Решение № 3175 от 10.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3175 гр. Варна, 10.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18133 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от П.К.С., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв.М.К. *** срещу К.Г.М., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца

Сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи душевни терзания, физически неудобства, дискомфорт, страдания, психически травми и емоционален стрес и притеснения, причинени от неправомерни действия на ответника – злоупотреба с право, изразяваща се в подаване на заявление на ***г. до Началника на Второ РУ на ОД на МВР гр.Варна съдържащо неверни твърдения, по което заявление били образувани Досъдебно производство № 797/2013г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР гр.Варна, Досъдебна производство № 268/2013 по описа на ОСО при ОП гр.Варна и прокурорска преписка № 4047/2013г. по описа на ВРП водени срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.309, ал.2 вр. ал.1 НК, Сумата от 714 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в 14.40 лева платена такса за нотариално удостоверяване и 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред РП гр.Варна, причинени от същите неправомерни действия на ответника, Ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на предявяване на исковете – 30.11.2018г. до пълното изплащане на вземанията.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Страните се познавали от много години, като и двамата членували в Съюза на писателите в България, занимавали се с творческа интелектуална дейност и били близки приятели.

Ищецът предоставил на ответника К.Г.М. и сина му Г.К.М. парични суми, за част от които те саморъчно съставили и подписали запис на заповед от ***г. За друга част от заетите на Г.К.М. суми били сключени договори за паричен заем.

Сумите следвало да се върнат до ***г. по записите на заповед и до ***г. и ***г. по разписките за заем.

След изтичане на уговорените срокове сумите не били върнати и ищецът отправил отделни покани за изпълнение на парично задължение до всеки от заемополучателите. В указания срок сумите не били върнати на ищеца и на 28.12.2012г. той предявил иск срещу К.М. и Г.М. за сумите. По исковата молба било образувано гр.д.№ 5444/2017г. по описа на Варненски районен съд. В хода на производството била допусната съдебно-почеркова експертиза и от заключението на вещото лице се установило и доказало по несъмнен начин, че ръкописните текстове и подписите, положени върху записите на заповед са на двамата поематели.

С решение № 2308/29.04.2014г. предявените от ищеца искове били отхвърлени, но с решението съдът признал за установено по реда на чл.194, ал.2 ГПК, че оспорването истинността на подписите и на ръкописните текстове, положени в записите на заповед от 11.11.2009г., издадени от К.Г.М. и Г.К.М., не е доказано.

С решение №1844/08.12.2014г. по в.гр.д.№ 1468/2014г. по описа на ВОС било отменено изцяло решението на ВРС и предявените от ищеца искове били уважени изцяло.

Ищецът твърди, че в хода на производството пред ВРС, на ***г. ответникът К.М. внесъл Заявление до началника на Второ РПУ на МВР –гр.Варна. В заявлението се твърдяло, че ищецът е злоупотребил с доверието на ответника, като е използвал неистински документи в негова вреда и се искало образуване на досъдебно производство по случая.

Към него момент синът на ответника работел в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна.

По подаденото заявление било образувано досъдебно производство № 798/2013г. по описа на Второ РПУ на МВР – Варна срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.309, ал.2 вр. ал.1 НК.

В образуваното досъдебно производство били правени всякакви опити за осуетяване гледането и производството по гр.д.№ 5444/2013г. по описа на ВРС.

С разпореждане от 03.10.2013г. по пр. преписка

№4047/2013г. по описа на ВРП, на ищеца било разпоредено да предостави на следователя оригиналите на разписките и записите на заповед. След надлежно обжалване това разпореждане било отменено с постановление от 21.05.2014г. на прокурор при ВОП.

Въз основа на необосновани искания на ВРП до ВРС, с определение било спряно производството по гр.д.№ 5444/2013г. и бил даден приоритет на досъдебното производство. Определението за спиране било отменено с определение от 20.11.2013г. по в.ч.гр.д.№3274/2013г. по описа на ВОС.

В хода на извършваната предварителна проверка ищецът няколко пъти бил призоваван на разпит пред разследващия орган за да дава показания, в качеството си на свидетел.

След извършване на всякакви процесуално-следствени действия, образуваното досъдебно производство било прекратено с постановление на прокурор при ВРП.

Ищецът твърди, че не е давал повод за извършване на досъдебно производство срещу него, като „неизвестен извършител“ и въобще не бил привличан като правонарушител за деяния, преследвани по наказателно-правен ред.

В резултат на непочтените и незаконни действия на ответника, ищецът бил подложен на силни душевни терзания, както и на стрес, на психически неудобства и дискомфорт. Действията на ответника не преследвали правомерна и правно-легитимна цел, поради което той носел пълна отговорност за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Имуществените вреди за ищеца представлявали заплатена нотариална такса за удостоверяване верността на преписи от процесните записи на заповед и разписка в размер на 14.40 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита през ВРП по преписка № 4047/2013г. в размер на 700 лева.

Неимуществените вреди се изразявали в силни душевни терзания, физически неудобства, дискомфорт, психически травми и емоционален стрес и притеснения от неоснователно заведените производства, усилията на ищеца за защита по същите, проведените разпити като свидетел, от продължителността на производствата и състоянието на несигурност, обостряне на психично заболяване на ищеца, като размерът на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди ищецът определя на 9000 лева..

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни.

Ответникът оспорва да е налице увреждащо деяние, както и да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Поддържа също, че липсва причинно-следствена връзка между действията му и описаните в исковата молба неблагоприятни последици за ищеца.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените в производството по делото разноски..

В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и в отговора по нея и правят искане за присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

На

***г. е съставен запис на заповед, с който К.Г.М. се задължава безусловно да заплати на П.К.С. сумата от 3100 лева с падеж ***г. /л.31/.

На същият ден е съставен запис на заповед с издател Г.К.М. и поемател ищеца П.К.С. за сумата от 3000 лева с падеж отново ***г. /л.32/.

С исковата молба е представено надлежно заверено за вярност копие от страници от книгата на ищеца „***“ с посвещение на ответника и посочена дата ***г., послепис към същата книга изготвен от ответника, както и препоръка от ответника за приемането на ищеца в Съюза на българските писатели/л.39-41/.

На

***г. ищецът, чрез пълномощника си адв.М.К., е отправил покани до ответника К.Г.М. и до издателя на втория запис на заповед Г.К.М. покани за връщане на заетите суми в срок до 3 календарни дни от получаване на поканите.

Липсва отбелязване дали и кога поканите са получени от адресатите им /л.35-38/.

Жалба от К.Г.М. е подадена до началника на Второ РУП – ОДМВР Варна на ***г. с твърдения, че е въведен в заблуждение от П.К.С. и е злоупотребено с доверието му. Включени са твърдения, че на ***г. ответникът и сина му Г.М. са получили покани за изпълнение на парични задължения с приложени към тях ксерокопия на записи на заповед. В жалбата изрично се признава подписването на записи на заповед от ответника и от Г.М. за твърдените суми, но се заявява, че са налице основателни съмнения дали представените от ищеца записи на заповед са истински или са сканирани или преправени от оригиналните.

На

15.04.2013г. ищецът е предявил искове срещу К. Г.М. и Г.К.М. за осъждането им да му заплатят сумите, за които са издадени записи на заповед от ***г.

По исковата молба е образувано гр.д.№ 5444/2013г. по описа на ВРС.

На

26.04.2013г. по искане на ответника му е издадено удостоверение от Второ районно управление на ОД на МВР Варна за това, че с постановление на прокурор М. Г. при ВРП от 17.04.2013г. е образувано досъдебно производство №797/2013г. по описа на управлението срещу неизвестен извършител – за това, че в периода м.август 2009г. – месец януари 2011г. в гр.Варна, съставил неистински частни документи – запис на заповед и разписка и ги употребил за да докаже, че съществува правно отношение, като престъплението имало за предмет ценни книжа.

/л.48 и 50/.

По образуваното досъдебно производство с разпореждане от 03.10.2013г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Варна е наредено на ищеца да предостави на водещия разследването следовател Т.К. от ОСО при ОП-Варна записите на заповед от 11.11.2009г. /л.53/.

С определение от 19.08.2013г. по гр.д.№ 5444/2013г. по описа на ВРС е задължен ищеца да представи в оригинал двата броя записи на заповед /л.57/.

В гражданското производство е извършена проверка истинността на представените от ищеца записи на заповеди и е установена тяхната автентичност.

Протокол за извършена комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза е изготвен на 20.03.2014г. и същият е приет като доказателство без да е оспорен от страните с протоколно определение от 01.04.2014г.

С влязло в законна сила съдебно решение №1844/08.12.2014г. по в.гр.д.№ 1468/2014г. по описа на ВОС К.Г.М. и Г.К.М. са осъдени да заплатят на ищеца сумите, за които са издадени записите на заповед като получени по договори за заем от 11.11.2009г.

Наказателното производство по ДП № 268/2013г. по описа на ОСлО при ОП Варна е прекратено с постановление от 16.06.2014г. /л.83-84/.

За установяване настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди в полза на ищеца са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите С.А.М. и М.П.З., както е назначена и съдебно-психиатрична експертиза.

В показанията си св.М. твърди, че познава ищеца от 15 години, работели в *** и често разговаряли. Ищецът пишел поезия, член бил на писателската гилдия и с въодушевление говорел за това. В началото след запознанството му с ответника, взаимоотношенията между тях били съвсем приятелски и ищецът говорел с въодушевление за К.М.. Ищецът споделил на свидетеля, че три-четири пъти е дал определени суми на ответника, тъй като той бил финансово затруднен. Впоследствие ищецът бил обвинен, че е подправил разписките и записите на заповед. Тъй като и двамата били приятели в една гилдия, писатели, поети да се постави въпросът пред Районна прокуратура и Второ РПУ и да бъде разследван за това, че е подправил документите, дал фалшиви разписки и фалшиви записи на заповед се отразило много неприятно на ищеца. Ищецът страдал от биполярно разстройство и тези фалшиви обвинения предизвикали психически срив у ищеца. Той дълго време не можел да се отърве от мисълта как може да е обвиняван, след като е помогнал с най-добри чувства. Ищецът давал пари в заем и на свидетеля, но той му ги връщал на датата, на която обещаел. Ответникът подал жалба до Районна прокуратура и Второ РПУ, че ищеца е подправил документите, след което П.С. бил викан 4-5 пъти в полицията като престъпник. Това накърнило честта на ищеца и той се чувствал унизен пред колеги, познати и пред гилдията. В период от близо три години продължила несигурността за ищеца дали ще бъде обвинен и за какво. Свидетелят познавал ищеца от 1993г. и през тези три години, по време на досъдебното производство, ищеца получил тик от това, че е несправедливо обвинен. През тези години ищецът се затворил в себе си защото мислел, че всеки ще го сочи с пръст, че изнудва човек за пари. Тогава се получили тези тикове, както и и имало период, в който ищеца не творял. Ищецът страдал от биполярно разстройство, бил по-емоционален и по-раним, не търпял неправда и това, което му се случило много го потискало.