Определение № 617 от 23.08.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 617 гр. Перник, 23.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500467 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 385 от 07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 02646/2023 г.

Районен съд – гр. Перник е отхвърлил предявения от В. Д. И., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на Н. Н. А., с адрес: ***, иск на основание чл. 132, ал. 1, т.1 и т. 2 СК , против Н. И. А., с ЕГН: **********, с адрес:

***, за лишаване от родителски права по отношение на детето Н. Н. А. с ЕГН **********, като неоснователен и недоказан. На осн.чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на молителката са възложени и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от В. Д. И., чрез адв. М.

Е. и адв. С.Р., с която се обжалва първоинстанционното решение изцяло, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на разпоредбите на СК, ГПК и ЗЗДетето. Излагат се подробни съображения, че решаващият съд е постановил акта си при липсата на обсъждане на всички нА.чни по делото доказателства, както и, че не е анА.зирал същите и не е посочил в мотивите си, кои кредитира и кои не, и защо. В продължение се твърди, че първата инстанция не е взела предвид, че по отношение на ответника е имало образувано ДП за извършено престъпление по чл.

152, ал. 1 от НК по отношение на другото дете на И., както и не е взел предвид заключението на експерта по назначената съдебно-психологическа експертиза.

Допълва, че районният съд не е взел под внимание социалния доклад, изготвен от Отдел „Закрила на детето“ гр. Перник, от който се установява, че детето не иска да бъде с биологичния си баща. Отбелязва, че първоинстанционният съд е подходил и 1 обсъдил избирателно нА.чните по делото гласни докозотелства, както и че изслушването на родителите е било формално, без да се вземат предвид притесненията на майката. На следващо място с жалбата се навеждат твърдения, че в хода на съдебното дирене не са зачетени правата на майката. За неправилно се сочи възприетото от районният съд, че плащането на издръжка от страна на бащата е проява на активност или усърдност към изпълнение на родителските му задължения.

Изтъква се, че при обсъждане на въпроса за личните отношения на детето с родителя, за когото се иска лишаване от родителски права, водещ трябва да е интереса на детето, като допълва, че в настоящият случай решаващият съд не се е придържал към този принцип. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен акта на първоинстанционния съд, а исковата молба да бъде уважена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба е направено доказателствено искане, като на осн. чл. 59, ал. 6 от СК се моли съда да изиска от Отдел „Закрила на детето“ гр.

Перник актуален доклад относно интересите на детето и актуалните му преживявания към настоящия момент. Прави се доказателствено искане да бъдат изискани от Център за обществена подкрепа в гр. Перник, кв. „Калкас“, ул. „Захари Зограф“ № 61, протоколи от проведени срещи с малолетното дете Н. Н. А. с бащата Н. И. А., както и да даде становище и да извърши актуална оценка на риска за малолетното дете Н. Н.

А., като съобрази обстоятелствата, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. И. А., чрез адв. Д. П., с който се оспорва въззивната жалба, а процесното решение се сочи като правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди се, че по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, въз основа на които се обосновава правилността на постановения акт. Счита, че съдът е постановил акта си след правилен и задълбочен анА.з на нА.чните доказателства както по отделно, така и в съвкупност, като се излагат подробни аргументи в тази насока и се оспорват всички направени с жалбата твърдения. Навеждат се твърдения, че ищцата не е доказала, че са нА.це предпоставките за лишаване на ответника от родителски права, а дори обратното – счита, че в хода на делото е доказано, че ищцата е възпрепятствала възможността на ответника да се грижи за дъщеря си. Намира, че от свидетелските показания се установява, че ответникът е грижовен и нормален баща, който страда от липсата на контакт с детето си. С оглед на подробно изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърден атакуваният съдебен акт. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. По отношение на направените с въззивната жалба доказателствени искания изразява становище, че същите не следва да бъдат допускани.

2

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима /подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването/ и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовА. и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Досежно направените с въззивната жалба доказателствени искания, настоящият състав на съда намира, че с оглед предмета на делото законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца и негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето /т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/, с оглед на което следва да се изискат от Център за обществена подкрепа в гр. Перник, кв. „Калкас“, ул. „Захари Зограф“ № 61, протоколи от проведени срещи с малолетното дете Н. Н. А. с бащата Н. И. А..

На осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето за съдебното заседание следва да се уведоми съответната дирекция „СП”, Отдел „Закрила на детето“ като изпрати представител, който да изрази становище и предостави актуален соц. доклад.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.10.2024 г. от 11.10 часа, за когато да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – препис от отговора на въззивната жалба.

3

ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция “Социално подпомагане” - гр. Перник, Отдел „Закрила на детето“ за съдебното заседание да изпрати представител, а при невъзможност да предостави актуален доклад относно детето Н. Н. А., съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето.

ДА СЕ ИЗИСКАТ от Център за обществена подкрепа в гр. Перник, кв.

„Калкас“, ул. „Захари Зограф“ № 61, протоколи от проведени срещи с малолетното дете Н. Н. А. с бащата Н. И. А..

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4