Определение № 4071 от 23.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4071 гр. Варна, 23.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501152 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. М. А., ЕГН **********, срещу Решение №1295 от 15.04.2023г. по гр. дело №4611/2023г. на ВРС , 17-ти състав, с което е осъдена отв. Ж. М. А. да заплати на ищцата Д. М. Д., ЕГН 7908171071, сумата от 6 660лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатено на 18.04.2018г. адвокатско възнаграждение за сключен между страните по делото устен договор за правна защита и съдействие, които вреди са настъпили в резултат на виновното неизпълнение от ответницата на договора за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 12.04.2023г. до пълното изплащане на задължението, на осн. чл.51 от ЗАдв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. В доклада по делото ВРС е посочил за квалификация на иска чл.51 вр. чл.35, ал.4 ЗАдв, при което единственото релеватно би било нарушението по чл.35, ал.4 от ЗАдв – прекратяване на производство по вина на адвоката, което не може да продължи отново пред друг съд или арбитраж.

Не е налице такава хипотеза в случая, поради което искът следвало да се отхвърли. Не е налице и отговорност на ответника по чл.51 от ЗАдв, тъй като при липса на писмен договор за правна защита остават неясни параметрите на възложеното. ВРС обаче сам си е решил какви са договореностите и справедливия размер на адв. хонорар за тях, което съставлява грубо процесуално нарушение и намеса в частна договореност. Така става неясно и как ВРС е приел пълно изпълнение от адвоката, след като не е доказано какво 1 точно се е задължил да извърши. На адвоката реално е било възложено да съдейства за „подялба на вещи в СИО“ на клиентката и бившия й съпруг, което включва и доброволната им подялба. В изпълнение именно на последното и на настояването на клиентката адвокатът е съдействал за много срещи и разговори между бившите съпрузи, изготвял е и е изпращал предложение за писмено споразумение, а образуваните дела не са продължавали поради отказ на клиентката от това. „Пълно неизпълнение“ на задълженията на адвоката категорично няма. Поради това се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявеня иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявеня иск, както и за обоснованост на определения от ВРС размер на вземането на ищцата. Липсата на писмен договор за правна защита не е пречка за валидността на възникнало правоотношение за това между страните по делото. По него обаче адвокатът не е положил дължимата по-голяма грижа от тази на добрия стопанен и дори на търговеца за защита интересите на клиента. Адвокатът не е и осведомявал своя клиент за развитието на възложените действия, в карушение на Етичния кодекс на адвоката. Така възнаграждението е било платено изцяло, но адвокатът не е защитил интереса на клиента изобщо, с което виновно му е причинил вредите в размер на платеното възнаграждение. Моли за потвърждаване на решението.

След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищцата – въззиваема внася следните уточнения по исковата молба: Договорът за правна защита и съдействие между страните по делото е бил сключен в устна форма, в кантората на адв. А. в гр. Варна, ул. „.......“, пред свидетел (м.........), непосредствено (няколко дни) преди превеждане на адв. хонорар от 6600лв. от клиент на адвокат (18.04.2018г.). Възложеният на адвоката мандат е бил за „образуване и представителство на клиента пред съд по дело за делба на вещи в СИО с бившия съпруг на ищцата“. За изпълнене е било договорено адв. А. да се ползва от пълномощното, дадено от ищцата във връзка с предходното бракоразводно дело (№10190/2017г.), което е било представяно и по всяко от образуваните и прекратени делбени дела. Исковата сума от 6600лв. се претендира като имуществени вреди, поради виновно неизпълнение от адв. А. на задълженията й по устния договор за правна защита (бездействие за отстраняване нередовностите по всички образувани пред съд дела за делба и неполагане на дължимата грижа за защита интересите на клиента). Не е било извършено разваляне на договора с адвоката.

По така направените уточнения насрещната страна изразява становище, че предвид формата на договора и твърдяната цена от 6600лв., доказването на същия с гласни доказателства е недопустимо на осн. чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Не е вярно, че възложеното е било само за представителство пред съд, а включвало и действия по постигане на спогодба за подялба на вещите в СИО, 2 които адв. А. е извършвала, видно от доказателствата по делото. А образуваните дела са били прекратявани след съгласуване с клиента. Поради това нито има виновно, нито има пълно неизпълнение на задълженията на адвоката, за да се търси отговорността му за вреди в пълния претендиран размер от 6 600лв. В случая е налице отказ / оттегляне от поръчката по чл.288 ЗЗД, което не лишава довереника от правото на възнаграждение.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

За квалификацията на спорното право, съобразно изложените в исковата молба твърдения и съобразно уточненията, направени пред ВОС, следва да се посочи, че коректната такава е само по тази по чл.51 от ЗАдв, без направеното от ВРС в доклада привързване с чл.35, ал.4 от ЗАдв“. Обявяването й е с цел страните да не бъдат поставяни в ситуация на процесуална изненада относно изпълнено от съда служебно правомощие. Доколкото обаче разпределената от ВРС доказателствена тежест не е погрешна, а нормата на чл.51 ЗАдв е част от дадената от ВРС квалификация в доклада, последващи указания към страните не се следват в случая.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

ОБЯВЯВА на страните, че съобразно изложените в исковата молба твърдения и съобразно уточненията, направени пред настоящата инстанция, коректната правна квалификация на предявения иск е само тази по чл.51 от ЗАдв, без направеното от ВРС в доклада привързване с чл.35, ал.4 от ЗАдв“.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената 3 държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4