Решение № 277 от 10.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Варна , 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20203100503512 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от И. Я. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.С., срещу решение №

260649/12.10.2020 год., постановено по гр.д. № 2500 по описа на ВРС за 2020 год. , в частта с което СЕ :

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1837,81 лв. до предявените 7351,24 лв.дължимото му се и неизплатено обезщетение

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 559,51 лв. до предявените 2238,04 лв.представляваща лихва за забава върху дължимото му се и неизплатено обезщетение ОСЪЖДА И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7, ап. 150 ДА ЗАПЛАТИ на Военно формирование 36940, гр.

Варна, п.к.115 сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано,поради което се претендира отмяна в обжалваната част. Сочи се във въззивната жалба,че срокът на обучение на ищеца във ВНВВУ за периода 30.08.1996 год до 20.08.2201 год следва да се зачете като кадрова военна служба, и този стаж да бъде включен в дължимото му обезщетение при отчисляването му,с исключение на времето за наборна 1 военна служба от 1 г.4 м. и 1 ден. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго,с което се определи дължимото обезщетение в размер на 18 брутни възнаграждения от които са останали неизплатени обезщетения в размер на две брутни месечни заплати по 1837,81 лв- или общо за сумата от 3 675,62 лв Твърди се, че решението в обжалваната отхвърлена част от решението е незаконосъобразно по изложени подробни доводи във въззивната жалба.

Депозирана е въззивна жалба от Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.11 срещу решение № 260649/12.10.2020 год ,постановено по гр.д. № 2500 по описа на ВРС за 2020 год. , в частта с което СЕ :

ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ на И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7, ап. 150 сумата от 1 837,81лв, представляваща дължимо обезщетение по чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за прослужена кадрова военна служба, за разликата над платените 16 години до дължимите 17 години, или за една година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.02.2020 г. до окончателното

ЗОВСРБ, . изплащане, на осн. чл. 227, ал.1 от

ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ на И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7, ап. 150 сумата от 559,51 лв. (петстотин петдесет и девет лева и петдесет и една стотинка), представляваща лихва за забава върху дължимото му се и неизплатено обезщетение в размер на 1837,81 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г., .

ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ И.

Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7, ап.

150 сумата от 100 (сто) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 111,01 лв.

(сто и единадесет лева и една стотинка), представляваща дължими разноски и държавни такси, на осн. чл. 83, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Твърдят,че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно, недоказано по размер, постановено при непълни и противоречиви доказателства. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че на ищеца не е зачетен трудовия му стаж на наборна военна служба и следва да му се изплати една заплата до размера на 17 години. Твърди се, че на ищеца е зачетен трудовия му стаж на наборна военна служба,което е видно от изплатената му като обезщетение сума в размер на 29 404,96 лв,което съответства на 16 брутни месечни възнаграждения / 1 г.4 м. наборна военна служба от 01.09.1996 год до 01.01.1998 год,кадрова военна служба и офицер от 01.01.1998 год до 2

01.10.2001 год- 1 год и 5 м и съгласно служ.бележка - първо 8 месеца, после 1 год и последно 13 год 3 мес и 16 дни/. Със заповед КВ 346/11.08.2016 год на министъра на отбраната от 16.09.2016 година Р. е отчислен от списъчния състав на поделението и е освободен от длъжност и военна служба .Правоотношенията на страните е прекратено на осн. чл.162 от ЗОВС на РБ с писмено предизвестие,като с последваща заповед от 16.09.2016 година Р. е отчислен от списъчния състав на поделението .

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от И. Я. Р., ЕГН ********** срещу Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание, както следва:

- по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7351,24 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за прослужена кадрова военна служба от 20 години и 28 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

- по чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2238,04 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото му се и неизплатено обезщетение за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г.

В исковата молба се твърди, че съгласно Заповед на Командира на в.ф.36940 № ЛС-01-15/16.09.2016 год., ищецът капитан И. Я. Р. бил отчислен от списъчния състав на военното формирование. въз основа на Заповед на Министъра на отбраната №КВ346/11.08.2016г. за прекратяване на договора за военна служба.

Към момента на постъпване на ищеца във ВВВУ „Георги Бенковски" на 20.08.1996г., съгласно Договор за кадрова военна служба №1159/04.10.96г., в сила е „Правилник за кадрова военна служба от 25.06.1996 г., приет с ПМС №136/17.06.1996г., а съгл. чл. 41, ал. 1 „Приетите във висшите и средните военни училища сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение".Твърди, че същата 3 разпоредба останала непроменена и с „Правилник за кадрова военна служба от 2000г.", приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г., като съгласно чл. 17, ал. 1 от същия „Приетите във висшите военни училища за нуждите на въоръжените сили сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение.". В тази връзка излага, че срокът на Договора за кадрова военна служба включва 5 години обучение, като към момента на завършването му според горецитираните Правилници, изцяло се включва и обучението на ищеца. Твърди се, че новоприетият от 2009г. ЗОВСРП не променя статута на заварените правоотношения по изпълнение на кадрова военна служба и те продължават да се считат за такива и при новата уредба (така и в Определение №267/21.03.2019г. на ВКС), поради което счита, че ищецът има стаж от 20 години и 28 дни към момента на отчисляването му от списъчния състав на в.ф. 36940 и следователно му се дължи обезщетение за този период, а не за начисленото му за 16 години.

В депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че: Със заповед № КВ-346/11.08.2016г. , Министърът на отбраната прекратил правоотношението за изпълнение на военна служба, освободил от длъжност и военна служба и зачислил в мобилизационния резерв ищеца Р.. Правоотношението между страните е прекратено на основание чл.162 от ЗОВС на РБ - по взаимно съгласие с писмено предизвестие, отправено от военнослужещия до Министъра на отбраната. С последваща заповед № ЛС-01-15/16.09.2016 г., командирът на военно формирование 36940 - Варна отчислил от списъчния състав на поделението ищеца Р., разпоредил да му бъдат изплатени парични обезщетения на основание чл.227, ал.1 от ЗОВС на РБ, като сумата, която е изплатена на Р. била в размер на 29 404,96 лв., или 16 брутни месечни възнаграждения и била формирана от следните компоненти: за звание 16 208,00 лв.; за процент прослужено време – 5 186,56 лв.; за държавна служба – 2 431,20 лв.; за условия на труд - летателен състав – 3 931,20 лв.; за класна специалност – 1 648,00 лв. В горецитираната сума не е включен приравненият трудов и служебен стаж, за което се позовава на разпоредбата на чл.228, ал.1 от ЗОВСРБ, според която „За определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж.“ Твърди, че при определянето на обезщетението е приложена Заповед №ОХ-346/07.06.2010г. на Министъра на отбраната относно Зачитане на курсантската/школническата служба в периода 28.02.1996г. - 23.04.1999г. за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.), съгл. т.2 и т.2.1., б «б» от която заповед на лицата, които са били курсанти или школници във военните училища в периода 28.02.1996г. - 23.04.1999г. и са заварени на кадрова военна служба към датата на влизане в сила на действащия ЗОВСРБ, този период от време се взема предвид при определяне на размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка прослужена година на военна служба, но не повече от 40 на сто, съгласно чл.213 от ЗОВСРБ. Твърдят, че ищецът Р. постъпва на обучение във ВВВУ „Г. Бенковски“ на 20.08.1996г. Завършва обучението си на 08.08.2001г. и има прослужени както следва: като курсант на наборна военна служба - 1 4 год.и 4 мес., като курсант на кадрова военна служба - 1 год. и 5 мес., 7 дни и като Офицер на кадрова военна служба -13 год. и 3 мес. 16 дни. Размерът на зачетения при определяне на обезщетението стаж като курсант на кадрова военна служба е съобразен с периода: 28.02.1996г. - 23.04.1999г. и е редуциран на 1 година, 3 месеца и 24 дни.Твърди се, че съгласно чл. 120 Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ),отменен, приетите във висши военни училища сключвали договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включвал срокът за обучение. В ал. 3 на същата разпоредба се предвиждало обучаващите се, които не са отслужили наборна военна служба, първите 18 месеца от обучението след навършване на пълнолетие да се зачитат за такава служба , която се зачита като трудов стаж от трета категория. Съгласно МЗ № ОХ-1077/ 30. 12. 1999 г, раздел IV, т. 8.2.1- „ че срокът на обучение, след отслужване на наборната военна служба за периода от 28.02.1996 г. до 23.04.1999 г. се зачита за прослужено време от първа категория труд, а извън този период не се зачита за осигурителен стаж“.От 28. 02. 1996 г. - датата на влизане в сила на вече цитирания ЗОВСРБ, задължаващ курсантите да сключват договори за кадрова военна служба военната служба се разделя на наборна (с установен срок) и кадрова (която се упражнява като професия). На тази и основа, след срока на наборната служба, службата на курсантите придобивала качество на първа категория труд. Но това било до 23.04.1999 г., когато е влязъл в сила Правилникът за прилагане на ЗОВСРБ, който определя курсантите като „кадрови военнослужещи със особен статут" и в чл. 18 ал. 3 указва, че времето след срока на наборната служба „не се зачита за трудов стаж". Времето на обучение във военните училища след влизане в сила на ЗОВС (28.02.1996г.) до отмяната на Правилника за кадрова военна служба от 1999г. (23.04.1999г.), се зачита за трудов стаж, както следва: