Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1914 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2835/2023
Вид
Решение № 1914
Подписан
30.11.2023
В сила
18.03.2024
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл. 234, ал. 1, т. 1 · Закон за митниците
  • чл. 85, параграф 1 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№ 1914 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330202835 по описа за 2023 година МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № BG2023/3000-239/НП, издадено на 18.04.2023г. от Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което на Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ** за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т.

1 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена ГЛОБА в размер на 4 913,39 лв. /четири хиляди деветстотин и тринадесет лв. и тридесет и девет ст./, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания-мито и ДДС.

Жалбоподателят Н. Г. Б. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в жалба съображения. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от адвокат А., който поддържа жалбата и моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, редовно призована, се представлява пред районния съд от юрисконсулт Б., която счита, че наказателното постановление е законосъобразно и иска от съда да го потвърди.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

1

През 2021г. Х.И.С., зет на Н. Г. Б., внесъл на жалбоподателя от САЩ, със съдействието на митническа агенция, бракуван лек автомобил МАРКА:

„ХЮНДАЙ“ МОДЕЛ: „ЕЛАНТРА“, TИП:PKW; ШАСИ: **.

На 19.02.2021г. за така внесеният автомобил от митническата агенция била подадена митническа декларация

МД c

MPH

21BG003009103316R5/19.02.2021г., в която като „Вносител“ /Декларатор/ бил посочен Н. Г. Б., **, а като „Износител“- Х.И.С., 3659 „ГЕРИ БЕЙ ЛН“, пощенски код 89147. Декларацията била за режим за допускане за свободно обращение на горепосочения автомобил, като към нея били представени следните документи: Търговска фактура 1 бр.; N704 Генерален коносамент 20180051; N380 търговска фактура 706058/02122021; N821 - Декларация за външен транзит Т1 - 21BG00200220252731, 1999 - Други - 1 бр. Талон /без номер/; N380 Търговска фактура 0000000647,648.

Съгласно приложените документи за стоката, допусната за свободно обращение с МД с MPH 21BG003009103316R5/19.02.2021г., била приложена и фактура BILL OF SALE /сметка за продажба/ от 17.09.2020г. с продавач Х.И.С. и купувач Н. Б. с покупна цена на автомобила 5500 USD, както и транспорт и застраховка до Варна - 1409,50 USD, съгласно представена фактура от Atlantic Expres Corp № 706058 от 02.12.2020г.

Тъй като тази сума се сторила твърде ниска на проверяващите органи те потърсили съдействие от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез митническото аташе към Посолството на САЩ в София, относно предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в България, за които има подозрения, че са декларирани на занижена митническа стойност, като с писмо peг. № 32359976/21.10.2022г. от американските митнически органи били предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Electronic Export Information/ от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация Република България. Съгласно получената информация от копие на документ Electronic Export Information (EEI) c ITN (Internal Transaction Number) X20201123374712, чрез вписаните данни се идентифицирал процесният автомобил „ХЮНДАЙ ЕЛАНТРА“, TИП: PKW;

ШАСИ: **, в който било посочено „Продажна цена или себестойност, ако не е продадено“ /„Selling price or cost if not sold”/ - 15000 щатски долара.

При тези обстоятелства митническите органи сравнили митническата декларация с документа от Департамента на САЩ /Electronic Export Information/ и преценили, че декларираната пред митническите органи фактурна стойност за процесния автомобил, в размер на 5500 USD, е помалка от вписаната в износната декларация продажна цена за износ в размер на 15000 USD.

Така вследствие на гореизложеното контролните органи приели, че декларираната митническа стойност за употребявания пътнически автомобил 2 по МД с MPH 21BG003009103316R5/19.02.2021г., не е платената действително или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза.

Предвид горното и на основание чл. 70 от МКС, проверяващите преценили, че митническата стойност на автомобила следвало да се определи, като се вземе предвид продажната цена в размер на 15000 USD на автомобил със същия номер на шаси, а именно 15000 USD при курс за митнически цели към датата на допускане на стоките за свободно обращение - 19.02.2021г.

1,61625 BGN/USD - 24243,75 лв или 26505,14 заедно с транспорта и застраховката до гр. Варна. /Таблица № 2 от НП/, като приели, че жалбоподателят в качеството си на титуляр на митнически режим „Допускане за свободно обращение” като е декларирал „Митническа стойност” за процесния автомобил в размер на 11150,77 лв вместо 26505,14 лв. и данъчна основа в размер на 12787,00 лв., вместо 29676,80 лв. е избегнал частично заплащането на публични държавни вземания мито и ДДС. /Таблица № 3 от НП/.

Във връзка с гореизложеното, на основание чл. 77, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/201 Зг, и чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка с чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета в сила от 01.05.2016г., проверяващите приели, че за Н. Б. е възникнало вносно митническо задължение равняващо се на мито в размер на 2650.51 лв. и ДДС в размер на 5935.36 лв., а не първоначално заплатените от него суми – 1115.08 лв. Мито и 2557.40 лв.

ДДС.

На 17.11.2022г. било изготвено писмо рег.№32-395858, с което Н. Б. бил поканен в МБ гр. Пловдив, бул. “Кукленско шосе“ № 32 за запознаване с административната преписка и даване на писмени обяснения по случая. На 28.11.2022г. в МБ Пловдив същият се е явил за запознаване с извършената проверка на декларираната митническа стойност на стоката по МД с MPH 21BG003009103316R5/19.02.2021г. В отговор на същия ден постъпило обяснение рег.№ 32-409688, в което той разяснил, че процесният автомобил с шаси ** е бил е закупен от лицето Х.И.С. с адрес САЩ, Лас Вегас, 3659 “Gerri Bay Ln’. В обяснението си Б. пояснил също така, че С. е донесъл през месец декември 2020г. лично документите, необходими за оформянето на въпросния автомобил и че му е заплатил в брой 5500 долара и затова няма документи за разплащане.

Обясненията на жалбоподателя били оставени без уважение, поради приета липса на взаимовръзка с декларираната стока и представения към датата на деклариране BILL of SALE за покупко-продажба на автомобила, където продавач е лицето Х.И.С..

В тази връзка на 15.12.2022г. била изпратена покана до Н. Б. с писмо изх. №32-437930/15.12.2022г. на ТД Митница Пловдив, с което лицето било поканено да се яви на 09.01.2023г. в ТД Митница Пловдив, бул. „Кукленско 3 шосе“ № 32, сграда № 1, стая № 102, за даване на обяснения, съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. Писмото било връчено лично на Н. Б. на 16.12.2022г. На 09.01.2023г. същият се е явил в ТД Митница Пловдив като в негово присъствие му бил съставен АУАН № BG09012023/3000/М-4 от 09.01.2023г. за извършено нарушение по чл. 234, ал.

1, т. 1 от Закона за митниците. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било входирано писмено възражение с вх. № 32-13056/11.01.2023г. от Н. Б., с което допълнително били представени документи, както и разяснението, че е закупил автомобила от зет си-Х. С.. Възражението обаче било прието за неоснователно от административнонаказващия орган, като въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от свидетелските показания на свидетелите Г. Г. К. и Х.И.С., както и от приобщените по делото писмени доказателства – Договор за продажба /Bill of sale/, МД c MPH 21BG003009103316R5/19.02.2021г. товарителница, свидетелство за право на собственост, Търговска фактура, Генерален коносамент 20180051; търговска фактура 706058/02122021; Декларация за външен транзит Т1 - 21BG00200220252731, 1 бр. Талон /без номер/; Electronic Export Information, Търговска фактура 0000000647,648, доклад за историята на МПС, снимки, свидетелство за брак.

В показанията си актосъставителят Г. Г. К. заявява, че поддържа акта, който е съставил и констатациите в него, като доуточнява, че вследствие на рутинна проверка на автомобили декларирани през 2019, 2020 и 2021г. била проверена и декларираната стойност на лек автомобил „ХЮНДАЙ ЕЛАНТРА“, TИП: PKW; ШАСИ: **, която се равнявала на 5500 щатски долара. Тази стойност се сторила ниска на проверяващите и те отправили запитване до американската митническа администрация, от където бил изпратен документ, еквивалент на българската митническа декларация, в който автомобилът бил деклариран на стойност многократно надвишаваща деклариранта стойност в Република България, поради което бил съставен и процесния акт.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитана и Х.И.С., който потвърждава, че той е зет на жалбоподателя и тъй като живее в САЩ е закупил на последния процесния автомобил, който е бил „тотал щета“ и затова цената му е била ¼ от реалната цена, а именно 5500 долара, която била посочена и в договора за продажба BILL of SALE, който бил единственият важен документ при продажбата на една кола от САЩ . За продажбата той изпратил всички документи до митницата в Лос Анджелис и от там те получили информацията, която впоследствие била посочена и в Electronic Export Information. Този документ обаче, свидетелят твърди, че никога не е виждал, нито подписвал, а посочената в него цена не е вярна, като единствено е платил за конкретния автомобил застраховка в размер на 190 долара, чрез която при застрахователно събитие могат да бъдат изплатени 4

15000 долара. Тъй като са роднини с жалбоподателя св. С. закупил автомобила със свои пари, които му били върнати от жалбоподателят, когато С. се прибрал в България заедно с документите за автомобила.

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В Дял втори, Глава трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове.

По силата на чл. 70 § 1 от този регламент основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл. 70 § 2 на същия регламент действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70 тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74 § 2 от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74 § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74 § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза.