Решение № 4261 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4261 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100506665 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20639/14.11.2024 г. по гр. д. № 63991 по описа за 2023 година на СРС, 32 състав, е осъден на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, „Суити Конс“ ЕООД, ЕИК 202504870, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски”, бл. 20, вх. Г, ет. 4, ап. 92 да заплати на „Мега Дерби” ЕООД, ЕИК 205933297, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Рожен” № 22, ет. 3, сумата от 11 950,09 лева (единадесет хиляди деветстотин и петдесет лева и девет стотинки) – главница, представляваща цена по сключен неформален договор за покупко-продажба на мокри кърпи, влажна тоалетна хартия и самобръсначки, за която сума са издадени 12 бр. фактури в периода от 07.02.2023г. до 07.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2023 г., като е отхвърлен искът за разликата над сумата от 11 950,09 лева до пълния предявен размер от 12 469,72 лв., като недоказан. Със същото решение „Суити Конс“ ЕООД е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Мега Дерби” ЕООД сумата от 814,58 лв. за разноски за производството.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 31125/31.01.2024 г. от „Суити Конс“ ЕООД, с която обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуално-правните норми и правила. Твърди се, че СРС не е обсъдил с необходимата задълбоченост събраните доказателства. Не са взети предвид направените възражения в отговора на исковата молба досежно твърденията на ищеца за 1 предаване на стоката и получаване от страна на „Суити Конс“ ЕООД на покана за доброволно изпълнение. Фактурите не съдържат срок за заплащане, няма приемопредавателен протокол, няма и положени подписи от представители на двете дружества.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Мега Дерби” ЕООД. В молба- становище вх.№ 69940/22.05.2026г. се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 63991 по описа за 2023 година на СРС, 32 състав, е образувано по искова молба, подадена „Мега Дерби“ ЕООД срещу „Суити Конс“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 12469.72 лева – главница по сключени договори за покупко-продажба на мокри кърпи, влажна тоалетна хартия и самобръсначки, за която сума са издадени 14 на брой фактури в периода от 07.02.2023г. до 07.06.2023г., и 2 броя стокови разписки, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2023г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е продал и предал на ответника мокри кърпи, влажна тоалетна хартия и самобръсначки на обща стойност 12469.72 лева, за която сума са издадени 14 на брой фактури в периода от 07.02.2023г. до 07.06.2023г., и 2 броя стокови разписки. Ищецът изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение, но доколкото ответникът не заплатил вземането, то ищецът намира предявения иск за основателен и доказан изцяло.

В указания по реда на чл.131 ГПК срок е постъпил отговор от ответника по делото, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан като в тази връзка са релевирани следните възражения: липсват доказателства за предаване на стоката, не е настъпил падежът на вземането; оспорва се твърдението на ищеца за получена от ответника покана за доброволно изпълнение.

В мотивите на Решение № 20639/14.11.2024 г. по гр. д. № 263991/ 2023 г. на СРС, първоинстанционният съд е приел, че в правната сфера на ответника „Суити Конс” ЕООД е възникнало задължение за заплащане на цената на доставената му от ищеца стока по издадените и осчетоводени 12 бр. фактури, възлизаща на сума в общ размер на 11 950,09 лева, до която сума искът е основателен и следва да бъде уважен. Прието е, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че ответникът дължи заплащане на стойността по представените 2 бр. стокови разписки, поради което искът за тази част от сумата – 519,62 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда. Не са налице основания за нищожност или недопустимост. Предявеният иск е осъдителен, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с твърдяно неизпълнение на парично задължение за заплащане на цена по договор за покупко-продажба. Ищецът твърди, че е продал и предал на ответника стоки, за които са издадени процесните счетоводни документи, а ответникът не е заплатил цената.

Налице е правен интерес от предявяване на иска, тъй като се твърди неизпълнение на изискуемо парично задължение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Предмет на спора е съществуването на парично задължение на ответника за заплащане на цена на доставени стоки. Ищецът основава претенцията си на твърдения за сключени между страните неформални договори за покупко-продажба на стоки. Като писмени доказателства по делото са представени фактури, издадени през периода 07.02.2023 г. -07.06.2023 г., както и две стокови разписки от м. август 2023 г. Първоинстанционният съд е уважил иска само за сумата, съответстваща на фактурите, които са осчетоводени при ответника, и е отхвърлил претенцията за сумите по двете стокови разписки, по отношение на които не е установено съответно счетоводно отразяване при ответното дружество. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила, т.е. претенциите по двете стокови разписки не са обект на въззивната проверка.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че за уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е било да докаже: наличие на валидно облигационно отношение между страните; изпълнение на насрещната престация от негова страна, т.е. доставка на стоките; възникване и изискуемост на задължението за заплащане на цената; размер на вземането. В тежест на ответника, при доказване на тези обстоятелства, е било да докаже положителния факт на плащане или други погасителни, правоизключващи или правоунищожаващи възражения.

Това разпределение на доказателствената тежест съответства на общото правило на чл.

154, ал. 1 ГПК, според което всяка страна доказва фактите, на които основава своите искания или възражения. То съответства и на материалноправната структура на претенцията по чл.

79, ал. 1 ЗЗД: кредиторът следва да установи възникването на облигационното отношение и неизпълнението на паричното задължение, а длъжникът следва да установи погасяването на задължението, ако твърди такова.

От правна страна договорът за покупко-продажба е двустранен, възмезден, консенсуален и каузален договор. При него продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху вещта и да я предаде, а купувачът - да заплати уговорената цена. Когато предмет на 3 продажбата са движими вещи, законът не изисква писмена форма за действителност на договора, освен в изрично предвидените от закона случаи. Ето защо договорът за продажба на процесните стоки може да бъде сключен устно, чрез размяна на изявления, чрез конклудентни действия или чрез обичайна търговска практика между страните.

Предвид качеството на страните - търговски дружества, както и характера на процесните стоки и предмета на дейност на страните, спорното правоотношение има белезите на търговска продажба. Съгласно чл. 318 и сл. ТЗ търговската продажба е специален вид продажба, подчинена на правилата на Търговския закон, а доколкото липсва специална уредба - на общите правила на ЗЗД. При търговската продажба доказването на сключването и изпълнението на договора не е ограничено само до формални договори или подписани приемо-предавателни протоколи. Напротив, в търговския оборот особено значение имат фактурите, търговските книги, счетоводното отразяване, дневниците по ЗДДС, справките декларации, поведението на страните след издаване на фактурата, ползването на данъчен кредит и липсата на своевременно противопоставяне срещу начислената цена.

В правната теория фактурата се определя като първичен счетоводен документ, който отразява стопанска операция. Тя не е самият договор и сама по себе си не е материалноправното основание за плащане. Основанието за плащане е извършената материална престация - доставката на стоката, респективно възникналото по силата на договора задължение за цена. Фактурата обаче има доказателствено значение. Когато е подписана от получателя, тя има особена доказателствена сила като частен свидетелстващ документ относно удостовереното получаване. Когато не е подписана от получателя, тя не губи напълно доказателственото си значение, а следва да бъде преценявана в съвкупност с останалите доказателства - счетоводно отразяване, включване в дневници по ЗДДС, ползване на данъчен кредит, липса на възражения, частични плащания, търговска кореспонденция и други факти от поведението на страните.

Именно в този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК. С поредица свои решения постановени по реда на чл.

290 от ГПК и следователно представляващи задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. и цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, I т. о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.

Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване/ решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о. , Решение № 172/13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., в което ВКС/.

4

В настоящото производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. От него се установява, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби на ищеца. Същевременно при проверка в счетоводството на ответното дружество вещото лице е установило, че процесните фактури са осчетоводени от „Суити Конс“ ЕООД и са включени в дневниците за покупки. В счетоводните регистри на ответника към датата на изготвяне на заключението фигурира задължение към „Мега Дерби“ ЕООД в размер на 11 950,09 лв. Тази фактическа констатация е решаваща за спора.

Счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на купувача има съществено доказателствено значение по няколко причини. Счетоводството на търговеца е организирана система за отразяване на стопански операции. Вписването на фактура в счетоводните книги на търговеца не е случайно фактическо действие, а действие, което предполага възприемане на съответната стопанска операция като реална и релевантна за имуществото на търговеца.

Разпечатката съдържа 36 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dbc3a42-7466-45ee-b2f9-965082d691c3