Решение № 1102 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330202963 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 12262369, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на В. И. Й., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 25,56 евро за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От представената разписка е видно, че обжалваният електронен фиш е връчен на 23.04.2026г. Жалбата е подадена на 05.05.2026г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният 1 фиш, и е подадена против акт, който подлежи на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 17.02.2026г. в 16,35ч., в гр.

Пловдив, бул. Васил Априлов номер 156, посока от юг към север, при максимална разрешена скорост за движение - 50 км/ч в населено място, МПС с рег. № **** се движел с установена скорост 62 км/ч., тоест с превишение на разрешената скорост от 12 км/ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е жалб. Й..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Същото установява както превозното средство, с което е извършено процесното нарушение, така и датата, мястото и скоростта му на движение.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 133-СГ-ИСИС/25.03.2025г., допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3км/ч. при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил с рег. № * * * * от 65 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 62 км/ч. Липсва и съществено процесуално нарушение с оглед непосочването в електронния фиш, че е приспаднат толеранс. Посочването на толеранс липсва като изричен реквизит съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Същевременно, задължение за органа е да посочи установената от него наказуема скорост (т.е. скоростта след приспадане на толеранса и за която иска да бъде наказано съответното лице), което в настоящия случай е и сторено. В случай, че скоростта беше неправилно посочена, вкл. в случай, че органът не беше приспаднал нормативния толеранс, то и ЕФ би бил неправилен, но както 2 вече се посочи, след като правилно е определена наказуемата скорост и именно тя е посочена в обжалвания ЕФ, то и липсва нарушение при определянето на скоростта.

От справката за собственост е видно, че автомобилът е собственост на жалбоподателката Й.. Неоснователно се явява и възражението, че не е посочено ЕГН на лицето, срещу което е издаден ЕФ, доколкото такова се съдържа, включително в представения от страната екземпляр на електронен фиш.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от Удостоверението за одобрен тип с № 17.09.5126;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от удостоверението;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка № 133-СГ-ИСИС/25.03.2025г., като същото е със знак за проверка 00102 и е с положени защитни стикери;;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.В протокола изрично е отразено, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, което е удостоверено с подпис на служителя, настроил мобилното средство.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 1 от 3

ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – глоба от 25,56 евро при превишаване на нормативно предвидената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч.

Не са налице обстоятелства, които да обусловят приложението на института на маловажния случай, респ. приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Същевременно в жалбата не са изложени и твърдения, които да могат да доведат до противен извод.

Нарушението е формално, на просто извършване, поради което и липсата на вредни последици от деянието не е елемент от състава на нарушението.

Законодателят е счел, че с превишаването на определени нормативни граници на скоростта се поставят в опасност останалите участници в движението, поради което и е предвидил налагането на санкции, индивидуализирани в зависимост от размера на превишаването, респ. в зависимост от степента на поставяне в опасност, като конкретната санкция, наложена на жалбоподателката, в сравнително нисък размер в сравнение с останалите предвидени санкции за превишаване на скоростта, се явява правилна и законосъобразна и би способствала за изпълнение на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 66,47 евро.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 12262369, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В. И. Й., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 25,56 евро за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА В. И. Й., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 66,47 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5