано допълнително споразумение към договора. По силата на същото страните приемат, че към този момент лихвата по кредита, формирана при условията на Договора за кредит от 27.11.2007 г. е в размер общо на 12,49 %, като се запазва срока на договора от 240 месеца, съгласно първоначално подписаните клаузи и се запазва приетото по договора обезпечение чрез ипотека върху конкретно описан недвижим имот, находящ се в гр. Русе. Със Споразумението от 01.02.2011 г. се уговаря нов индивидуален погасителен план с три шестмесечни гратисни периода, като непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата по кредита, а при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период, капитализация на лихвата не се извършва. През тези гратисни периоди кредитополучателката дължи само вноски за договорна лихва, но не дължи главница. Освен това страните приемат, че в случай, че ако след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в Общите условия, отпада капитализацията на лихвата, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва. При тези нови условия втората ответница В.Е.И. се е задължила като поръчител по непогасената част от задължението.

Доколкото в Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е уговорено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при забава в плащанията над 90 дни, на основание т.20.2, раздел VII „Отговорности и санкции“, на 31.05.2011 г. банката е счела същият за предсрочно изискуем поради неплащането на 4 погасителни вноски, както следва: 25.02.2011 г. – 18,78 лв; 25.03.2011 г. – 447,35 лв; 25.04.2011 г. – 447,35 лв и 25.05.2011 г. – 447,35 лв. и непогасеният остатък е отнесен в просрочие. За банката е възникнало правото по чл. 60, ал.2 ЗКИ да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК. До предявяването на молбата за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът по кредита е олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта съгласно т.20.2, раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия.

По делото е представена Заповед № 5594/04.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8193/2011 г. по описа на РРС срещу Д. Д.Б.И. И. и В.Е.И.,*** и изпълнителен лист, за дължимост на сумата от 83 844,30 лв, в т.ч. главница – 72 437,30 лв; законна лихва –

1 602,59 лв; лихва за просрочие

– 8 592,41 лв; разноски 1 212 лв.

По делото са представени и три бр. подписани само от страните – кредитор и длъжник извънсъдебни споразумения в израз на водените от тях преговори за доброволно плащане на задължението по процесния кредит.

Със споразумение от 16.12.2011 г. ищецът „Банка ВСК“ в качеството на кредитор и първата ответница Д. Д.Б.И. И., в качеството й на длъжник се съгласяват, че към този момент съществува непогасено изискуемо задължение в размер на 83 844,30 лв, в т.ч. главница – 72 437,30 лв; дължима лихва –

1 602,59 лв; лихва за просрочие

– 8 592,41 лв; разноски 1 212 лв, като непогасеният остатък от отпуснатия кредит да се погасява чрез месечни вноски в размер на 1 000 лв на всяко 28-мо число на месеца, като първата вноска от 7 000 лв е внесена на 07.12.2011 г. Така формираната месечна вноска ще се отнася за погасяване на кредита, а именно – съдебни разноски, договорна лихва, законна лихва и главница.

Със споразумение от 25.02.2013г. ищецът

„Банка ВСК“ в качеството на кредитор и първата ответница Д. Д.Б.И. И., в качеството й на длъжник се съгласяват, че остатъкът от дълга, възлизащ на 79 830,80 лв, за която сума банката се е снабдила с изпълнителен лист, ще бъде погасявано доброволно чрез месечни постъпления от 1 000 лв, считано от 01.03.2013 г. на всяко 1-во число в рамките на текущия месец за срок от една година, след който срок на длъжника ще се предложи преструктуриране на задължението.

Със споразумение от 23.04.2014 г. ищецът „Банка ВСК“ в качеството на кредитор и първата ответница Д. Д.Б.И.

И., в качеството й на длъжник се съгласяват, че към датата на неговото подписване – 23.04.2014 г. вкл., остатъчният размер на задълженията на длъжника възлиза на 74 369,73 лв, от които 72 437,30 лв – главница; 720,00 лв – договорна лихва и 1 212 лв – присъдени съдебни разноски. Отново се договаря погасяване на задължението чрез месечни вноски в размер на 1 000 лв, вносими до 25-то число на всеки месец, като направените извънредни погашения не освобождават длъжника от внасянето на уговорените ежемесечни суми. Споразумението е сключено за срок от три месеца – до 25.07.2014 г., като ако задължението не бъде предложено за преструктуриране чрез рефинансиране, за цялостното уреждане на дълга, кредиторът ще има право да образува изпълнително дело.

По делото са представени писмени доказателства – вносни бележки за извършени плащания за погасяване на задължението в периода м. декември 2011 г. – месец февруари 2014 г. в общ размер от 33 000 лв.

За установяване движението на паричните средства по сметките, ищецът представя извлечения от разплащателна сметка № /02/ 0000000014878254 с титуляр длъжникът по отпуснатия кредит Д. Д.Б.И. И., както и извлечение от сметка № /17/ 0000000014879991 на същия титуляр, по която се извършва погасяването на кредитното задължение.

За установяване промяната в лихвените проценти по отпуснатите жилищни и ипотечни кредите са представени Протокол № 13 от 20.03.2008 г. и Протокол № 46 от 16.10.2008 г. на Комитета по управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“, ведно с извлечение от промяна на лихвените нива към 02.04.2008 г. и към 21.10.2008 г.

За изясняване на спорните въпроси по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, по която в срок е депозирано заключение.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.

Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на вземанията.

Разпечатката съдържа 42 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dbcbaa0-5a59-480e-90c4-273f9b8d9615