Определение № 1559 от 13.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1559 гр. София, 11.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002900837 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) срещу решение № 198 от 14.12.2022г. по в.гр.д. № 459/2022г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която, като е потвърдено частично и отменено частично решение № 260046 от 26.05.2022г. по т.д. № 1962/2019г. на Окръжен съд – Варна, касаторът е осъден да заплати на М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В., наследници по закон на починалата в хода на делото И.Г.П. при квоти по 1/3 за всеки от тях, сумата от 300 000 лева, частично от 1 000 000 лева, обезщетение за претърпените от И.Г.П. неимуществени вреди вследствие на причинените й увреждания при ПТП, настъпило на 03.07.2015г. в Румъния по причина на М.Й.Д., водач на лек автомобил „Шкода Фелиция“, с ДК № I-С-37509, както и 9 586. 63 лева, обезщетение за причинените от същото ПТП имуществени вреди (направени разходи за лечение), със законната лихва от 19.01.2019г. до окончателното плащане на сумите.

В останалата част – за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени 1 вреди до пълния предявен размер от 500 000 лева, частично от 1 000 000 лева, със законна лихва за забава от 03.07.2015г., като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част недопустимо.

Липсват предпоставките на чл. 516, ал. 8 от КЗ (проведено рекламационно производство), която норма е приложима, тъй като е процесуалноправна.

Исковете са предявени през 2019г. По това възражение въззивният съд не се е произнесъл. Отделно само при липса на произнасяне на застрахователя или неговия представител за уреждане на претенцията възниква компетентност на Компенсационния орган да разглеждане за претенцията на увреденото лице (чл. 271, ал. 1 от КЗ (отм.)). Трябва да е налице пълна пасивност на застрахователя или на невия представител. Когато те са изразили становище, няма основание за намеса. Евентуално приложима е и разпоредбата на чл.

515, ал. 4, т. 1 от КЗ. Получен е мотивиран отказ на претенцията.

Също съгласно жалбата решението на Апелативен съд - Варна е и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Първоначалната ищца не е пребивавала в България, поради което тя не е правоимащо лице спрямо българския Компенсационен орган. Ищцата и М.Й.Д. са се установили трайно в Чехия. Не са се доказали твърдените обстоятелства относно настъпването на ПТП и мястото на ищцата в автомобила. Не е било изяснено дали наказателното производство не е трансферирано в България. Неправилно от въззивния съд не са били уважени доказателствени искания относно обичайното местопребиваване на лицата, направени във въззивната жалба.

Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на нарушения на българския ЗДвП. Не е било установено съдържанието на румънското право за движение по пътищата. Приложимо е също чешкото, евентуално румънското право, включително относно погасителната давност. По делото чуждото право е останало неустановено. То е трябвало да бъде установено по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. Доказано е било съпричиняване на вредоносния резултат.

Първоначалната ищца е била без поставен предпазен колан, което е в причинна връзка с причинените й телесни увреждания. Оспорват се 2 присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по размер.

Неоснователно, според касатора, е била присъдена и законна лихва от 19.01.2019г.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страната, допустими към и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г., ТР № 1/04.01.20221г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК, решение № 222 от 27.03.2018г. по т.д. № 505/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 8 от 19.01.2018г. по т.д.

№ 2435/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

2. Относно задължението на въззивния съд да допусне и събере доказателства, надлежно ангажирани от страните, но недопуснати или несъбрани от първата инстанция в резултат на допуснати от нея процесуални нарушения (уточнен и като въпрос за задължението на въззивния съд да събере нови доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК).

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 106 от 03.12.2020г. по гр.д. № 927/2020г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 341/02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 178 от 06.11.2017г. по т.д. № 600/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

3.

Противоречие с

ППВС

№

3

4/68г. относно принципа на справедливостта при неимуществени вреди. определяне на размера на обезщетенията за

4. Приложим ли е чл. 516 (в частност, но не само – ал. 1 и ал. 8) от КЗ, в сила от 01.01.2016г., въвеждащ задължително рекламационно производство пред Компенсационния орган, предхождащо предявяването на съдебен иск срещу този орган, към претенции на увредени лица, подадени след 01.01.2016г., макар събитията, от които произтичат тези претенции, да са настъпили преди тази дата, т.е. да са настъпили по време на действието на КЗ (отм.).

Въпросът се счита от касатора като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

5. Какви са задълженията на застрахователя/неговия представител по чл. 271, ал. 1, вр. ал. 2 от КЗ (отм.), при неизпълнение в срок на които компенсационният орган заплаща обезщетение на увреденото лице, пребиваващо в Република България (чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.)).

Въпросът също се счита от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

6. Относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право.

Според касатора съдът е решил този въпрос в нарушение на решение № 156 от 21.01.2020г. по гр.д. № 336/2019г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 426 от 21.11.2011г. по гр.д. № 74/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 205 от 20.10.2015г. по гр.д. № 412/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 233 от 22.01.2013г. по т.д. № 914/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

Касаторът счита въззивното решение и за очевидно неправилно.

Неправилно са тълкувани разпоредбите на чл. 516 от КЗ и чл. 284 от КЗ (отм.).

От насрещните страни по жалбата М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

4

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди частично и отмени частично първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че на 03.07.2015г., в Румъния, И.Г.П. тогава на 37 години, е претърпяла пътнотранспортно произшествие. Тя е била пътник в лек автомобил „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № IC-37509 (чешка регистрация), управляван от М.Й.Д., с когото живеела на съпружески начала. Двамата пътували от България към Чехия. На национален път DN 65, в района на км. 99+100, водачът изгубил контрол над управлението на автомобила. Автомобилът напуснал пътното платно вдясно по посоката на движение и макар спирачната система да е била задействана, се блъснал челно и косо в бетонен елемент (бетонна преграда) преди пътната връзка със село Ланджещи. Водачът е могъл да предотврати или поне да намали силата на удара, като контролира непрекъснато автомобила и не губи управление, за да е в състояние да намали и в случай на необходимост да спре при възникнала опасност.

При инцидента И.Г.П. е получила съчетана травма, включваща тежка черепно-мозъчна травма – контузии в областта на мозъчния ствол, ограничен кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в дясна челно-теменна област на главата, дифузна травма на мозъка; шийна травма – счупване на страничния израстък на 7-ми шиен прешлен; гръдна травма – счупване на 1-во и 2-ро ребро вдясно отпред и на 3-то, 4-то и 5-то ребро вляво отпред с ограничена 5 контузия на белите дробове. Тя е била лекувана в болници в Румъния и след това транспортирана с хеликоптер до УМБАЛ“Св. Марина“ гр. Варна, Клиника по неврохирургия. Състоянието й е било животозастрашаващо и критично повече от два месеца. На 28.9.2015г е била изписана за домашно лечение. Поради влошаване на състоянието отново е била приемана в болнични заведения, провеждани са били терапии. Иванка е развила пневмония, усложнила се със сепсис поради продължително залежаване и апаратна вентилация на белите дробове. Имала е декубитални рани. Развила се е посттравмена енцефалопания, травмена вътрешна хидроцефалия, отпадна неврологична симптоматика. Осакатени са били горен и долен ляв крайник.

За десните е била налице трайно затруднение на движенията. Развила се е също моторна афазия – увреждане на възможността за осъществяване на вербална комуникация, обуславящо трайно затруднение на речта.

Последиците от мозъчните увреждания са засегнали всички психични сфери – възприятия, мислене, емоции, воля, внимание, памет и интелект. Функциите са били нарушени до ниво тежък дементен синдром. Налице е била промяна на личността от постконтузионен тип в тежка степен. Тя е била в невъзможност за самостоятелни грижи. Постоянно е била на легло. С решение на ТЕЛК й е била определена 100% инвалидност. Прогнозата е била лоша.

Майка й се е грижела изцяло за нея до смъртта й на 02.02.2022г.

Посочените обстоятелства са били приети за установени от въззивния съд въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства (протокол за разследване на местопроизшествие от 03.07.2015г., издаден от служба „Пътна полиция“ на Окръжен инспекторат на полицията Арджеш, постановление за прекратяване на дело от 23.03.2020г. на Прокуратурата към съда в Констанца); показанията на изслушаните свидетели (водача М.Й.Д., брата на Иванка - Митко Г. Петков, Христо Станев Димитров); както и заключението на вещите лица по приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза.

След прекратяване на образуваното наказателно производство в Румъния и след възобновяване му заради изпращане в България, не е била образувана преписка, съгласно отговор от 21.07.2021г. на ВКП, отдел „Международен“.

Към датата на произшествието, според приетото от въззивния съд, е имало действаща валидна застраховка „Гражданска отговорност на 6 автомобилистите с чешкото дружество „Славия поищьовна а.с.“, чийто представител за уреждане на претенции е било ЗАД “Алианц България“. С писмо вх. № 1787/04.05.2018г. пълномощник на И.Г.П. е уведомил застрахователя за настъпилото произшествие и е поискал заплащането на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Със свое писмо изх. № 3506/10.05.2018г. застрахователят е отговорил, че е необходимо представянето на допълнителни документи. С молба от 20.08.2018г. пълномощникът е представил допълнителни документи, след което от ЗАД “Алианц България“ не е имало последващо произнасяне. Претенция е била заведена и пред НББАЗ (последно писмо от 19.11.2018г.), в отговор на което касаторът е отговорил, че има застраховка „Гражданска отговорност“, чуждият застраховател има представител в България и към него И.Г.П. следва да отправи претенциите си.