Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 13.02.2024, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 709/2021
Вид
Решение № 64
Подписан
13.02.2024
В сила
21.06.2024
Състав
ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за наследството
  • чл.9 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. гр.Велинград, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д. като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20215210100709 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Предявен е от С. Н. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Ракитово, ул.”************” № 60, Т. Н. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Ракитово, ул.”***” № 5, Й. Т. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Ракитово, ул.”************” № 60, общ.Ракитово, против В. Г. Я., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София,ж.к.” ************, И.

Г.

П., с

ЕГН:**********, с постоянен адрес: от гр.София,ул.”************” №59, ет.2, Е. Д. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Ракитово, ул.”************”, № 6А, Г. Д. П., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр.София, ул.”************”, №30, Л. Д. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Ракитово,ул.”*****”, №16, С. Х. Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.Ветрен дол,ул.’’***”, № 69А, Д. Х. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Ракитово,ул.’’*****”, №16, К. Й. Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.Симеоновец, ул.”***” №17, Д. Й. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: от гр.София,ул.’’*******” №19, А. Й.

П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Септември, ул.”************”, №11 , В. Й. Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Септември, ул.

„************” №32, И. С. З. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.Ветрен дол, ул. ’’*******” №4, Г. С. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.Симеоновец, ул.”************” №1, А. С. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Сокол” №2 , иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследяване по закон на покойните Н.М. М. и ЕК. Н.а П. и изтекла в тяхна полза придобивна давност на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** 1 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.201 0 г. на Изпълнителен директор на

АГКК с адрес на поземления имот: гр.Ракитово,ул.“************“ № 60, общ.Ракитово, обл.Пазарджик, с площ на имота от 895 кв.м., при съседи: ***, ***, ***,

***,***, ведно с намиращите се в имота жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 83 кв.м., жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 4 кв.м., гараж с идентификатор ***, със застроена площ 33 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 34 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 41 кв.м..

В исковата молба ищците излагат, че са единствени наследници по закон на Н. С. М., починал на 23.10.2018 г., С. Н. М. , починал на 23.06.2006 г, Н.М. М., починал на 31.10.1982г., ЕК. Н.а М., починала на 08.06.1937г..

Сочат, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 230,т.П,р.№ 701, дело № 430/1964г. на Рапчо Йосифов Бърдарски, Велинградски народен съдия, Н.М. М. е признат за собственик на основание завещание и давностно владение на недвижим имот:

КЪЩА в с.Ракитово, Пазарджишки окръг застроена на 84 кв.м., в едно дворно място, което е с пространство, застроено и незастроено- 822 кв. м. при съседи:

Г. Я., С. Я., улица, П.А.М., съставляващо имот планоснимачен № 804 за който се отрежда парцел VIII в квартал - 30 по плана на селото. Сочат, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 386, т. II, дело № 824/1969г. на Велинградски народен съдия Рапчо Бърдарски Н.М. М. дарява на третата си съпруга И. С. / Т./ М. лятната кухня на 20 кв.м., застроена в описания погоре имот, ведно с 1/2 идеална част от дворното място, но без застроената в същото дворно място друга къща на 84 кв. м.. Поддържат, че къщата на 84 кв.м., която не е предмет на този нотариален акт е различна от къщата, описана в нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 230,т.Н,р.№ 701,дело № 430/1964г.. Твърдят, че тя е изградена в имота изцяло от баща им Н. С. М. и дядо им С. Н. М., които се явяват съответно внук и син от първия брак на прадядо им с прабаба им ЕК. Н.а П., починала на 08.06.1937 г.. Сочат, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 614, т. III, дело № 846/1975 г. на Велинградски народен съдия Рапчо Бърдарски, И. Т. /С./ М. продава дарените и ½ идеална част от дворното място, ведно с лятната кухня на 20 кв.м. срещу задължението на купувача да се грижи за цялостната издръжка и гледане на нея и на нейния съпруг Н.М. М. до края на живота им, до когато същите си запазват правото на ползване от продаваемата лятна кухня на Н. С. М.. Излагат, че описаният по-горе имот е идентичен по сега действащия регулационен план на гр.Ракитово с поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Ракитово,ул.“************“ № 60, с площ на имота от 895 кв.м. при съседи: ***, ***,

***, ***, *** ведно с намиращите се в имота жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 83 кв.м., 2 жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 4 кв.м., гараж с идентификатор ***, със застроена площ 33 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 34 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 41 кв.м.. Поддържат, че всички описани сгради попадащи в имота са изградени изцяло от Н. С. М.. Твърдят, че имотът не е завещан на Н.М. М. от Н. А.П., починал на 14.07.1927 г., тъй като публично завещание от 13.07.1927г. няма вписано в особения регистър на публичните завещания, който се е водил за този период от време в Агенция по вписванията гр.Пещера. Твърдят, че ЕК. Н.а П. след смъртта на баща си Н. А.П. на 14.07.1927 г. остава единствен наследник на имота му, а след нейната смърт на 08.06.1937 г., синът й С. Н. М., съгласно отменения закон за наследството в редкацията му от 1906 г.. Излагат, че в този имот са родени и живели всички, както дядо им, баща им, така и те и винаги е владян от тях.

Поддържат, че дори и прадядо им да е сключвал бракове то процесните имоти никога не са били в режим на съпружеска имуществена общност, като към датата на смъртта му, той не е имал други законни наследници. Излагат, че когато предприели действия по снабдяване с удостоверение за наследници се оказало, че в регистъра на населението като наследници на прадядо им Н.М.

М. починал на 31.10.1982г. освен тях са записани и всички ответници, които са наследници на И. Т./С./ М., деца от неин предишен брак с друг мъж и трета съпруга на прадядо им. Твърдят, че винаги са владели и ползвали включително и до днес, респективно придобили са имота ведно с построените в него сгради, както по наследство, така и по давност, чрез присъединяване към тяхното и владението осъществявано от баща им и дядо им, както 5годишната или 10-годишната придобивна давност, което обуславя и правният им интерес от завеждане на настоящето дело. Поради изложеното молят иска да бъде уважен. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата А. С. П. заявява, че няма претенции към процесния имот, такива никога не е предявявала, нито сега, нито в миналото. Твърди, че няма родствена връзка с ищците и дори не ги познава. Излага, че нейната прабаба И. Т. М. е била в брак с прадядото на ищците, но децата на прародителите им не са им общи, а от предходни бракове. Излага също, че що се касае до представените документи с исковата молба, то е видно, че прабаба й приживе-през 1975г. се е разпоредила с имота в полза на наследодателят на ищците. Видно е, и че този имот е придобит от нея през 1969г. с дарение от прадядото на ищците Н.М. М.. Другите документи свидетелстват, че имотът е придобит от прадядото на ищците по завещание и дарение по време на брака му с ***та му съпруга ЕК. Н.а П.. С оглед липсата от нейна страна, на каквито и да било претенции, моли да се приеме, че не е дала повод за завеждане на иска срещу нея и да бъде освободена от заплащане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Г. С. С., оспорва искът като недопустим за ½ идеална част, поради липса на спор. Излага се, че видно от представените доказателства с исковата молба ½ идеална част от поземления имот с идентификатор ***., ведно с построените в имота жилищна 3 сграда с идентификатор *** и селскостопанска сграда с идентификатор *** са били собственост на Н.М. М., съгласно съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. След неговата смърт през 1982г. той оставя като наследници съпругата си И. М. и сина си от първия брак -С. Н. М., които съгласно чл.9 от ЗН го наследяват при равни права, по ½ идеална част. Излага се, че видно от удостоверение за наследници Н. М. е бил в брак с И. М., а след нейната смърт през 1985г., тя е оставила наследници - ответниците по делото. Поддържа се, че ищците нямат правен интерес от завеждането на дело за ¼ идеална част от поземления имот и ¼ идеални части от жилищните сгради, тъй като те са ги придобили по наследство от Н.М. М.. Относно издаденото удостоверение за наследници и оспорването му счита, че е правилно издадено, тъй като данните за родствена връзка и за наличие на брак се извличат от регистрите за гражданско състояние /за раждане, брак и смърт/. Относно придобиването на имота от ищците по давност и наследство, счита, че в тази си част искът е основателен, и следва да се уважи. Налице са предпоставките за придобиването му по давностно владение повече от 10 години, тъй като ищците владеят целият имот, явно, несъмнено и безспорно. Манифестират и владение спрямо ответниците, видно от представеното удостоверение за данъчна оценка, имотът е деклариран само от тях и те са заплащали данъците за него. Заявява, че няма претенции по отношение на процесния имот и искът би следвало да бъде уважен. Ето защо на основание чл. 78.ал.2 от ГПК моли разноските по настоящето дело да бъдат възложени върху ищците, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждането на настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от останалите ответници.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищците е да докажат, правото си на собственост върху процесните недвижими имоти, придобито на основание наследяване по закон и/или сделка и/или на наведеното оригинерно основание, т.е. че са упражнявали в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои.

С молби в хода на процеса, ответниците К. Й. Б., А. Й. П., В. Й. Б. и Г.

Славчев С. изразяват становище по хода на делото, което съдът намира по същество за признание на иска.

От представения с исковата молба нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 230, т.П, р.№ 701, дело № 430/1964г. на Рапчо Йосифов Бърдарски, Велинградски народен съдия, се установява, че Н.М. М. е признат за собственик на основание завещание и давностно владение на недвижим имот: къща в с.Ракитово, Пазарджишки окръг застроена на 84 кв.м., в едно дворно място, което е с пространство, застроено и незастроено- 822 кв. м. при съседи: Г. Я., С. Я., улица, П.А.М., съставляващо имот планоснимачен № 804 за който се отрежда 4 парцел VIII в квартал - 30 по плана на селото.

От приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 386, т. II, дело № 824/1969г. на Велинградски народен съдия Рапчо Бърдарски се установява, че Н.М. М. дарява на третата си съпруга И. С. М. лятната кухня на 20 кв.м., застроена в описания по-горе имот, ведно с 1/2 идеална част от дворното място, но без застроената в същото дворно място друга къща на 84 кв. м..

От приетия като писмено доказателство нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 614, том III, дело № 846/1975 г, на съдия Рапчо Бърдарски, се установява, че И. Т. М. е продала на внука си Н. С. М. следния свой недвижим имот, а именно: лятна кухня, застроена на 20 кв.м., в едно дворно място в гр. Ракитово, цялото от 822 кв. м. при съседи: Г. Я., С.