Решение № 1428 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1428

13.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100501687 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от «Премиер груп»ООД със седалище и адрес на управление, **********, представлявано от В. Б. Б., чрез пълномощника адв. Н.С. - ВАК срещу постановеното решение №1295/11.03.2020г. по г.д.№6708/2019 на ВРС, 7-ми състав, с кето по предявен от П. М. П. иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ въззивникът е осъден да му заплати сумата от 23072,09лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа в периода м.01.2019г. – м.04.2019г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Счита се, решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния закон. Излага се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ между страните е сключен трудов договор със 6-месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя с трудово възнаграждение – 1000лв. и място на работа гр.Варна. В последствие с допълнително споразумение от 19.11.2018г. е променено мястото на работа и трудовото възнаграждение за периода на командироване на ищеца в Норвегия. След завръщането си в България в периода 02.01.2019г.-18.02.2019г., ищецът многократно е разговарял с представители на работодателя. В посочения период на ищеца била предлагана работа и са му представяни за подпис актове и заповед за прекратяване на правоотношението, които той е отказал да подпише. Жалбоподателят счита, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 18.02.2019г. – датата на връчване на заповедта за уволнение и отказа от страна на работника да я получи. Предвид установеното недобросъвестно изпълнение на задължения от страна на работника за изпълняване на законни нареждания на работодателя и отказ за получаване на писмени документи, свързани с ТПО, не е налице недопускане до работа, поради което и не е възникнало право на обезщетение по реда на чл.213,ал.2 КТ. Посочва се, че ищецът не е бил възпрепятстван да се явява на работното си място – офиса на работодателя в гр.Варна. Излага също, че поетото с допълнителното споразумение задължение на работодателя да изпрати работника на работа в Норвегия, не може да се тълкува като абсолютно задължение за осигуряване на работа там за целия срок на споразумението и е в противоречие с правото на работодателя да организира самостоятелно 1 производствения процес и преценката му относно използването на наетите работници и служители. Счита, че при командироване в рамките на предоставяне на услуги е налице едностранна промяна на мястото на работа, извършена от работодателя в рамките на съществуващото ТПО. По изложени подробно доводи и съображения, моли решението да се отмени като се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските.

С писмен отговор, в срока по чл.263, ал.1 ГПТ въззиваемият П. М. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като по подробно изложени доводи моли, същото да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и е допустима.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водеши до неговата нищожност или недопустимост.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. М. П. срещу ********** осъдителен иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 23072,09лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане на ищеца до работа за периода м. 01.2019г. – м. 04.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Фактическите твърдения, на които се основава иска са следните: ищецъте полагал труд при ответника, считано от 06.08.2018г. по трудов договор № 1144/2018г. със срок за изпитване от шест месеца, на длъжност «корпусник», с място на работа гр.Варна и основно трудово възнаграждение в размер на 1000лв. С допълнително споразумение №1/06.08.2018г. е било променено мястото на работа от кораборемонтен завод в гр. Варна в Браила ,Румъния за периода 07.08.-03.11.2018г.; с допълнително споразумение №2/19.11.2018г. мястото на работа е променено на Вард, гр.Бревик , Норвегия за периода 26.11.2018г. – 24.05.2019г.

Ищецът отпътувал за Норвегия на 23.11.208г. ; на 26.11.2018г. постъпил на работа в завода във Вард; На 24.12.208г. отпътувал за България за Коледни и Новогодишни празници. От м. януари 2019г. Изчаквал да отпътува отново за Норвегия и в периода м. януари – м. април 2019г., реално не е полагал труд. Втози период, ищецът бил в готовност и многократно отправял запитвания до работодателя за датаа на отпътуване и искания за предоставяне на график за работа. Бил уведомен по телефон, от счетоводителя на дружеството, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 18.02.2019г. При справка в НАП, установил, че е изпратено съобщение за прекратяване на договоро; твърди, че не му е връчвана заповед за прекратяване на ТПО, не е уведомяван от работодателя и не е подписвал каквите и да е документи за прекратяване, поради което счита, че същото не е прекратено валидно. Твърди, че въпреки изразента от него готовност и многократни обаждания, работодателят не го е включил в графиците за отпътуване за Норвегия, с което поведение умишлено и без основание не го е допускал до работа, считано от м. януари 2019г., поради което и претендира заплащане на обезщетение.

Ответникът, **********, чрез процесуален представител, с писмен отговор в срока по чл.131 ГПК и в съдебно заседание, оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че с ищеца са сключили трудов договор №1144/02.08.2018г. със 6 месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. В последствие ответникът установил, че към 2 този момент, ищецът е имал друг сключен трудов договор с друго дружество, като в периода 27.07.2018г. – 10.08.2018г. е ползвал платен отпуск. Посочва, че е запознал ищеца с норвежкото законодатество относно режима на работа – четири работни седмици, последвани от минимум две седмици почивка, поради което и иска за заплащане на обезщетение за м. януари е неоснователен. Твърди, че е получил електронно съобщение от възложителя на работата в Норвегия, с което е бил уведомен, кои лица възложителят не желае да бъдат върнати на работа в завода, след извършен подбор въз основа на качеството на работа. В списъкът фигурира и името на ищеца, поради което счите, че не са налице основания за ангажирането на отговорност от негова страна. След изясняване на обстоятелството, че работата в Норвегия ще бъде прекратена, ответникът правил многократни опити да се свърже с ищеца с цел прекратяването на договорните отношения с него, но той не отговарял на обажданията. Оспорва твърденията на ищеца, че е посещавал и се е обаждал в офиса на дружеството. Твърди същоу, че ТПО с ищеца е прекратено на основание чл.71 КТ.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от трудов договор № 1144/02.08.2018г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, във вр. чл.70, ал.1 КТ се установява, че между страните е възникнало ТПО, по силата на което П. М. П. , като работник приел да изпълнява длъжността „корпусник в корабостроене и кораборемонт“ при ответника – работодател, с място на работа **********, срещу задължениеито на работодателя да заплаща ОМТВ в размер на 1000лв. и допълнително възнаграждение от 0,6% за всяка година трудов стаж на същата или сходна със същия характер работа. С договора, работникът е изразил съгласие да бъде командирован за срок от 3 месеца по проекти на работодателя извън Република България. Съгласно представената по делото длъжностна характеристика, в заеманата от ищеца длъжност е включена в обхвата на ремонтната дейност на ********** и предполага корпусна работа – сглобяване на секции от корабостроителна ламарина за ново строителство, корпуси на кораби на територията на Варна и Румъния. Мястото на изпълнение на служебните задължения са обекти на фирмата на територията на Варна и Румъния.

С допълнително споразумение №1 към трудов договор № 1144/02.08.2018г., на основание чл.119 КТ, вр. чл.121, ал.1, т.1 КТ и във връзка с чл.2, т.1 от НУРКИРСРПУ, страните са уговорили, че за периода07.08.2018г. – 03.11.2018г. мястото на работа на ищеца е завод Вард, Браила, Румъния. С допълнително споразумение № 2 към трудов договор № 1144/02.08.2018г., на основание чл.119 КТ, вр. чл.121, ал.1, т.1 КТ и във връзка с чл.2, т.1 от НУРКИРСРПУ, страните са се споразумели, че работникът ще изпълнява длъжността си в гр.Бревик, Норвегия, завод ВАРД Бревик за периода на командировка от 26.11.2018г. – 24.05.2019г.; уговорено е трудово възнаграждение в размер на 5799лв. за 7,5 работни часове дневно; договорени са отпуски, официални празници, съобразно норвежкото законодателство, разходи за транспорт, храна и квартирни.

По делото е представено удостоверение от НАП, от което е видно, че ТПО на ищеца е прекратено на 18.02.2019г. Представени са и изпартено от работодателя уведомление до НАП за прекратяване на договора и заповед № 2043/18.02.2019г., на основание чл.71 КТ.

Представено е трудово досие на ищеца, в което се съдържат молби и заповеди за ползване на отпуск, които не са подписани от ищеца.

3

Представено е и допълнително споразумение №3 от 01.02.2018г. за отмяна на допълнително споразумение №2, към договор №1144/02.08.2018г., което не е подписано от работника.

По делото са изслушани показанията на свидетелите: С. Б. К./майка на ищеца//, В.а Г. и В. Т./ служители в ответното дружество/, се установява, че ищецът се върнал от Норвегия през м. декември за Коледните и Новогодишните празници. В първия работен ден след празниците отишъл в офиса на фирмата, където му казали да изчака сформиране на група.

Свидетелката К. заявява, че синат й ходел няколко пъти във фирмата и всяка седмица се обаждал, защото бил доволен от работата си там, но не заминал. През месец март получил обаждане, че трябва да отиде да си прлати здравните осигуровки. Свидетелката е научилау че е освободен от работа, но не знае по каква причина. В показанията си свид. Г. и Т. са заявили, че на 26.11.2018г. ищецът бил командирован в Норвегия, за което се сключило и допълнително споразумение към трудовия договор относно почивки, отпуски и заплащане по норвежкото законодателство. Според свидетелите изискване на норвежкото законодателство работниците да работят четири седмици, след което две да почиват. На 17.12.2018г. дружеството било уведомено с писмо от възложителя на работата със списък на работници, които възложителя не иска да бъдат изпращани след приключване на четириседмичния период, в който фигурирало и името на ищеца. Свидетелите разказват, че са се случвали такива ситуации и друг път, като дружеството не прекратявало договора със съответния работник, а му предлага друга работа. Свидетелят Т. съобщил на ищеца, че няма да заминава за Норвегия. В началото на м. февруари по покана от административен служител на дружеството за оформяне на документи, ищецът посетил офиса, но отказал до подпише молби за отпуск и представеното споразумение за прекратяване на предходното. В края на м. февруари и началото на м. март отново посетил офиса на фирмата и му било отправено предложение да замине за Хърватска, но той отказал.

Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dbc9c27-d7d1-4841-ab01-245ae125c227