Решение № 135 от 25.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Бургас, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20242100100812 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. Р. Н., ЕГН ********** в качеството й на законен представител на Д. Х. К., ЕГН ********** срещу „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Г. М. Димитров № 1, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 250000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на нейния баща Х.М.К., починал на 23.10.2021 г. вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 18.09.2021 г. на път II-79 между разклона Аврамов мост и гр. Средец, от водача на лек автомобил Тойота Рав 4 с рег. № А2745НР, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 21.02.2024 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на 18.09.2021 г. С. Д. Ц. е управлявал лек автомобил Тойота, модел Рав 4 с рег. № А2745НР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, като нарушил правилата за движение по пътищата – предприел неправилно изпреварване, и по непредпазливост причинил смъртта на Х.М.К., ЕГН **********, който е бил пътник в управлявания от него автомобил на предна 1 дясна седалка, починал на 23.10.2021 г. вследствие на тежките травми от произшествието. В резултат на това дъщеря му, която към момента на ПТП е била на 5 години, е претърпяла и ще продължава да търпи морални болки и страдания поради липса на родител през целия си житейски път. Ежедневието на детето е изпълнено с негативни преживявания, психологически дискомфорт и скръб от липсата на баща й.

Моли съда да уважи иска и осъди ответника да й заплати и направените по делото разноски.

Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило предявения иск. Счита, че изключителна вина за леталния изход на Х.К. е обстоятелството, че същият е бил без поставен предпазен колан по време на ПТП.

Оспорена е причинно-следствената връзка между посочените в исковата молба вреди и настъпилия инцидент.

Посочено е, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта.

На следващо място е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като същият е нарушил предвиденото в разпоредбата на чл. 137а ЗДвП.

Поради неоснователност на главния иск счита, че искът за заплащане на лихва също е неоснователен.

Моли се съда да отхвърли исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното удостоверение за наследници се установява, че наследник на Х.М.К. е неговата дъщеря Д. Х. К..

Не се спори между страните, установява се и от приложената обратна разписка от „Български пощи“, че претенцията на Д. К. за заплащане на застрахователно обезщетение е предявена пред застрахователя на 21.02.2024 г.

2

С определението на съда по чл. 146 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно осъществяване на деянието, вината и противоправността в поведението на С. Ц. съобразно влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил Тойота Рав 4 с рег. № А 2745 НР.

С влязла в сила присъда № 12/06.03.2023 г. по НОХД № 942 по описа на БОС за 2022 г. подсъдимият С. Д. Ц. е признат за виновен за това, че на 18.09.2021 г. около 16:40 ч. на път ІІ-79 км. 68+000 между разклона Аврамов мост и гр. Средец при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота“, модел „Рав-4“ с рег. № А2745НР нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Х.М.К., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. б във вр. с чл. 343, ал. 1, б. в във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

НОХД № 942/2022 г. на БОС е приложено към настоящото дело.

От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че Х.К. е пътувал на предна дясна седалка на автомобил Тойота, като е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Вследствие на ПТП тялото на К. е контактувало със странична дясна конзола, с предна конзола, с тавана и дясна врата. Дори и с правилно поставен колан пътуващият на предна дясна седалка Х.К. е имал възможност да контактува с изброените по-горе твърди предмети в купето на автомобила, тъй като автомобилът е бил преобърнат по таван, като е лежал на предната си дясна част, преди да бъде изправен на четирите си колела. Вещото лице е посочило, че движение на тялото нагоре не би трябвало да има при поставен колан, но има движение на металните части към тялото. В случая понеже автомобилът се е обърнал по таван, таванът, предното стъкло, страничната дясна врата и предната дясна конзола са се свили и са стигнали до пасажера. Деформацията е около 20 см. и е достатъчна, за да стигне до тялото на возещия се пътник.

Приета по делото е съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която е посочило, че вследствие на инцидента К. е претърпял следните травматични увреждания: тежка шийна травма, изразяваща се с изместване/ 3 приплъзване на шестия шиен прешлен спрямо съседния му седми шиен прешлен със счупване на дъгата на седмия шиен прешлен и наличие на костен фрагмент в гръбначномозъчният канал, довел до притискане на гръбначния мозък на това ниво, вследствие на което притискане е настъпил квадрипирамиден синдром, усложнени с развитие на пролежни рани, сърдечна недостатъчност и смъртен изход на 23.10.2021 г. Тези травматични увреждания са получени в резултат на високоенергийното ударно въздействие с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети, довели до надпределно надлъжно натоварване в областта на гръбначният стълб. Такива твърди тъпи/тъпоръбести предмети биха могли да бъдат и елементите в автомобилното купе (в т.ч. и тавана). Тези травматични увреждания биха могли са получени в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие.

В предоставената медицинска документация по делото не са описани травми, кореспондиращи на коланни травми. Експертизата изтъква обстоятелството, че липсата на специфични травми от предпазен колан не изключва с категоричност възможността такъв да е бил поставен към момента на произшествието, но да не са останали видими следи от него. Смъртта на К. е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната шийна травма от пътнотранспортното произшествие.

Съдът изцяло кредитира заключенията по приетите експертизи, доколкото са пълни, компетентно дадени и безпротиворечиви, а констатациите в тях се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, включително и този в наказателното производство.

Свидетелят Г. М. е посочил, че е вуйчо на Д. К. и знае за случилата се катастрофа с Х.. Д. все още тъжала за баща си. Към момента на смъртта детето живеело при майка си и при дядо си Данчо по бащина линия.

Три години преди смъртта си Х. се развел с В. и напуснал жилището, в което живеели. Той отишъл да живее в село Орлинци, а В. и детето останали в бащиното му село - село Везенково. Х. редовно поддържал връзка и с В., и с детето, виждал ги и по месинджър, а по всяко време, по което искал, идвал във Везенково и ги посещавал. Преди да отиде в Орлинци те живели заедно пет години. Той се грижел за Д., сменял й памперсите, гледал я, хранел я, разхождал я, бил грижовен и любящ баща. Към онзи момент Х. се грижел финансово за семейството. Детето ходело на градина. Понякога я вземал, когато не бил на работа. Х. не я лишавал от нищо. След смъртта на Х. Д. се 4 натъжавала, когато чуела друго дете да се обръща към баща си с „тате“, оттегляла се. Натъжава се, когато гледала снимки на баща си, плачела за него.

Бащата на Х. гледал Д., но контактите между дядо и внучка не може да заместят контакта между бащата и детето. Те имали много силна връзка. В. нямала друг партньор, а Х. имал ново семейство.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото възпроизвеждат лично възприети от него обстоятелства, като показанията са логични и последователни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.

86 ЗЗД.

За да бъде уважен искът за главница, е необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите.

Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на увреждането между ответника и собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредите. Полицата за сключена застраховка е валидна към датата на процесното ПТП, видно от справката в публичния сайт на Гаранционния фонд, този факт не е спорен между страните по делото.

На следващо място, за да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от застрахованото лице, което е причинило вредите.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК гражданският съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, които в случая се установяват от присъдата по НОХД № 942/2022 г. на БОС, влязла в сила.

Водачът на автомобила, в който се е возил починалият Х.К., е нарушил 5 правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Цолов е нарушил и правило за движение, което в това му качество му е вменено с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не е изпълнил задължението да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и това е довело до отклоняването (промяна на посоката му на движение) на автомобила към лявата половина на пътя и закъснението на водача да започне спирането. Цолов не е огледал пространството зад и от лявата страна на автомобила и не е забелязал лекия автомобил Мерцедес, който вече е предприел изпреварване на лек автомобил Киа Рио. Тези обстоятелства се установяват и от доказателствата по приобщеното към настоящото дело НОХД № 942 по описа на БОС за 2022 г.

Не е спорно по делото, че пострадалият Х.К. е пътувал като пътник на предна дясна седалка по време на инцидента, като непосредствено след процесното ПТП е бил откаран по спешност в УМБАЛ - Бургас. От заключението по приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на инцидента К. е претърпял следните травматични увреждания: тежка шийна травма, изразяваща се с изместване/приплъзване на шестия шиен прешлен спрямо съседния му седми шиен прешлен със счупване на дъгата на седмия шиен прешлен и наличие на костен фрагмент в гръбначномозъчният канал, довел до притискане на гръбначния мозък на това ниво, вследствие на което притискане е настъпил квадрипирамиден синдром, усложнени с развитие на пролежни рани, сърдечна недостатъчност и смъртен изход на 23.10.2021 г. Вещото лице е категорично, че смъртта на К. е в пряка причинноследствена връзка с претърпяната шийна травма от пътнотранспортното произшествие. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил възражение, че смъртта на К. е в резултат на лекарска грешка, но това възражение не следва да се обсъжда, тъй като е преклудирано, доколкото не е заявено в отговора на исковата молба. Съдът намира за безспорно установено, че смъртта е в пряка и непрекъсната причинна връзка с травмите, получени от процесното ПТП.