Решение № 24 от 15.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Плевен, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.а М. Цонева при участието на секретаря Даниела В. Тодорова като разгледа докладваното от С.а М. Цонева Административно наказателно дело № 20254430201393 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0938-001856 от 30.06.2025 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на С. И. Т. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат П. А., Адвокатска колегия ***.

Последният изтъква доводи за нарушения на материалния закон. Твърди, че доверителят му С. И. Т. не бил уведомяван за извършена служебна дерегистрация на основание чл. 574 КЗ ал. I във вр. с чл. 18б от Наредба II-45 от 24.03.2000 година, в която подробно е регламентирана тази дейност на административнонаказващия орган. Смита, че разписаната там процедура не е изпълнена, не е уведомено лицето и в тази връзка цялата административнонаказателна дейност намира за незаконосъобразна, а издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно. Позовавайки 1 се в горната връзка моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Не претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 316000-30575/24.07.2025 година изразява становище, че наказателното постановление е правилно законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендира адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя защита, моли съда да присъди разноски в размер, съобразен с предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, разпоредбите на закона и становището на страните, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената към доказателствата по делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи е,че Началниците на сектор „ПП“ при ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ

СЛЕДНОТО:

На 19.05.2025 година в *** на жалбоподател С. И. Т. в бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, на улица *** в *** управлявал МПС лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № ***, което било с прекратена служебно регистрация на 03.09.2024 година. След проверка в информационните масиви на ОД на МВР Плевен било установено, че лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № *** е собственост на Г.Д.Т. и регистрацията на собственото и МПС била прекратена след уведомление от „ Гаранционния фонд“ за липса на валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност“.

За така установените обстоятелства на жалбоподателят Т. бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, а 2 именно:– управление на автомобил, чиито регистрация била служебно прекратена. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежният ред. Същият го подписал без възражения.

Материалите по административно наказателната преписка били изпратени на РП - Плевен по компетентност. След извършване на проверката, производството пред същата приключило с Постановление от 25.06.2025 година за прекратяване на образуваното против жалбоподателя в настоящото производство наказателно такова за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК предвид липсата на доказателствата за виновното му поведение.

Материалите по преписката били изпратени на ОД на МВР- Плевен за сведение.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № 25-0938-001856 от 30.06.2025 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен; Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3367006 от 19.05.2025 година на младши автоконтрольор при сектор ПП, ОДМВР - Плевен; Постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 3279 от 2025 година по описа на Районна прокуратура - Плевен;; справка за нарушител на името на жалбоподателя С. И. Т.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи; писмо от „Гаранционен фонд“ с изходящ № 10-00-190 от 18.12.2025 година; справка от базата данни на Информационен център към „Гаранционен фонд“ на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците по регистрационен № ***; справка за изпратени писма от „Гаранционен фонд“ към собственици на МПС за липсваща застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по регистрационен № ***; справка от ОД на МВР - Плевен, отдел „Охранителна 3 полиция“, сектор „Пътна полиция“ - Плевен с регистрационен № 31600051087 от 15.12.2025 година; справка по история за ПС с регистрационен № *** и данни за ПС с регистрационен № *** от 03.09.2024 година.

В подкрепа на изложените по горе факти са и показанията на свидетелите С. Н. и Д. Д., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

Приложените по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд и Сектор ПП при ОД на МВР- Плевен установяват по категоричен начин, че лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № *** е собственост на Г.Д.Т., а не на жалбоподателя. Съгласно същото писмо „ няма данни на МПС- то да е изпращано уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ, в 14 - дневен срок от изпращане на уведомлението следва да представи пред Гаранционния фонд доказателства за сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“; липсват данни МПС – то да е било изпратено за служебно дерегистриране към КАТ. Съгласно приложено писмо от сектор ПП- при ОД на МВР- Плевен № 316000-52002/19.12.2025 година за лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № *** бил регистриран договор за покупко – продажба, подаден по електронен път с електронна преписка. В тези случаи, след изтичане на двумесечен срок от датата на сключване на договора, автоматично регистрацията му бива прекратява без да се изпраща уведомление до собственика.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление, като краен санкционен акт на наказващият орган цели реализирането на административно наказателна отговорност за субектите, извършили административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие, което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област , обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е 4 забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от закона последици.

Събраните в хода на административното, а и въззивното производство доказателства установяват по категоричен начин, че към датата на извършване на проверката и съставянето на АУАН – на МПС Тойота Авенсис с рег. № ***, е било собственост на Г.Д.Т.. Нито тя, нито жалбоподателят, който управлявал автомобила на посочената дата са били уведомявани по надлежния ред за служебното дерегистриране на същия.

Действително собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.

Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Липсват доказателства за това, жалбоподателят да е знаел, че собственика на автомобила да не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му или същият да е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство да не е била заявена промяна в данните за собственика.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването 5 и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В конкретният случай, незнанието и на жалбоподателя и на собственика на конкретното моторно превозно средство, се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липса на доказателства за знание относно обстоятелствата по чл. 143 ал. 15 ЗДП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

В хода на въззивното производство, въпреки проявената процесуална активност от страна на съда, не се събраха доказателства за надлежно уведомяване или узнаване на собственика и / оттам и на жалбоподателя/ за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, считано от 03.09.2024 година. Ето защо, констатираното на 19.05.2025 година от страна на полицейските служителя деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, а вината в административнонаказателния процес не се предполага.