Решение № 315 от 13.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Стара Загора, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20255501000262 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №407/30.04.2025 г. постановено по гр. д. № 4229/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения иск от ЗАД „А.” АД против Г. И. Ж., за признаване на установено по отношение на Г. И. Ж., че дължи на ЗАД „А.“ АД сумата от 11 391, 62 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторна лихва за забавено плащане в размер на 4 012, 37 лв. за периода от 30.04.2021г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране, до окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „ЗАД А.” АД, заповед №1322 от 12.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2524/2024г. по описа на СтРС, като неоснователен.

Въззивникът ЗАД „А.” АД излага доводи за неправилност на постановеното решение и моли въззивния съд да отмени същото и да уважи предявените искове. Моли да бъдат присъдени и направените пред двете инстанции съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. И. Ж..

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

1

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86 ЗЗД.

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 11 391, 62 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторна лихва за забавено плащане в размер на 4 012, 37 лв. за периода от 30.04.2021г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г. И. Ж., с който оспорва предявените искове като за неоснователни и недоказани по размер.

По делото не е спорно, че на 24.10.2019 г., около 08.50 часа, в гр.С., при движение по ул. „А.“ по посока от С. към кв. Г., на кръстовището с бул. „С.“ е настъпило ПТП между, товарен автомобил-влекач „Р.П.“ с ДК № СВ **** НТ, управляван от Г. Ж. и товарен автомобил „М.“, с ДК№ СВ *** НН. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1733890/24.10.2019г., издаден от органите на МВР.

За настъпилото ПТП е издадено Наказателно постановление №19-4332028150/13.01.2020г. против Г. И. Ж., за това, че на 24.10.2019г. около 08:50ч. в гр. С. като водач на тов. автомобил Р.П. с рег. № СВ****НТ при обстоятелства: гр. С. по ул. А. с посока от С. към ул. „С.“ управлява влекач Р.П. и на кръстовището с последната поради неправилна маневра десен завой не от найдясно на платното за движение, реализира ПТП с тов. Автомобил М. Л 200 с рег. №СВ***НН. Наказателното постановление е връчено на 11.02.2020г.

Не е спорно, че към момента на ПТП – то, товарен автомобил „М.“, с ДК № СВ *** НН е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „А.” АД с полица № 0000762448, със срок на действие от 25.03.2019г. до 24.03.2020г.

Към датата на застрахователното събитие, товарният автомобил „Р.П.“ с ДК № СВ **** НТ няма валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На 24.10.2019г., в ЗАД „А.” АД е подадено уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” с искане за изплащане на обезщетение за нанесените вреди на автомобил „М. Л 200“ с ДК № СВ *** НН, като е заведена преписка по щета № 10019030128208. Причинените имуществени вреди на собственика на автомобил „М. Л 200“ с ДК № СВ *** НН са описани от експерти на ЗАД „А.” АД в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписките.

Видно от представеното по делото възлагателно писмо, ищецът ЗАД 2

„А.” АД е възложил ремонта на товарен автомобил „М.“, с ДК № СВ *** НН на Автосервиз „Силвър Стар Ритейл“ –С..

Видно от представените преводни нареждания от 15.04.2020г. и от 02.07.2020г., ЗАД „А.” АД, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС”, клауза „П - Пълно каско“ изплатило застрахователно обезщетение по образуваната в дружеството ликвидационна преписка - щета № 10019030128208 за причинените на автомобил „М.“, с ДК № СВ *** НН имуществени вреди в общ размер на 11 391, 62 лева, включително направените разходи по ликвидационната дейност в размер на 15.00 лева.

Ищецът е изпратил на Г. И. Ж. регресна покана от 24.02.2021 г., която е получена на 05.03.2021 г. от Р.Д. - майка и напомнителна регресна покана от 07.04.2021 г., която също е получена от Р.Д..

Видно от приложеното ч. гр. дело №2524/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в полза на ЗАД „А.” АД е издадена Заповед №1322/12.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 11 391, 62 лв. ведно със законна лихва върху главницата от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 4 012, 37 лв. за периода от 30.04.2021г. до 30.04.2024г. В законоустановения срок е постъпило възражение от Г. И. Ж. против издадената заповед за изпълнение, поради което на ЗАД „А.” АД са дадени указания да предяви установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

По делото са събрани гласни доказателства.

Видно от показанията на св. В.Б.К. е, че е управлявал през м. 10.2019г. т. а. „М. Л200“, негова собственост. Изнася данни за случило се пътнотранспортно произшествие в кв. Г. Столична община, станало на кръстовище. Свидетеля твърди, че бил спрял на десен завой, където мисли, че имало знак Стоп. Нямало обозначена разделителна линия между двете ленти за движение. Товарен автомобил Тирвлекач и ремарке, тръгнал за десен завой, но преди свидетеля. Товарния автомобил Тир се намирал от лявата страна на МПС на свидетеля, към момента на спирането му на знак Стоп. Влекача завил, но шофьора според свидетеля не бил преценил радиуса на завиване на ремаркето и го забърсал от лява страна, като лява предна гума била откачена от полуоската и била на земята. Автомобила на свидетеля бил одраскан от цялата лява страна, пораженията били отзад:заден ляв стоп, заден ляв калник задна и предна лява врата и преден калник. Товарния автомобил, който ударил автомобила на свидетеля започнал маневра от лявата лента за движение.

Свидетеля твърди, че е бил спрял, когато настъпил удара. Преди да спре на знак Стоп свидетеля изнася, че се виждал целия Тир, оставял впечатление, че ще продължи направо.

Видно от показанията на св. Г. И. Г.ев е, че познавал Г. Ж., бил отговорен шофьор. Изнася, че придружавал Ж. при пътуването му с товарен автомобил марка „Р.П.“. Отпътували за гр. С., карал Г.. Пристигайки разтоварили и 3 отишли до товарят друга стока в кв. Г.. Натоварили и тръгнали за с. С.. На изхода на въпросната фирма излезли на главен път-Т образно кръстовище и когато Ж. направил завой се пристроил изнесъл леко камиона и в тоз момент настъпил удар с друго МПС. Единствения знак там бил указателен да се пропуснат движещите се по пътя с предимство. Като изнася камиона човек поглеждал на ляво, защото нямало видимост в дясно Ж. бил пуснал мигач.

Свидетеля твърди, че е нямало как да види действията на водача на МПС М..

За изясняване на делото от фактическа страна, пред първоинстаницонния съд е назначена автотехническа експертиза, от чието заключение се установява следното:

Според вещото лице са възможни два механизма относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП:

Композицията от седлови влекач с прикачено полуремарке да е извършвала маневра десен завой, в процеса на протичане на маневрата т.а.

„М.“ да е навлязъл от дясно на композицията и тогава да е настъпил удара, или товарния автомобил „М.“ да е бил спрял на знак „Стоп“ в дясно на платното за движение товарната композиция да го е заобиколила от ляво и при започване на маневрата десен завой да е настъпил удара.

Деформациите по т.а. „М.“ по форма и степен отговарят -според вещото лице- да са получени при контакта между лява странична част на „М. Л 200“ с дясна странична част на полуремарке теглено от седлови влекач при маневра десен завой от страна на товарната композиция. Налице според вещото лице е причинно - следствена връзка между уврежданията и начина на получаването им.

При механизма посочен в отговора на въпрос - 1, т. А, водачът К. има обективната възможност да пропусне товарната композиция да завие Н.сно, като спре на дистанция след полуремаркето.

При механизма посочен в т. Б, водачът К. няма техническа възможност да предотврати процесното ПТП.

Нанесените вреди на 24.10.2019г. по т. а. „М.“ възлизат на 9 574 лв.

Видно от експертизата е, че на ул. „А.“ не била нанесена пътна маркировка, на същата улица при входа към ул. „С.“ имало знак „Б2 Стоп“, предимство за преминаване през кръстовището имали ППС движещи се по ул. „С.“.

Видно от заключението по допълнителната автотехническа експертиза е, че автомобила марка „М. Л200“ е пуснат в експлоатация на 24.03.2019г., към датата на събитието той бил на 7 месеца, този факт бил отчетен при определяне цената на новите части необходими за ремонта. Стойността на нанесените вреди по цени на официален вносител за марката възлизат на 11 644 лв.

При така установеното от фактическата страна, съдът прави следните правни изводи:

При предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от 4

КЗ, в доказателствена тежест на ищеца е установяване наличието на следните елементи от фактическия състав, закрепени в цитираните норми: настъпилото пътно-транспортното произшествие, в резултат на което да са причинени имуществени вреди на застрахования в ищцовото дружество лек автомобил, виновното и противоправно поведение на ответника за настъпване на ПТП, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между ищеца и собственика на увредения лек автомобил и изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на третото застраховано лице - за вредите, нанесени в резултат на ПТП.

Между страните по делото няма спор за част от гореизброените елементи от фактическия състав, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства: наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество, настъпилото ПТП, причинените вреди на имуществото на застрахованото лице /товарен автомобил „М.“, с ДК№ СВ *** НН/ и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца – на застрахованото лице в размер на сумата от 11 391, 62 лв.

Основният спорен момент между страните е относно наличието или липсата на противоправно поведение, което да е реализирано от ответника и причинно – следствена връзка между това поведение на ответника и причинените щети на имуществото на застрахованото лице.

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД, съответно отговорността на застрахователя на делинквента, е необходимо да се установи наличието освен на вреда, така и на противоправно поведение и причинна връзка - вредата да е последица от деянието, като това са елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Поради това елементите на обективното основание на отговорността се доказват от ищеца, а делинквентът може да обори презумпцията за вина. Действително, както поддържа ищецът, констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Като такъв официален свидетелстващ документ той има материална доказателствена сила и съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Следователно, когато фактите, вписани в протокола, относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя, този протокол не съставлява доказателство за механизма на ПТП, невъзприет от съставителя.