Определение № 1246 от 17.09.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Частно наказателно дело 5215/2020
- Вид
- Определение № 1246
- Подписан
- 17.09.2020
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1246
17.09.2020 г.
Районен съд – Пловдив
Град Пловдив
IV наказателен състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Николай Д. Голчев като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Частно наказателно дело № 20205330205215 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба, депозирана от пострадалата В. З. Т. , ЕГН ********** срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратураПловдив от 30.06.2020г., с което наказателното производство по ДП № 612/2019 г. по описа на 01- во РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, е било прекратено.
С жалбата се оспорва обосноваността и законосъобразността на постановения прокурорски акт, като се иска същият като неправилен да бъде отменен, а делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания по приложението на закона. Сочи се, че в атакуваното постановление съвсем схематично е поднесена фактическата обстановка, без да е налице задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали. Поддържа се, че прокурорът не е съобразил материалите по предходно воденото за престъпление по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК, ДП № 284/ 2017г., по описа на с-р „ИП“ при ОД на МВР- Пловдив. Макар и същото да е прекратено с влязло в законна сила постановление на прокурор при РППловдив, то същото се е водило за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, а не за деяние по чл. 216, ал. 1 НК. Предвид това, предходно събраните материали по прекратеното досъдебно производство следва да бъдат обсъдени и по настоящото, което е водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Изтъква се, че имотът, който е съсобствен между В. З. и дружество „ДР Мериголд“ ЕООД и към датата на подаване на жалбата все още е непочистен и с поставена в него земна маса. Поддържа се, че дружество „ДР Мериголд“ ЕООД, с управител Н.Е. е натрупало целенасочено земна маса в имота с идентификатор ***. по КК и КР на с. Белащица, за да изравни нивото му със съседен поземлен имот, отново собственост на дружеството. Изтъква се, че затрупвайки имота със земна маса, дружество „Мериголд“ ЕООД е унищожило хумусния слой на земеделския имот.
По делото е постъпила и допълнителна жалба, с която Т. излага съображения в насока необходимост от ревизиране на воденото между нея и 1
„ДР Мериголд“ ЕООД дело за съдебна делба на процесния имот. Към допълнителната жалба са приложени и доказателствени материали.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното постановление е получен на 11.08.2020г., а жалбата е входирана на 18.08.2020г.), насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, произтича от легитимирано лице- пострадал от твърдяното престъпление, за което е водено досъдебно производство, поради което и същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
За да прекрати наказателното производство, наблюдаващият прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката В. З. Т. и „ДР Мериголд" ЕООД с управител св. Н.Е. са съсобственици на поземлен имот – с идентификатор **** по КК и КР на св.
Белащица ( по документ за собственост поземлен имот № ****) , намиращ се в местност "Живака" в с.Белащица, област Пловдив, представляващ земеделска земя с площ от 5160 кв.м., като всеки от двамата съсобственици притежава по 1/2 идеална част от правото на собственост. По отношение на посочения имот не била извършвана подялба в реални граници. Между двамата съсобственици липсвало и съгласие да се извърши доброволна делба на имота, както и за начина на използването му. Предвид това, посоченият поземлен имот, представляващ земеделска земя не бил обработван, а пустеел.
В края на м. октомври, 2016 г., св. Т. с изненада установила, че другият съсобственик на имота – св. Н.Е. е изградил в съсобствения им имот ограда и висок около 5-6 метра насип от земна маса. За извършеното тя подала жалба на 01.11.2016 г. до Община „Родопи“, чиито служители извършили проверка на място в имота и съставили Констативен акт № 2/ 20.01.2017г. и Констативен акт № 3/20.01.2017г. за установени незаконни строежи по смисъла на ЗУТ - ограда и насип от земна маса. Въз основа на съставените констативни актове била издадена Заповед № 328/20.03.2017г. на Кмета на Община Родопи за премахване на двата строежа в имота - ограда и насип, като в заповедта бил даден 30 - дневен срок за доброволно изпълнение. На 06.07.2017г. била извършена проверка на място от общински служители относно изпълнението на цитираната заповед, при която било установено, че оградата била доброволно премахната, а насипът не бил премахнат, поради което заповедта била изпълнена частично. За тази проверка бил съставен Протокол № 3/ 06.07.2017г. В тази връзка, св. В. Т. подала жалба в РПгр.Пловдив, по повод на която е било образувано и водено ДП № 284/ 2017г., 2 по описа на Отдел „ИП“- гр. Пловдив / пр. № 765/ 2017г. на РП- Пловдив/. В хода на разследването по същото, на св. Н.Е. бил съставен предупредителен протокол от 15.09.2017г., с който същият бил предупреден да възстанови първоначалното фактическо положение в имота и му била разяснена разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК. На 13.12.2017г. бил извършен оглед на имота по реда на НПК, при който било установено, че насипът в имота бил премахнат, премахната е и оградата, поради което към 13.12.2017г. е възстановено първоначалното фактическо положение, дотолкова доколкото към този момент вече по никакъв начин не се пречи на другия съсобствениксв. Т., да упражнява пълноценно правото си на собственост.
С Постановление от 20.03.2018г., наказателното производство по ДП № 284/2017г., по описа на отдел „ИП“- гр. Пловдив е било прекратено с аргумент, че извършеното от св. Е. не съставлява престъпление. Посоченото постановление е било обжалвано от св. Т. пред PC- Пловдив, който с Определение № 682 от 25.04.2018г., по ЧНД № 2106/ 2018г., по описа на XVIII- ти н. с-в го потвърдил. Актът на РС- Пловдив бил атакуван пред ОСПловдив, който с Определение № 807 от 06.07.2018г. по ВЧНД № 1027/ 2018г., по описа на съда е потвърдил първоинстанционното определение.
След влизане в сила на Постановлението от 20.03.2018г., на 28.08.2018г свидетелката Т. депозирала нова жалба в РП-гр. Пловдив /по която е образувана пр. № 7906/ 2018г/, в която обаче отново били преповторени фактите и обстоятелствата - предмет на разследване по ДП № 284/2017г по описа на Отдел „ИП“. Към посочената жалба, св. Т. приложила копия от нотариални актове, снимки от 2016г. на работещи машини в процесния имот, както и констативни протоколи. По повод на жалбата от 28.08.2018г. е било възложено извършване на предварителна проверка. Същата приключила с постановление за отказ да се образува ДП на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК . Същото било обжалвано пред Окръжна прокуратура – гр. Пловдив , която го е отменила и дала указания за разследване с оглед евентуално извършено деяние по смисъла на чл.216 ал.1 от НК. Съответно, било е образувано и ДП № 612/ 2019г., по описа на 01- во РУ при ОД на МВРПловдив.
В хода на разследването по настоящото производство - на 17.09.2019г. е бил извършен оглед на процесния имот, който бил обективиран в нарочен протокол от същата дата. Видно от протокола за оглед и приложения към него снимков материал се установява, че поземленият имот е обрасъл с трева, в същия няма насипи или оставени строителни материали. Това обстоятелство кореспондира и с показанията на св. Е., който сочи, че в процесния имот не е съхранявал строителни отпадъци и земна маса. Такива са оставяни в съседен парцел, на който също е собственик.
Предвид факта, че между съсобствениците В. Т. и „ДР Мериголд“ ЕООД не е постигнато съгласие за осъществяване на доброволна делба, то дружеството е инициирало съдебна такава. По повод на това е образувано гр.
3 д. № 1601/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти гр. с-в, като с Решение № 253 от 18.01.2019г., по описа на съда, е допусната съдебна делба на процесния имот, като са определени съделителите- „ДР Мериголд“ ЕООД и В. З. Т. и са им отредени квоти от по ½ идеална част за всеки от тях. Посоченото решение е потвърдено с Решение № 930 от 12.07.2019г., постановено по в.гр.д. № 998/ 2019г., по описа на ОС- Пловдив.
Настоящият съдебен състав възприема описаната по- горе фактическа обстановка, като счита, че следва да бъдат сторени следните допълнения и уточнения: за прецизност, то нужно е да се маркира обстоятелството, че неправилно на стр. 1- ва и стр. 2- ра, прокурорът е посочил, че съсобственик на процесния имот е св. Н.Е.. Съсобственик на имота е дружеството „ДР Мериголд“ ЕООД, с управител св. Н.Е., а не последният в лично качество. На следващо място, то съдът счита за нужно да акцентира върху служебно известния му факт, че с Определение от 29.04.2020г., постановено по гр. д. № 4928/ 2019г., по описа на ВКС, Г.О., не е допуснато до касационно обжалване Решение № 930 от 12.07.2019г., постановено по в.гр.д. № 998/ 2019г., по описа на ОС- Пловдив. Тоест, считано от дата 29.04.2020г., с влязло в законна сила решение е допусната съдебна делба на процесния имот между „ДР Мериголд“ ЕООД и В. З. Т. като съделители, при квоти от по ½ идеална част за всеки от тях. В тази връзка, то следва да се посочи, че влязлото в законна сила решение от първа фаза на съдебната делба, с което е допуснато извършването на същата, има силата на титул за собственост. При това положение, то въпросът че имотът е съсобствен между страните при квоти от по ½ идеална част е изяснен с категоричност и не подлежи на каквато и да било ревизия. Предвид това, то изложеното от жалбоподателката искане в допълнително входираната от нея жалба, касаещо необходимост от преразглеждане на извършената делба, е изцяло недопустимо от юридическа гледна точка. В тази връзка, то не следва и оплакванията в допълнителната жалба да бъдат подлагани за задълбочен коментар.
При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на казуса:
Изцяло в съответствие с фактическите положения по делото, е изводът на прокурора за липса на престъпно деяние по смисъла на чл. 216, ал. 1 НК, тъй като дружество „ДР Мериголд“ ЕООД, чрез своя управител св. Н.Е., не е извършило действия, насочени към унищожаване или повреждане на процесната вещ.
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че е правилно изложеното от прокурора становище в атакуваното постановление , касаещо недопустимост да бъдат обсъждани факти, които са били включени в предходно водено наказателно производство, което е било прекратено с влязло в законна сила постановление на прокурор при РП- Пловдив. В тази връзка, то всички факти за извършени действия спрямо процесния имот, до датата на изготвяне на Постановление от 19.03.2018г., с което е прекратено 4 воденото наказателно производство за извършено престъпление по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК, са консумирани. С постановлението на прокурора от 19.03.2018г. ( изцяло потвърдено по реда на инстанционния контрол), наказателното производство е било прекратено на възможно найреабилитиращото основание- чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (прието е, че извършеното не съставлява престъпление). Въпреки че предходното наказателно производство се е водило за извършено престъпление по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК, то същите факти не могат впоследствие да бъдат субсумирани под друга правна квалификация- в случая чл. 216, ал. 1 НК. Прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК означава, че въз основа на дадени факти липсват данни за извършено престъпление въобще ( аналог на това е оправдателната присъда- след постановяването й, недопустимо би било въз основа на идентични факти да се изготви нов обвинителен акт, но за извършено престъпление с различна правна квалификация). Това е било обсъдено и от съдебните състави на Районен съд- Пловдив и Окръжен съдПловдив, произнесли се по законосъобразността на постановлението на прокурор при РП- Пловдив от 19.03.2018г., с което е прекратено предходно воденото наказателно производство. Именно и предвид изложеното, то не следва да бъдат коментирани фактите и доказателствените материали, събрани по предходно воденото наказателно производство по ДП № 284/ 2017г., по описа на с-р „ИП“ при ОД на МВР- Пловдив. Приемането на противното, на практика би означавало внасянето на подчертана несигурност в правния мир и би довело до грубо нарушаване на принципа “nе bis in idem”забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние ( в тази връзка разясненията в ТР № 3 от 2015г. на ОСНК на ВКС; делото Градингер срещу Австрия, § 55 - ЕСПЧ посочва, че акцентът е върху идентичността на фактите, независимо от тяхната правна характеристика; А и Б срещу Норвегия, § 108 ).