Определение № 4196 от 18.12.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4196 гр. Варна , 18.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Николай С. Стоянов като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело № 20203100101532 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:

Производството е по искове на П. Г. М., ЕГН**********, с адрес по делото гр.Варна, ул. „Марагидик“ №11, вх.1, ап.7,с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„Витоша“ №2, за сумите:

- 30 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от осъждане, душевни страдания, негативни отношения със семейство, близки и колеги на ищеца, социално дистанциране, нарушени сън и апетит, натрапчиви мисли, депресия, тревожност и отключени кардиологични заболявания с лекарствено и оперативно лечение и още захарен диабет тип 2, всички от които – в резултат на задържане за 24 часа по ЗМВР на 23.10.2016г. и главно на неоснователното му привличане като обвиняем по ДП № ……./2016г. на ОД на МВР – София на 24.10.2016г. и повдигането на обвинение срещу него п о НОХД №1889/2018г. на СРС , за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, както и боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила на 16.07.2019г. присъда;

- 4768.94лв. – обезщетение за всички имуществени вреди, формирани от сумите:

2300лв. – цена на 23 пътувания Варна-София с автобус „Биомет“ в периода 01.05.2017г.28.10.2019г. във връзка с наказателното производство; 1519.69лв. – сбор от всички платени средства за лекарства, добавки и лечебни пособия с оглед физическите и психологични увреждания на здравето на ищеца във връзка с наказателното производство (сред които лекарствата Престариум, Конкор, Моксогама, от 2019г. Аторис,Калипра, Егирамлон, Молсидомин, Аванор, Метфогама, Нолипрел форте, Валсакор, от 2020г. Розмарик и Трифас, описани по дати на закупуване в молба от 06.10.2020г. на л.55-59 от делото); и 949.25лв. – пазарна стойност на притежаваните от ищеца, но отнети при наказателното производство пистолет „Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него, както и пистолет „Валтер РР“, калибър 7.65, №275833Р с щампа на орел, с антикварна стойност, с боеприпаси; всички материални вреди – в резултат на задържане за 24 часа по ЗМВР на 23.10.2016г.; отнемане от служители на МВР на оръжията на 24.10.2016г. и невръщане на същите от ответника и досега; и главно на неоснователното му привличане като обвиняем по ДП №……./2016г. на ОД на МВР – София на 24.10.2016г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1889/2018г. на СРС , за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е 1 държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, както и боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила на 16.07.2019г. присъда;

- ведно със законната лихва върху главниците от датата 06.01.2015г. до пълното изплащане на всяка от сумите.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че през есента на 2016г. в гр. София, получил от негови близки пистолет „Макаров“, който бил подарък на баща му за заслугите му към МВР. С оглед сантименталната стойност на оръжието ищецът го прибрал при своите и законно притежавани два други пистолета, въпреки че знаел, че няма разрешение за това.

Твърди още, че на 23.10.2016г., след семеен празник и възникнал на него скандал, е бил задържан за 24 часа по ЗМВР и отведен в ареста, където той се почувствал много унизително. Тъй като при ареста носил пистолета си „Валтер РР“, последният бил доброволно предаден на органите на МВР.

На следващия ден 24.10.2016г. бил освободен и се прибрал в жилището си в София, придружен от служители на МВР. След като отворил касата, която имал в жилището си, в нея се установили и били доброволно предадени други две оръжия – пистолет „Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него и пистолета на баща му „Макаров“ с боеприпаси. Когато било установено, че П М притежава разрешение за неговите „Валтер РР“ и „Астра 100“, но не и за пистолета на баща му „Макаров“ с боеприпаси, било образувано ДП по пр. преписка №46022/16г. на СРП.

По-късно на на 24.10.2016г. ищецът сочи, че бил привлечен за обвиняем по въпросното ДП за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК (че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, както и боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това). Не е била наложена на обвиняемия мярка за неотклонение, но били извърешни по ДП действия с негово участие.

Впоследствие (без да сочи кога) на ищеца било повдигнато и обвинение за престъплението по чл.339, ал.1, пр.2 от НК по соченото ДП. По обвинителния акт било образувано НОХД №1889/2018г. на СРС, по което с присъда от 24.04.2019г. на СРС подсъдимият бил признат за виновен. След обжалване на присъдата от подсъдимия М било образувано ВНОХД №2293/2019г. на СГС, по което с присъда от 01.07.2019г. била отменена присъдата на СРС, като подсъдимият П М бил признат за невиновен по възведеното на същия обвинение по чл.339, ал.1, пр.2 от НК. Присъдата на СГС не била протестирана от Прокуратурата на РБ и влязла в законна сила на 16.07.2019г. Въпреки това обаче на М не били върнати (тогава, а и до днес) отнетите и притежавани на законно основание пистолети „Валтер РР“ и „Астра 100“. А след присъдата на СГС били издадени още пет съдебни акта по делото, последният от които на 28.10.2019г., едва след което наказателното производство било приключило.

Ищецът твърди също, че в резултат на незаконното обвинение (в т.ч. и на задържането му на деня преди това и на отнемането на личните му оръжия), ищецът претърпял страх от неоснователно осъждане, душевни страдания, негативни отношения със семейството, близки и колеги на ищеца, социално дистанциране, нарушаване на сън и на апетити, започнали натрапчиви мисли, депресия, тревожност, отключили се освен това кардиологични заболявания с лекарствено и оперативно лечение и още захарен диабет тип 2, и други силни негативни преживявания. Допълнително и конкретно твърди, че изгубил работа в дружество „Лейбъл мениджмънт“ към „Солвей соди Девня“; че на 30.10.2017г., на 13.03.2018г., на 07.08.2019г., на 12.12.2019г. и на 26.02.2020г. постъпвал в болници с тежки 2 и влошаващи се кардиологични заболявания, които наложили и няколко сериозни операции за запазване на живота и здравето му; отделно се отключил и захарен диабет тип 2 – всички от които преживявания влошили още повече състоянието на ищеца, като всички те твърди да са пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с негово участие и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на наказателното производство върху него, моли за обезщетение в претендирания справедлив според него размер, както и също за законна лихва за забава върху обезщетението, от конкретно сочена дата, като в подкрепа на искането си развива правни съображения.

По отношение на имуществените вреди твърди, че в резултат на общото му влошено състояние от повдигнатото му обвинение и поради отключените кардиологични заболявания с приемане в болници и операции на 30.10.2017г., на 13.03.2018г., на 07.08.2019г., на 12.12.2019г. и на 26.02.2020г., както и получения захарен диабет, в периода от 27.07.2017г. до 29.07.2020г. ищецът се налагало да приема постоянно лекарства (Престариум, Конкор, Моксогама, от 2019г. Аторис, Калипра, Егирамлон, Молсидомин, Аванор, Метфогама, Нолипрел форте, Валсакор, от 2020г. Розмарик и Трифас), описани по дати на закупуване в молба от 06.10.2020г., за които заплатил общо 1519.69лв. Пак във връзка с обвинението, ДП и НОХД ищецът твърди, че в периода от 01.05.2017г. до 28.10.2019г. е направил 23 пътувания Варна-София с автобус „Биомет“, на обща стойност 2300лв. И пак във връзка с с обвинението, ДП и НОХД, както и невърнатите му и досега, но иззети негови пистолет „Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него, както и пистолет „Валтер РР“, калибър 7.65, №275833Р с щампа на орел, следвало да получи стойността им 949.25лв. Или в обобщение претендира сбора от тези суми в размер на общо 4768.94лв., като материални вреди от незаконното обвинение и производство срещу него, ведно със законната лихва върху това обезщетение, също от конкретно сочена дата.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца като обвиняем, задържането му, повдигането на твърдяното обвинение срещу него, образуваното по обвинението НОХД и финалното му оправдаване по него.

Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер, като във връзка с това навежда следните групи доводи: 1/ разходите за 23 пътувания от Варна до София са напълно недоказани по реализиране и по връзка с обвинението, още повече с оглед твърденията на ищеца, че живял и в София през целия или през част от периода; 2/ разходите за лекарства също са недоказани, нямат и връзка с обвинението, евентуално всички или част от тях се поемат от НЗОК, а отделно самите заболявания на ищеца са били хронични; 3/ няма никаква пряка причинна връзка между сочените болести на ищеца и ДП и НП, защото се касае за хронични и дългогодишни заболявания, резултат от начина на живот, начина на хранене, възрастта, вредни навици и други, поради което и никакви морални или материални вреди по повод заболяванията не следва да са задължение на Прокуратурата на РБ; 4/ недоказаност за влошаване на отношение на ищеца с неговото семейство, напротив данни за отдавна влошени такива, включително и с оглед сигнала, след който е бил задържан за 24часа по ЗМВР; 5/ точно това задържане по ЗМВР няма никакво отношение към ДП и не е извършено с оглед на това ДП, нито от органи по разследването на ДП; 6/ ПРБ не е огласявала по никакъв начин самото ДП; 7/ ДП не е повлияло на труда на ищеца, първо тъй като той е бил вече пенсионер към привличането му и второ защото е работил през цялото време на ДП и НП; 8/ пистолетите и боеприпасите са отнети не от ответника, а 3 от МВР, служба КОС, и не по повод ДП,а по повод издадени срещу ищеца Заповеди за защита от домашно насилие и отнемане на разрешително за оръжията; 9/ размерът на търсената сума за морални вреди е силно завишен и силно несъответен на принципа на справедливостта, включително с оглед естеството на делото, на срока на разглеждане на същото и на другите висящи производства срещу този обвиняем; 10/ по ТР на ВКС законна лихва по ЗОДОВ се дължим само от деня на влизане в сила на оправдателната присъда.

По същество моли за отхвърлително решение по исковете.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: соченото неоснователно повдигнато му обвинение за престъпление (незконосъобразни съставомерни действия) на ПРБ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число вид на обвинението, предвидено наказание,брой и вид задължителни действия по него с участието на ищеца, продължителността на цялото наказателно дело; факта, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение и всички други съставомерни по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ действия на ПРБ; също и всички твърдяни по вид и обем вреди (имуществени и неимуществени), които да съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на ПРБ, а също и последиците от незаконното обвинение върху физическото и психическото здраве на ищеца и неговата имуществена сфера; размера на обезщетението за доказаните по вид и обем вреди; забавата на ответника от началната сочена дата на законната лихва.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: положителните факти на които основава възраженията си – за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността му (изобщо или в заявения обем); евентуално допринасянето от ищеца за част от вредите (че болестите са хронични и че се дължат на възрастта и начина на живот на ищеца; че той имал влошени отношения с близките си; че е работил през цялото време); освен това също евентуално, че всички или част от лекарствата на ищеца се заплащали от НЗОК; и другите съображения за евентуалния значително по-малък размер на евентуалното обезщетение; и различната (спрямо сочената от ищеца) начална дата на забавата.