Определение № 1698 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1698 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20258002901408 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото "ЕЛМОН ПРОПЪРТИС" ЕАД против решение № 293/07.11.2024г. и допълнително постановеното по реда на чл.250 ГПК решение № 38/05.02.2025г./ по в.гр.д. № 5/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 458/30.10.2023г. по търг.дело № 472/22г. на Окръжен съд – Варна е уважен предявеният от „Аурига България“ ЕООД осъдителен иск срещу „Елмон Пропъртис“ ЕАД за сумата от 76 658.27 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поръчка № ЕЛ-АУ-01 от 06.11.2018г. по фактура № 1 от 03.06.2019г., предявен като частичен иск, и за сумата от 23 341.73 лева, представляваща обезщетение за вреди от забава върху претендираната с иска главница от 76 658.27 лева за периода от 10.06.2019г. до 10.06.2022г., предявен като частичен, както и за законната лихва върху сумата 76 658.27 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 07.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поддържа, че никога не е възлагал извършването на каквито и да било действия на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД във връзка с придобиване на имотите, описани в представения по делото договор за поръчка № ЕЛ-АУ-01/2018г. от 06.11.2018г. Отделно от това на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД никога не са делегирани под каквато и да е форма правомощия за извършване на фактически и правни действия по договор за поръчка и на практика не са извършвани в полза на ответника такива. Касаторът се позовава на воденото предходно производство по молба на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, приключило с влязло в сила решение, с която молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена. Решаващият състав е посочил, че по делото не се установява осъществяването от молителя на дейностите по изпълнение на договора за поръчка, като са налице данни за 1 придобиване на имота от длъжника в проведено изпълнително производство без връзка с тази сделка и то за сума, която е много по - ниска от стойността на твърдяната поръчка, за което несъответствие липсва обяснение. Жалбоподателят не споделя извода на въззивния състав, че е неотносимо към настоящето производство заведеното и прекратено производство по обусловения от несъстоятелността иск за установяване на несъществуване на вземането на ,АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по реда на чл.694 от ТЗ с всички направени по него възражения на страните. Неправилно въззивният съд не е кредитирал и не е коментирал изготвената ССчЕ- установеното, че в счетоводството на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не може да се съпостави отразения приход от фактура № 1 с кореспондиращи разходи, установеното нарушение на данъчното законодателство от страна на изпълнителя „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, тъй като след издаването на фактура № 1 от 03.06.2019г. се преминава прага за регистрация по ДДС, а няма подадено заявление за регистрация по ДДС. Сочи се за безспорно установено, че процесната фактура не е отразена в счетоводните регистри и на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките - декларации по ЗДДС и по нея касаторът не е ползван данъчен кредит от задължената страна. В тази връзка се позовава на константната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, относно доказателственото значение фактурите след тяхното осчетоводяване решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I ТО, решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II ТО, решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. № 3210/2015 г. на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, I ТО; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II ТО; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II ТО и др. В заключение се поддържа, че от изложените обстоятелства се доказва липсата на знание от страна на дружеството за сключването на процесния договор за поръчка и поетите по него задължения, поради което дружеството не е оспорвало размера на претендираното възнаграждение, тъй като оспорва действителността на процесния договор, като поддържа аргументите си, че същият е антидатиран и подписан от лице без представителна власт.

Твърди се и наличието на свързаност между Ц. Б. и действителния собственик на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - М. К.. Посочва се, че Б. участва в борда на директорите на множество дружества, които пряко или косвено са свързани с лицето М. К.. Същата е съставител на ГФО на дружества, собственост на К., което поражда у касатора основателно съмнение за абсолютна симулативна сделка, с която се цели признаване на несъществуващо задължение и валидирането му. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Претендират се направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Предявени са осъдителни искове от „Аурига България“ ЕООД срещу „Елмон Пропъртис“ ЕАД за сумата от 76 658.27 лева, претендирана като неплатено възнаграждение 2 по договор за поръчка № ЕЛ-АУ-01 от 06.11.2018г. по фактура № 1 от 03.06.2019г., предявен като частичен и за сумата от 23 341.73 лева, претендирана като обезщетение за забава върху претендираната с иска главница от 76 658.27 лева за периода от 10.06.2019г. до 10.06.2022г., предявен като частичен.

За да отхвърли иска, окръжният състав е достигнал до извода, че от страна на „Аурига България“ ЕООД не са извършвани правни и фактически действия за придобиване на имота, т. е не е налице реално изпълнение по договора, което да предпостави получаване на уговореното възнаграждение.

От анализа на събраните доказателства първоинстанционният съд е намерил, че договорът е валиден и не е подписан от лице без представителна власт. От друга страна, е намерил за опроверган като доказателство подписаният приемо -предавателен протокол за приемане на извършените действия по поръчката от 03.06.2019г.

Въззивният състав е приел за ирелевантно към настоящото производство воденото предходно производство по молба на „Аурига България“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, приключило с влязло в сила решение, с която молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена. В мотивната си част е изложил съображения, че решението по молба за откриване на производство по несъстоятелност не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на твърдяното в молбата на кредитора вземане срещу длъжника, което в случая е било отхвърлено. Намерил е за неотносимо към настоящето производство и заведеното и прекратено производство по обусловения от несъстоятелността иск за установяване на несъществуване на вземането на „Аурига България“ ЕООД по реда на чл.694 ТЗ с всички направени по него възражения на страните.

Като доказателство по делото е възприет писмен договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/2018 от 06.11.2018г. сключен между страните по делото, по силата на който „Аурига България“ ЕООД като изпълнител е поело задължението да извърши дейности, необходими за бизнес дейността на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, както следва: да извърши всички необходими фактически и правни действия от името и за сметка на възложителя за придобиване от негова страна на правото на собственост върху конкретно описан недвижим имот, находящ се в землището на кв.Виница, като всички разходи по придобиването не следва да надвишават сумата от 330 110 лева. Договорът е със срок на действие до 31.12.2019г.

Уговорено е възнаграждение за изпълнение на предмета на договора в размер на разликата от действително сторените от поръчителя разходи за придобиване на имота и сумата 330 110 евро, но не повече от 255 110 евро в левова равностойност.

Възприет е подписан между страните по делото протокол за приемане на извършени дейности по договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/2018г. от 03.06.2019г. В протокола страните са приели за установено, че изпълнителят е изпълнил изцяло задълженията си по договора за поръчка относно имот, находящ се в кв.Виница, както и че разходите за придобиване на същия са в общ размер на 144 817.38 лева, а дължимото възнаграждение съобразно уговорката е в размер на сумата 255 110 евро в левова равностойност. За договореното възнаграждение е издадена фактура № 1 от 03.06.2019г., подписана от страните.

Апелативният състав е кредитирал приетата от първата инстанция съдебносчетоводна експертиза, съгласно която: Издадената фактура № 1от 03.06.2019г. е осчетоводена през 2019г. в счетоводството на изпълнителя по сметка клиенти, партида „Елмон Пропъртис“ ЕАД срещу кредитиране на сметка приходи от продажба на услуги, прихода от осчетоводената фактура е включен в съставения от дружеството Отчет за всеобхватния доход за 2019г., приходът е деклариран в ГДД по чл.92 от ЗКПО 2019г., подадена в НАП, съответно е начислен и дължим корпоративен данък. В счетоводството на поръчителя „Елмон Пропъртис“ ЕАД по представената оборотна ведомост за периода 2019г. експертизата не е установила осчетоводяване на процесната фактура, в подаденият ОПР 3 няма осчетоводяване на разход по фактурата, в пасива на баланса няма осчетоводено задължение към „Аурига България“ ЕООД. Експертът по данни съобразно данни в счетоводството на „Аурига България“ ЕООД не може да съпостави отразения приход от фактура № 1 с кореспондиращи разходи. Установено е също така на нарушение на данъчното законодателство от страна на изпълнителя „Аурига България“ ЕООД, тъй като след издаването на фактура № 1 от 03.06.2019г. се преминава прага за регистрация по ДДС, а няма подадено заявление за регистрация по ДДС.

Не е спорно че изпълнителен директор и представляващ „Елмон Пропъртис“ ЕАД до 17.07.2019г. е Ц. Ц. Б., подписала договора, протокола за приемане на работата и фактурата от името на дружеството възложител.

Съставът на въззивния съд е намерил за недоказани и неоснователни възражения, че договорът е антидатиран, подписан е от Ц. Б. в качеството си на изпълнителен директор след освобождаването и, както и че същият е подписан без валидно взето решение от СД на дружеството с оглед неговата цена. В тази връзка е констатирал, че няма ангажирани по делото доказателства, установяващи по несъмнен начин по-късното съставяне на договора, след датата 17.07.2019г. Възложил е в тежест на „Елмон Пропъртис“ ЕАД установяването на факта, че договорът, както и последвалите го протокол за приемане и фактура са подписани след дата на освобождаването на Б. като изпълнителен директор, което трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. В този смисъл цитира решение № 60256 от 07.03.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3590/20г., IV г.о. В мотивната си част е посочил, че възложителят „Елмон Пропъртис“ ЕАД не може да се позовава на изгодни факти от своето счетоводство, а именно невключване на издадената при изпълнение на договора фактура за дължимо възнаграждение в счетоводство. Също така установеното нарушение на данъчното законодателство от страна на изпълнителя „Аурига България“ ЕООД, след издаване на фактура № 1 от 03.06.2019г., с която преминава прага за регистрация по ДДС, за подаване на заявление за регистрация по ДДС също не може да доведе до извод за съставяне на документа след посочената в него дата.