Определение № 3997 от 18.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3997 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501351 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 379131/19.11.2025 г. по регистъра на СРС от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Определение № 46327/06.11.2025 г. по гр.д. № 17411/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде изменено Решение № 17241/25.09.2025 г. по гр.д. № 17411/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ЕАД „Д.М.“ разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като определеното в полза на адвоката на насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде съобразено с фактическата и правната сложност на делото. Излага подробни съображения за злоупотреба с право от страна на процесуалния представител на насрещната страна. Моли определението да бъде отменено и да бъдат отменени или намалени присъдените разноски.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата депозира такъв, като счита жалбата за неоснователна. Моли определението да бъде потвръдено.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от 27.03.2024 г. В срока за отговор е депозиран насрещен иск. По делото е постановен краен съдебен акт – Решение № 17241/25.09.2025 г. по гр.д. № 17411/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, с което е разпределена отговорността за разноски съобразно изхода на делото. В полза на ЕАД „Д.М.“ са присъдени 660 лв. за предоставена безплатна правна помощ.

Срещу решението в частта за разноските е инициирано производство по чл. 248 ГПК от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД. Постъпил е отговор на молбата от ЕАД „Д.М.“. С обжалваното Определение № 46327/06.11.2025 г. по гр.д. № 17411/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде изменено Решение № 17241/25.09.2025 г. по гр.д. № 17411/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ЕАД „Д.М.“ разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Съдебната практика е константна в разбирането си, че твърдението на адвоката, че доверителят му е материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да бъдат съобразени извършените от процесуалния представител правни действия, както и правната и фактическата сложност на делото.

За исковото производство:

Районният съд е приел, че възнаграждението на адв. И. следва да се определи в размер на 300 лв. без ДДС или 360 лв. с ДДС за защитата по предявените срещу М.П. искове и в размер на 200 лв. без ДДС или 240 лв. с ДДС за предявения насрещен иск.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че 2 наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява реалните пазарни цени на услугите в страната. Следователно НВАР има само ориентировъчен характер и съдът не е задължен да се съобразява с посочените в нея минимални размери.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС също е посочено, че за да не се стигне до ограничаване на конкуренцията, съдът е длъжен при присъждане на разноските да се съобрази с легитимните цели.

Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.

Адв. Д.М. е изготвил отговор на исковата молба, в който са изложени съображения по основателността на предявените искове. Предявен е насрещен иск, а на 27.06.2025 г. е депозирана молба, с която са направени изявления по съществото на спора, като е посочено, че страната не възразява делото да се разглежда в отсъствие на неин процесуален представител. В единственото 3 открито съдебно заседание не се е явил представител на ответника.

Следва да се вземе предвид обстоятелството, че предмет на делото са два установителни иска по реда на чл. 422 ГПК и един осъдителен иск, като цената на същите е относително ниска. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност – предявените претенции са за събиране на дължими суми по договор за потребителски кредит, предоставен от небанкова финансова институция, т.е. с ниска правна и фактическа сложност, тъй като това са масови облигационни претенции, разглеждани от районните съдилища.

При съобразяване на горното въззивният съд приема, че адекватното овъзмездяване на адвокатския труд е в размерите, посочени от районния съд – 360 лв. с ДДС за защитата по основните искове и 240 лв. с ДДС за насрещния иск.

За заповедното производство:

Подаването на възражение по чл. 414 ГПК представлява формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Процесуалният закон не е поставил изисквания относно съдържанието на същото, като то следва да бъде обосновано само при възражение по чл. 414а ГПК – плащане на претендираното задължение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК. Възражението може да бъде абсолютно немотивирано, което е в унисон със същността на заповедното производство като такова по предварителна проверка дали вземането, претендирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е спорно или не.

В настоящото производство действията на процесуалния представител адв. М. се изразяват единствено в подготвяне на немотивирано възражение по чл. 414 ГПК.

В практиката си Върховният касационен съд възприема виждането, че разноски за заповедното производство не се дължат, когато се е развило исково по реда на чл. 422 ГПК, тъй като законът не изисква от длъжника да мотивира възражението си по чл. 414 ГПК, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо – така Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и Определение № 45 от 4

23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение.

По горните съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в тази част.

ВАЛУТА:

Чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България гласи, че в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента.

Чл. 5 ЗВЕРБ предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – 1,95583 лева за 1 евро.

Съгласно чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Според чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;

2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Различно закръгляване се допуска само ако ЗВЕРБ или друг закон или правен акт на Европейския съюз го предвижда.

Водим от горното, въззивният съд превалутира всички суми от лева в евро, както следва:

5

660 лв. – 337,45 евро;

600 лв. – 306,78 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 46327/06.11.2025 г. по гр.д. № 17411/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде изменено Решение № 17241/25.09.2025 г. по гр.д. № 17411/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ЕАД „Д.М.“ разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 14614/28.07.2025 г. по гр.д. № 54130/2024 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на ЕАД „Д.М.“ адвокатско възнаграждение от 337,45 евро (660 лв.) на 306,78 евро (600 лв.).

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 46327/06.11.2025 г. по гр.д. № 17411/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6