Решение № 7212 от 09.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7212 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20211110137738 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на И. П. Ж. срещу У Н С С Ищцата твърди, че е била страна по трудово правоотношение с ответника, по което заемала длъжността „доцент“, катедра „Финансов контрол“, факултет „Финансовосчетоводен“. Заявява, че на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО трудовото правоотношение било прекратено със заповед № ЧР-2576/25.11.2020г. на Ректора поради констатации за осъществено плагиатство, обективирани в Доклад с вх. № 18-391 от 10.09.2020г. на Комисията по академична етика (КАЕ) при МОН. Оспорва уволнението като незаконосъобразно, като намира уволнителната заповед за немотивирана. Изтъква наличието на противоречие по отношение на уволнителното основание (чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО и чл. 328, ал. 1 КТ). Отрича да е доказано осъществяването на плагиатство по установения в закона ред. Позовава се на извършени нарушения в процедурата пред КАЕ, вкл. че арбитрите не отговаряли на изискванията за компетентност и действали при конфликт на интереси с ищцата, лицето подало и сигнала (доц. Д) и К К (съветник на зам.министър П Н). Счита, че заповедта по чл. 30 и чл. 30а ЗРАСРБ била издадена от зам.министър, а не от министъра на образованието, без да е налице делегиране на правомощия от министъра на образованието. Поддържа, че КАЕ вместо да изследва оригиналния хартиен вариант на монографията монографията „Противодействие на корупцията в здравеопазването“ и „Основи на антикорупционната политика и контрол“ е изследвал електронен вариант, който се отличавал от оригинала. Намира, че не било спазено и изискването по чл. 30, ал. 4, т. 1 вр. ал. 5 ЗРАСРБ за произнасяне на комисията по допустимост на сигналите. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 16518 лв., представляваща обезщетение за оставането й 1 без работа за периода от 26.06.2021г. до 26.12.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на вземането.

Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата заемала длъжността „доцент“. Заявява, че при издаването на оспорваната заповед, Ректорът на УНСС е действал при условията на обвързана компетентност (чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО). Поддържа, че осъществяването на плагиатство от ищцата било доказано по установения от закона ред с акт на компетентната в тези случаи КАЕ при МОН. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените от ищцата искове се основават на твърдения за незаконно упражнено правомощие на ректора по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, в резултат на което е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, което обуславя трудовия характер на спора. Следователно спорът е по чл. 344 КТ, поради което на основание чл. 344, ал. 3 КТ, същият е подсъден на районния съд (в този смисъл Определение № 50 от 29.12.2020 по дело № 30/2020г. на ВКС и ВАС, Петчленен състав).

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За да е основателен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е в тежест на ищцата да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, както и че същото е прекратено на посочената от нея дата. При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже, че е изпълнил законовите изисквания за мотивиране на оспорваната заповед, както и че трудовото правоотношение е прекратено при наличието на твърдяното от работодателя основание по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО - доказано по установения ред плагиатство.

В настоящия случай между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства (трудов договор от 30.01.2017г. и допълнително споразумение към него от 09.07.2020г., заповед № ЧР-2576/25.11.2020г.) се установява, че ищцата И. П. Ж. е заемала при ответника длъжността „доцент“, когато въз основа заповед № ЧР-2576/25.11.2020г. на ректора трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Основните спорни въпроси се свеждат до това дали извършеното уволнение отговаря на изискванията за мотивиране на заповедта, както и дали е осъществено твърдяното уволнително основание по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, по които въпроси съдът намира следното:

По първия от посочените спорни въпроси, следва да се подчертае, че в Кодекса на труда не е предвидено изрично задължение на работодателя да мотивира заповедта за уволнение, но в съдебната практика се приема, че във всички случаи работникът или служителят следва да е наясно с фактическото основание за прекратяване на трудовия договор. Това изискване е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност 2 на основанията за уволнение, а несъобразяването му е в състояние да доведе до неприемливия резултат работникът или служителят да узнае фактическата причина за прекратяването едва с отговора на исковата молба (в под. смис. вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2017г., Решение № 314 от 30.10.2014г. по гр.д. № 840/2014г. на IV г.о, ВКС и мн. др.). Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания. Решаваща е преценката дали в рамките на изложените мотиви работникът или служителят е в състояние да разбере кои са фактите в обективната действителност, въз основа на които трудовото правоотношение се прекратява.

В настоящия случай от съдържанието на процесната заповед № ЧР-2576/25.11.2020г. не остава никакво съмнение, че основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата е осъществено от нея плагиатство, за установяването, на което е извършена цитираната в заповедта проверка на Комисията по академична етика при министъра на образованието и науката. Противно на твърденията на ищцата, в заповедта не се сочи като основание чл. 328 КТ, а има недвусмислено позоваване на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, която разпоредба се явява приложима при приетата от работодателя фактическа обстановка.

Що се отнася до въпроса за това дали в случая действително е било осъществено посоченото от работодателя уволнително основание, съдът намира следното:

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО „членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове“.

Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ плагиатство е представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности.

Установяването на плагиатство, освен когато е осъществено под формата на престъпление по чл. 173 НК, може да се извърши и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), като в случая е приложима редакцията му към ДВ, бр. 17 от 25.02.2020 г.

Редът и предпоставките, при които се установява наличието на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации е уреден в гл. IV ЗРАСРБ – „Контрол“. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗРАСРБ проверка може да започне по инициатива на министъра на образованието и науката или по сигнал на заинтересовано лице. В тридневен срок от постъпване на сигнала министърът на образованието и науката издава заповед за извършване на проверка относно допустимостта на сигнала, която се извършва от комисия, която се произнася с мотивирано становище за допустимостта на сигнала (чл. 30, ал. 4 и 5 ЗРАСРБ). Когато комисията изрази становище, че сигналът е допустим, министърът на образованието и науката в тридневен срок от получаване на 3 становището възлага на Комисията по академична етика (КАЕ) да извърши проверката по същество на сигнала за плагиатство (чл. 30, ал. 6 вр. ал. 4, т. 2 ЗРАСРБ). КАЕ определя за конкретната процедура не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра по чл. 2а, които отговарят на изискванията по чл. 30, ал. 8 ЗРАСРБ. КАЕ дава възможност на кандидата, представил оценявания труд, предмет на проверката, да изрази своето становище (чл. 30, ал. 11 ЗРАСРБ). В срок до 30 дни КАЕ се произнася с доклад до министъра на образованието и науката относно наличието или липсата извършено плагиатство, като докладът се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите (чл. 30, ал. 9 ЗРАСРБ) и след обсъждане на приложените към сигнала доказателства, както и всички доказателства, представени от кандидата, представил оценявания труд, предмет на проверката (чл. 30, ал. 12 ЗРАСРБ).

Нито в ЗРАСРБ, нито в правилника за прилагането му (приет с ПМС № 202 от 10.09.2010 г., обн., ДВ, бр. 75 от 24.09.2010 г.) не е посочен ясно крайния акт, от който настъпват последиците от извършено плагиатство. Установяването на този акт е от съществено значение, тъй като с него несъмнено се засягат важни права и законни интереси на лицето, чийто научен труд е предмет на проверка (чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, чл. 4, ал. 5, т. 3, чл. 24, ал. 1, т. 5, чл. 29, ал. 1, т. 6, чл. 35, ал. 1, т. 1, чл. 35, ал. 2 ЗРАСРБ и т.н.). Властническият характер на правоотношението обуславя и необходимостта от установяване на органа, който е компетентен да издаде акта, от който настъпват неблагоприятните последици, респ. реда, по който засегнатото лице може да упражни правото си на защита при неспазване на предвидените в закона предпоставки.

Липсата на достатъчна прецизност при приемане на цитираните по-горе разпоредби позволява да се аргументират две различни становища относно това кой е компетентен да издаде крайния акт в производството по чл. 30 ЗРАСРБ и какъв е редът за защита на засегнатото лице. Според едната интерпретация на закона (поддържана в основните си линии от ответника), за да се приеме, че е осъществено плагиатство по смис. на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ е достатъчно такова да е установено в доклада на КАЕ. Като аргумент в тази посока би могло да се изтъкне това, че съгласно чл. 30, ал. 12 ЗРАСРБ проверката завършва с доклад на КАЕ, като не е предвидено изрично, че правните му последици настъпват само след като бъде приет от министъра на образованието и науката. Според другото възможно тълкуване, докладът на КАЕ е само етап от производството по установяване на извършено плагиатство, но същото приключва с окончателен акт на министъра на образованието и науката.

След като обсъжданите разпоредби на ЗРАСРБ не позволяват да се установи точния смисъл, вложен от законодателя, то същите са неясни, което налага тълкуването им според смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България (чл. 46, ал. 1 ЗНА).

Другите разпоредби, които имат пряко отношение към поставения въпрос са тези, в които е уредено правното положение и функциите на Комисията по академична етика. Съгласно чл.

30а ЗРАСРБ КАЕ се създава към министъра на образованието и науката за разглеждане на 4 отправените до него сигнали, вкл. за наличието на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации. Съгласно чл. 30а ЗРАСРБ членовете и председателят на КАЕ се назначават и освобождават от министъра на образованието и науката.

Според настоящия състав на СРС разглежданите функции и правно положение на КАЕ обуславят извода, че КАЕ осъществява спомагателна дейност към министъра на образованието и науката, а не реализира самостоятелно властнически правомощия. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 ЗРАСРБ именно министърът на образованието и науката е овластен от закона да осъществява контрол за това дали е налице извършено плагиатство. Отделно от това, в чл.