Решение № 884 от 27.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Бургас, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВ. при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВ. Гражданско дело № 20222120107512 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Я. В., ЕГН **********, адрес: * срещу Н. Ж. Ж., ЕГН **********, адрес: *, за обявяване на нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт *г. и отмяната му, в частта, с която на Н. Ж. са дарени 3/6 ид. ч. от имот с идентификатор *, ведно с построената в имота вилна сграда с площ 34 кв. м. и идентификатор *.2, поради привидност на сделката, накърняване на добрите нрави, липса на основание за надаряване, както и заобикаляне на закона.

В обстоятелствената част на молбата се твърди, че ищецът и И.В. са наследници на Я.П.В. починал на * г През лятото на 2022 г. той споделил на децата си, че е подал жалба срещу Ж.Н. Ж. – баща на ответника, затова, че Ж. го е измамил и убедил привидно да дари на ответника 3/6 ид. ч. от посочения имот и изградената в него вилна сграда в землището на кв. Б.. Ж. Ж. обещал на Я.В., че ще погаси банкови кредити на стойност около 70000 лева с длъжници „*“ ЕООД и Я.В. – внук на Я.В.. Трябвало обаче да се извърши дарение в полза на сина на Ж. Ж. – Н. Ж., на собствен на В. имот. Уговорено било след погасяване на кредитите В. да върне на Ж. заплатеното вместо него по договорите за кредит, а Ж. да възстанови собствеността на В. върху имота. Избрана била форма на договора дарение, за да се избегне плащане на високи нотариални такси.

В продължение на две години Я.В. напомнял на Ж. за обещанието му да погаси кредитите, но това не се случило и до настоящия момент.

Ето защо счита, че договорът е привиден и прикрива договор за даване 1 вместо изпълнение, освен това е сключен при нарушение на добрите нрави, тъй като не е налице еквивалентност на престациите, защото Ж. не е изпълнил обещанието си да погаси кредити на дарителя.

Моли съда да уважи иска и да присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил претенциите.

Посочил е, че договорът е валиден. През 2020 г., когато е извършено дарението, ответникът е бил близък приятел на брата на ищцата И.В., често е помагал на семейството не само финансово, но и чрез предоставяне на работа във фирмата на бащата на ответника.Това е и причината за извършване на дарението, а не обещание за погасяване на кредити, каквато уговорка изобщо не е имало. През 2021 г. и 2022 г. възникнали конфликти между страните, след което е подадена и жалба първоначално от бащата на ответника срещу И.В. жалба, след което е подадена и жалбата от Я.В., цитирана в исковата молба.

Счита, че не са налице пороци в сделката, като излага подробни доводи.

Моли съда да отхвърли исковете и му присъди съдебно-деловодни разноски.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3, чл. 26, ал. 2, предл. 4 и 5 ЗЗД.

Предвид обоснованите от процесуалния представител на ищеца доводи, съдът намира, че исковете са кумулативно предявени, доколкото наведените основания за нищожност взаимно се припокриват и произтичат от еднакви факти – изложени са твърдения, че договорът за дарение прикрива договор за даване вместо изпълнение, тъй като бащата на ответника е дал обещание на наследодателя на ищеца, че ще погаси семейни кредити – задължения на роднини на В.. Тъй като не е изпълнил обещанието си, е налице според ищеца липса на основание за надаряване, нееквивалентност на престациите и нарушение на добрите нрави. Съгласно трайната практика на ВКС излагането на едни и същи факти, обуславящи порок на сделката, може да бъде свързано от ищеца с различни основания нищожност, като в този случай, подвеждането на конкретните факти под някое от основанията по чл. 26 ЗЗД е въпрос на правната квалификация на иска (така например Решение № 392/18.01.2012 г. по гр. д. № 1487/2010 г. на ІV гр.о.).

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *., Я.П. В. като собственик на 5/6 ид. ч. от 750/1180 кв. м. ид. ч. от поземлен имот, ведно с 5/6 ид. ч. от изградената в имота вилна сграда с площ 34 кв. м, находящ се в гр. Бургас, в. з. , *, е дарил 2/6 ид. ч. от него на внука си Н. П. и 3/6 ид. ч. – на Н. Ж. Ж.. В настоящото производство се атакува сделката в частта, в която Я.В. е прехвърлил собствените си 3/6 ид. ч. от имота на Н. Ж..

Ищецът се легитимира като наследник на Я.В. с удостоверение за наследници, видно от което С. В. е дъщеря на Я.В., а друг негов наследник е синът му И.Я.

2

В..

Съдът намира, че искът е недопустим извън наследствената част на ищцата поради липса на правен интерес от позоваване на порока касателно чужди права.

Дарените от наследодателя Я.В. на ответника Н. Ж. 3/6 ид. части от собствеността, предмет на договора за дарение, са подлежали на наследяване след неговата смърт поравно от двете му деца (чл. 5, ал. 1 ЗН). Според практиката на ВКС (напр. Решение № 205 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1415/2012 г. на III г. о. и Решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г. н а IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК) и съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор. В случая ищецът е наследник само на половината от наследството на баща си, поради което е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т. е. може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от процесния имот, която би била негова собственост по наследство. Ето защо и искът за прогласяване нищожност на договора за дарение е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на другия наследник, който не е предявил иска като обикновен другар в процеса на съсобственика си - ищец. Ето защо и искът следва да бъде оставен без разглеждане в частта, в която се атакува сделката до размера от 3/12 ид. ч. от прехвърлените общо 3/6 ид. ч.

В останалата част предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът не успя да докаже в настоящото производство, че договорът за дарение от 10.07.2020 г. е нищожен. Разпоредителната сделка, с която Я.В. е прехвърлил процесния имот – 3/12 ид. ч. от имот с идентификатор * на Н. Ж., е валидна и е породила вещно- транслативния си ефект.

Установява се от показанията на свидетеля И.В., че той е имал бизнес отношения с Ж. Ж. – баща на ответника. Той е обещал на Я.В., че ще погаси кредити на фирмата му и на внука му, но е поискал нещо като гаранция, което е наложило прехвърляне на имота. Впоследствие обаче Ж. не изпълнил обещанието си. Свидетелят сочи, че Я.В. и Н.

Ж. не са се познавали. Първоначално семействата са били в добри отношения, но през януари 2021 г. са се влошили. Свидетелят Ж. Ж. също е потвърдил, че с И.В. са имали бизнес отношения, работили са заедно, а с Я.В. се познават от 15-20 години. Посочил е, че той и синът му Н. Ж. са помагали много на И.В., давали са му пари. През 2021 г. отношенията се развалили.

Соченото от ищеца основание за нищожност на договора - привидност на същия, прикриващ договор за даване вместо изпълнение, поради съществуваща уговорка бащата на ответника да погаси заеми на наследодателя на ищеца, което обещание не е 3 изпълнено, не е установено в производството. За да е налице привидност на договора, следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му. В случай че страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност, по аргумент от чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищцата бе разкриване на симулацията и установяване, че действителната воля на страните по сделката към момента на сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. Следва да установи каква точно е била действителната воля на страните, като в случая следва да докаже, че страните са постигнали съгласие да не настъпят правните последици, произтичащи от атакуваната сделка – извършеното дарение, като се е целяла друг тип сделка, цитирана от ищеца. В практиката на ВКС се приема, че ако едната страна иска да установи, че сделката е симулативна, тя не може да си служи със свидетелски показания, освен ако има писмен документ, който изхожда от другата страна или удостоверява нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно – чл. 165, ал. 2 ГПК. Според изр. 2 на сочената разпоредба това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. В случая на нищожност се позовава наследник на прехвърлителя, поради което и свидетелски показания са допустими, доколкото същият не е страна по сделката и няма как да разполага с обратно писмо, ако такова е съставено. Въпреки това обаче събраните гласни доказателства не установиха по категоричен начин привидността на сделката. За евентуалното уважаване на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД не е необходимо доказването на вида на прикритата сделка, но доколкото в случая именно по този път страната се стреми да установи нищожността й, същата следва да се обсъди. От показанията на свидетеля В. се установява, че бащата на ответника е обещал да погаси кредити на фирмата на дарителя и на неговия внук. Няма данни по делото кредити да са погасявани от страна на Ж. Ж. или пък да са правени постъпки за това, което да мотивира В. да дари имота. При това сделката е осъществена не с обещалия да изпълни задълженията, а с неговия син. От друга страна се установява по делото, че между страните и техния близък роднински кръг са съществували дългогодишни приятелски отношения, като Ж. Ж. и Н. Ж. са помагали финансово на сина на Я.В.. Налице са множество неясноти относно действителната воля на страните и вида на прикритата сделка. За да се уважи иск за прогласяване нищожност на договор, същата следва да е установена по несъмнен начин, а в случая са налице неясноти и противоречия, поради които и искът следва да бъде отхвърлен.

Не са установени и следващите предпоставки за нищожност, сочени от процесуалния представител на ищеца и свързани с предходно обсъдената. По отношение на липсата на основание за надаряване съдът намира, че договорът за дарение има безвъзмезден характер, като предоставеното от дарителя има за свое основание единствено неговото дарствено намерение и той не очаква в замяна на неговата престация да получи насрещна облага от дарения. Сделката е сключена при наличието на основание, тъй като с нея е извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост. Не се установи договорът да е прикривал друг 4 такъв, свързан с дадено от Н. Ж. (съответно баща му) обещание за погасяване на кредити, след неизпълнение на което да е отпаднало основанието за дарението. При договора за дарение основанието за извършването на имущественото разместване е желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно дарителя. Нееквивалентността на престациите от своя страна не може да бъде квалифицирана като накърняване на добрите нрави поради свободата на договаряне по смисъла на чл. 9 ЗЗД. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) … Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.“. Съдът намира, че не е установено противоречие на сделката с добрите нрави.