Решение № 963 от 13.05.2021, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 963 Година

2021, 13.05. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав на

08.02.2021 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

Секретар: С. С. при присъствието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА и като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2392 по описа за 2020 година и като обсъди:

Производство пред първа инстанция.

Постъпила е искова молба от Б.И.Я. *** чрез адв.Д., срещу Областна Дирекция /ОД/ на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди” №7 за присъждане на обезщетение в размер на 7 000 лева, представляващо причинени неимуществени вреди, изразяващи се съобразно уточнението в допълнителна молба вх.№15963/09.10.2020г. по описа на Административен съд - Пловдив, в лишаване от правото на свобода и свободно придвижване за времето на задържането, негативни емоционални преживявания, поради безсилието от неоправданата полицейска репресия, чувство на безпомощност и липса на защита от органите, призвани да защитават основните човешки права, свободи и достойнство, унижение, стрес, безпокойство и безсъние, дискомфорт и неудобство, притеснение, вследствие на отменена като незаконосъобразна с Решение №2/11.02.2020г., постановено по адм. дело №22/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, потвърдено с Решение №1501/10.08. 2020г., постановено по КАД №1135/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХIХ състав, Заповед за полицейско задържане на лице рег.№438зз-196/02.11.2019г., издадена от Р.М.С.– разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при Трето РУ на ОД на МВР – Пловдив в качеството му на полицейски орган. Претендира се присъждане и на законни лихви от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,а така също и на разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив оспорва така заявената исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ както по основание, така и по размер, в т.ч. се иска прилагане разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на исковата претенция, алтернативно прави искане за присъждане на обезщетение при спазване разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с влязло в сила на 10.08.2020г. съдебно решение №2/11.02.

2020г., постановено по адм. дело №22/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, е отменена Заповед за полицейско задържане на лице рег.№438зз-196/02.11.2019г., издадена от Р.М.С.– разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при Трето РУ на ОД на МВР – Пловдив в качеството му на полицейски орган, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР е заповядано задържане на Б.И.Я. в помещението за временно задържане на Трето РУ-Пловдив, ул.“Брезовска“№33. Видно от въпросната заповед, Я. е бил задържан в 14,00 часа на 02.11.2019г., съответно освободен на следващия ден в 11,00 часа.

Установява се също така от приложената по делото Прокурорска преписка №9482/2019г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, че с Постановление от 11.11.2019г. е прекратено наказателното производство по БП №576/2019г. по описа на 03 РУ-ОДМВР – Пловдив, образувано срещу Б.И.Я., за това, че на 02.11.2019г. в гр.Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325 ал.1 НК.

Като свидетели по делото са разпитани Р.А.К. и П.Я.М..

От разпита на свидетелката К., с която ищецът е във фактическо съжителство, се установява, че за случая е разбрала от баща си, а с него са се свързали от Трето РУ на МВР. Той от своя страна се е обадил на Я., който е отишъл на място в районното управление и се е обадил по телефона на свидетелката, че го задържат и я е помолил да му занесе нещо за ядене. Впоследствие К. е разбрала за случката на пътя. Заявява, че вечерта е отишла в районното управление, като се е наложило да се разкарва доста пъти, за да занесе на ищеца ядене и пиене, който е бил много притеснен и разстроен. Посочва също така, че всички са се чувствали безсилни, тъй като нищо не са могли да направят, но не уточнява кои са били тези „всички“. Съгласно показанията на К., Я. е бил освободен на следващия ден около 10-11 часа, като свидетелката го е прибрала и по нейни наблюдения е бил в недобро психическо състояние, цяла нощ не е бил спал, а тя също не е била спала и отново заявява, че всички са били много притеснени.

Викали са ги отново в петък, тъй като ищецът е трябвало да дава показания, поради което се е наложило да затваря заведението и игрището, които стопанисва.

Впоследствие, според свидетелката, така създалата се ситуация е оказала много негативно влияние в отношенията в семейството. След като е излязъл Я. е бил много изнервен, започнал е да не спи, получавал е сърцебиене, започнал е да вдига кръвно, ходили са няколко пъти на психолог, съветвали са се и с личен приятел – лекар, който ги е посъветвал какви лекарства да взима за кръвното, което е вдигал и за други неща.

На следващо място свидетелката посочва, че има репродуктивни проблеми и ходят на прегледи и са в процедура, тъй като се опитват да имат дете с ищеца, като след задържането той е спрял да иска да правят опити за дете. Не са ходили на преглед, а ищецът се е свързал с негов приятел – лекар, който му е казал какви лекарства да пие. К. не знае и не й е известно, когато са го задържали дали са му правили преглед и какво е констатирано, не знае също така и да е претърпял нещо конкретно силно травмиращо и да са го третирали при задържането, но самата ситуация е била много стресираща за всички. След като е отишла в районното управление са се видели за малко, разбрала е за възникналата ситуация, но не е разбрала за какво и срещу кого е образувано досъдебното производство, не е разбрала в какво качество са се явили, но са ги третирали като някакви престъпници, не знае дали му е било повдигнато обвинение, не е знаела къде да отиде и какво да направи, той не е казал, че има нужда от адвокат, но тя е отишла с адвокат по собствена инициатива. След две седмици са получили прекратителното постановление, но стресът не е отпаднал, доста дълго време след това ищецът е останал в това депресивно състояние, като свидетелката не може да определи конкретен период.

От показанията на свидетеля М. се установява, че същият познава ищеца повече от пет години и стопанисва заведение с футболно игрище в квартала, в който живее свидетелят. За ареста е разбрал на следващия ден, след като това се е случило, тъй като е минал през заведението и го е попитал защо не е бил на работа предния ден и тогава ищецът му е разказал как е бил задържан. Бил е много притеснен и депресиран и е казал, че всичко е било много унизително, депресиращо и потискащо, но с подробности не е обяснил за здравословното си състояние, но свидетелят го е виждал, че пие хапчета, като за целта се отделял от компанията, когато са се събирали вечер. Свидетелят не знае какви хапчета пие Я., но знае, че са успокоителни, тъй като от време на време страдал от сърцебиене, безсъние и притеснение. Ищецът му е разказал, че е бил задържан неправомерно и е било много унизително и е бил много стресиран. Няма спомен да му е казвал, че са го обвинили в нещо, само е разбрал, че е било за нещо, което се е случило на пътя, но не знае как е приключила самата случка и самото задържане. След обяд на другия ден, когато са се видели, ищецът е бил отворил заведението и същото е работило. Не знае на какъв лекар е ходил, но знае, че е ходил и са му изписани лекарства, които предполага, че са успокоителни. Виждал го е през деня да пие лекарства и му е казвал, че му помагат да се успокои и вечер да спи, не го е наблюдавал колко време е взимал тези лекарства, но над пет пъти го е виждал да взима лекарства, като преди това не го е виждал да пие лекарства. Свидетелят не знае да има образувано досъдебно производство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.

Други доказателства в хода на настоящото производство не са ангажирани от страните, въпреки дадените на страните указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

След анализ на така изложените фактически обстоятелства, съдът намира следното от правна страна.

Съгласно новелата на чл.203 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл.37 ал.2 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/ 2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Както вече се посочи, не е спорно между страните, че с влязло в сила на 10.08.2020г. съдебно решение №2/11.02.2020г., постановено по адм. дело №22/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, е отменена Заповед за полицейско задържане на лице рег.№438зз-196/02.11.2019г., издадена от Р.С.– разузнавач в група 02, сектор „Криминална полиция“ при Трето РУ на ОД на МВР гр.Пловдив в качеството му на полицейски орган, с която на основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е заповядано задържане на Б.И.Я. в помещението за временно задържане на Трето РУ-Пловдив, ул.“Брезовска“№33. Или, налице е единият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт.